Преди 2 седмици Европейската комисия призова държавите-членки да започнат да събират големи количества реконвалесцентна плазма, защото „ранното преливане на плазма, богата на антитела, е най-ефикасно за намаляване на смъртността“.

Преди седмица, обаче, bioArxiv публикува препринт на проучване на учени от РЮА, които твърдят, че Южноафриканският вариант на вируса „преодолява“ с лекота атаката на вируснеутрализиращите антитела, съдържащи се в реконвалесцентната плазма и че тя действа само в 32% от случаите. А на 25 януари „Ню Йорк Таймс“ информира, че Модерна и Пфайзер-БиоНТех са заявили, че според лабораторни изследвания техните ваксини са ефективни срещу новите варианти на вируса, но все пак „по-малко ефективни срещу Южноафриканския вариант“. 

Как д-р Чавдар Ботев, онкохематолог и специалист по плазмафереза коментира тези и други новини: 

Д-р Ботев, какво се знае за вируснеутрализиращите антитела, които се образуват срещу SARS-CoV-2? Те включват ли IgG и IgM, които стандартно се измерват у нас?

Когато вирусът влезе в организма, срещу неговите 4 протеина (М, N, S и E),  се образуват различни видове вируснеутрализиращи антитела (включително IgG и IgM). Тяхната задача е да се свържат с него и да го обезвредят. Установено е, че само срещу спайк (шипчестия) протеин действат 41 вида вируснеутрализиращи антитела. Към момента, обаче, 20 от тези антитела вече се различават от антителата, които се образуват срещу спайк протеина на вируса от Ухан. Причината - настъпилите мутации в спайк протеина. Месечно в SARS-CoV-2 се случват по една-две мутации. 

Колко са мутациите в Британския вариант?

В целия вирус – 23, в спайк протеина - 9. Но само три имат голям биологичен ефект. Една от мутациите  - N501Y – е описана от южноафрикански учени като вариант 501YV2, който стана известен като Южноафрикански.    

Можем ли да кажем, че ако 50% от (нуклеотидните бази на) спайк протеина е променен, плазмата, взета от преболeдувал стария вариант на вируса и приложена на болен, заразен с Британския вариант, ще бъде с 50% по-малко ефективна?

Не става въпрос за чиста математика, а за биологичен отговор на организма, който има по-различни измерения. Тука трябва да обърнем внимание на следното: има важни и не толкова важни за неутрализирането на вируса антитела. Ако няколко много важни антитела продължат да „работят“, общият резултат от преливането на плазмата ще бъде доста добър. Едно такова много важно антитяло изолира от реконвалесцентна плазма фирмата Регенерон и го комбинира с още едно антитяло, изолирано от мишки с трансферирана човешка имунна система. Както знаете,  президентът Тръмп, който за 3 дни се излекува от КОВИД-19 с това лекарство, го нарече „Божие чудо“.

Какво може да се направи, за да се повиши ефективността на лечението с плазма? 

В момента ние очакваме британският вариант да „превземе“ страната, както това се случи в Англия и както се очаква да се случи през месец май в САЩ. Докато това не е станало, плазмата, дарена от преболедували стария вариант, може да бъде по-малко ефективна при лечение на болен, заразен с британския вариант. Затова, докато има данни за различни варианти на вируса на една територия, на един болен може да се преливат повече плазми – от 3-4 донори.

Също така може да се прелива плазма с по-висок титър на вируснеутрализиращи антитела - примерно 1:2000, вместо 1:320 или 1:640, така че да се увеличи количеството на „работещите“ антитела. Което е невъзможно, защото у нас плазмата все още не се категоризира според количеството антитела, които съдържа, както се прави в Германия. Но в момента, в който британският вариант стане доминиращ, което вероятно ще отнеме няколко месеца, плазмата ще бъде 100% ефективна, когато е приложена правилно и навреме. 

Може ли човек, който е преболедувал стария вариант, да се разболее от Британския?

Възможно е и вероятно ще го изкара много леко. Но според проучването на южноафриканските учени, ако такъв човек срещне Южноафриканския вариант, вероятността отново да се разболее, е доста голяма, дори да е ваксиниран. 

А клетъчният имунитет? Можем ли да разчитаме на него при среща с новите варианти? 

При клетъчния имунитет определени клетки в организма реагират срещу протеини върху цялата повърхност на вируса. Той е по-дълготраен и се проучва много по-трудно.

Засега има данни, че ако сме преболедували К-19 и срещнем новите му варианти, клетъчният имунитет също ще бъде затруднен в отговора си. И това е естествено, защото ако не беше така, нямаше всяка година да боледуваме от грип, който също се причинява от РНК вирус. 

Какъв имунитет се получава при преболедуване и какъв - при ваксиниране?

Одобрените в момента ваксини са създадени да предизвикат имунен отговор към спайк-протеина на вируса, в резултат на което срещу него се образуват 40 антитела. А когато вирусът зарази човек, организмът образува стотици видове антитела срещу всички негови части. Отделно се активира и клетъчният имунитет, за който говорихме. Така че реконвалесцентната плазма винаги ще бъде ефективна, защото антителата в нея са срещу вирусните варианти, които върлуват на дадена територия, а ваксината е настроена към вариант, който в момента може вече да не е актуален. Затова ще имаме нужда от постоянно променящи се ваксини. Не случайно Мерк, един от големите фармацевтични гиганти, се отказа от разработването на ваксина срещу COVID-19