Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург осъди България заради речи на лидера на „Атака“ Волен Сидеров, които не са били приети за дискриминационни от българските съдилища, съобщиха от Българския хелзинкски комитет (БХК).

Съдилищата са допуснали крайно стигматизиращи ромите и евреите изказвания на Сидеров. Това се казва в решение на ЕСПЧ, който се произнесе по делата „Бехар и Гутман срещу България“ (жалба № 29335/13) и „Будинова и Чапразов срещу България“ (жалба № 12567/13), отнасящи се до системната антисемитска и антиромска реч на Волен Сидеров преди и скоро след избирането му за народен представител през 2006 г.

Решението идва след като през август 2012 г. след дългогодишни дела Върховният касационен съд потвърди отказите на Софийския районен и на Софийския градски съд да осъдят Сидеров по Закона за защита от дискриминация.

И двете жалби се отнасят до серията антималцинствени публикации и речи на Сидеров в различни медии, митинги и в парламента, с които като част от политическата му платформа той става народен представител.

Сред посочените от жалбоподателите изявления са тези от антисемитските книги на Сидеров „Бумерангът на злото“ (изд. 2002 г.) и „Властта на Мамона“ (изд. 2004 г.); от предизборен митинг в Бургас на 22 юни 2005 г., където Сидеров заявява, че „педерасти, цигани, турци, иностранци, евреи и всякакви други“ вече няма да има в българския парламент; серия броеве на телевизионното предаване „Атака“ по телевизия СКАТ и др.

Съдебните искове на жалбоподателите били отхвърлени от Софийския районен съд през 2009 г., който намира, че целта на изявленията на Волен Сидеров не била да създаде враждебна, обидна или застрашаваща малцинствата среда, както и че не е бил в състояние да повлияе на аудиторията. Това решение е потвърдено от Софийския градски съд, който отсъжда, че изявленията на Сидеров не се ползват със закрилата на свободата на словото, но за да нарушават закона, е трябвало да бъдат насочени поименно към конкретни лица. През 2012 г. Върховният касационен съд отказва да допусне жалбата на ищците до касационен контрол.

И по двете дела ЕСПЧ намира, че българските съдилища не са осигурили правилния баланс между свободата на изразяване на Волен Сидеров и правото на жалбоподателите да не бъдат подлагани на дискриминация. Нещо повече – Съдът подчертава задълженията на националните власти да се борят с расовата дискриминация, която включва дискриминацията на етническа основа.

Съдът намира, че националните съдебни органи са омаловажили капацитета на изявленията на Сидеров да стигматизира евреите и ромите в България, като вместо това са определили изявленията като легитимен дебат по общественозначими въпроси.

По отношение на еврейската общност ЕСПЧ сочи, че Сидеров е целял да охули евреите, използвайки в книгите си добре известни стари антисемитски и отричащи Холокоста митологеми. Това, произнася се Съдът, е видно от самите изявления независимо от широкия тематичен контекст на книгите. Отричането на историческия факт на Холокоста се ползва с изключително ограничена защита по член 10 от Европейската конвенция за правата на човека (свободата на изразяване). Омаловажавайки тези изявления, националните съдилища не са преценили правилно баланса на защитени от Конвенцията права и това обстоятелство не се влияе от специфичния исторически контекст на еврейската общност в България.

По отношение на ромската общност Съдът отново намира, че Софийският районен съд и Софийският градски съд са отдали прекалено голяма тежест на свободата на изразяване на Волен Сидеров, от една страна, докато от друга, са омаловажили ефекта от изявленията му върху етническите роми в България. 

Тези изявления, отбелязва решението, умишлено са използвали остра реч, която да представи ромите като особено склонни към престъпност. 

Сидеров системно е правил такива изявления, преди да бъде избран за народен представител, а и след това, включително като е използвал изрази като „геноцид над българската нация“, „цигански терор“, „цигански банди“ и др. Като използвал конкретни случаи на извършени престъпления, Сидеров е представил целия етнос като социални паразити, които злоупотребяват с права и подлагат мнозинството на системно насилие. 

ЕСПЧ се произнася, че без съмнение изявленията на Сидеров далече са надхвърлили легитимния дебат за междуетническите отношения и престъпността в България и са преминали в крайно отрицателно стереотипизиране, целящо да оскърби ромите и да събуди предразсъдъци и омраза към тях. 

Широкото разпространение на тази реч – в телевизионни и радиопрограми, публични речи и книги –  е направило тези изявления изключително широкодостъпни. В решението се отбелязва още, че след тези изявления Сидеров е станал популярен политик и дори се е явил на балотаж на президентски избори, като тези изказвания са били централен компонент от политическите му послания. 

Съдът припомня, че много пъти е отсъждал, че представянето в негативна светлина на цяла етническа, религиозна или друга група не се ползва с никаква или се ползва с много тясна защита по член 10 от Конвенцията.

„Това са изключително важни решения и ние сме много щастливи, че на жалбоподателите беше признато, че не са получили дължимата защита от националните съдилища“, коментира адвокат Адела Качаунова, директорка на програмата за правна защита на Българския хелзинкски комитет. 

„За съжаление, изявленията, направени в онези години от г-н Сидеров, най-вече тези спрямо ромите, станаха стандарт за много български политици и медии, които подчертават етноса на извършители на престъпления само когато те са роми. 

Това е първо от подобни решения, разгледани от ЕСПЧ. Ние очакваме произнасяне и по следващи дела, отнасящи се до несанкциониран език на омразата, използван от български политици. Днешните решения на Съда ще имат важно значение в бъдещата съдебна практика в България“, коментира още адв. Качаунова.

И по двете дела ЕСПЧ не присъжда обезщетения за морални вреди на жалбоподателите, като приема, че самото констатиране на нарушенията е достатъчна компенсация за тях. България е осъдена да плати само разноските по делата, които са близо 5700 евро.