Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Седмица след избухналия като фойерверк от родителско възмущение и бюрократична мърлявщина скандал с антигенните тестове в училищата (и по-скоро с предговора към тях – анкетата за съгласие), недоумението от разигралия се бездарен сюжет си остава. Както и въпросът – кому беше нужно това.

Ако от министерствата на здравеопазването и на образованието са имали намерението да провеждат социален експеримент, може би им се получи. След което вече имат и доказателство за дежурното оправдание – толкова можем, такъв е мат'риалът. Едни антигенни тестове не искат, какво остава за ваксините... Примерно.

Макар че резултатите от „експеримента“ си бяха съвсем предизвестени. Реакциите – също. Здравният министър Костадин Ангелов даже не се опита да изглежда изненадан. Дори и само срамежливият процент от преподаватели, които решиха да се тестват преди това, беше достатъчен като индикатор какво можеше да се очаква при учениците. Кратка разходка из т.нар. майчински групи – също.

Но трябва да отдадем заслуженото и на здравните, и на образователните власти, които също се постараха, за да провалят замисленото като масово тестване в училищата. След което Ангелов обяви, че май наистина имало комуникационен проблем. Ако беше ситуативно-комуникационен проблемът, щеше да е бял кахър. Грешка, която ще се коригира в следващ момент. Но такива „комуникационни недоразумения“ изскачат непрестанно в различни епизоди от политиката за справяне с пандемията и приличат повече на системен бъг.

Истинският проблем в историята с масовото тестване в училищата, явило се като идея ей така от нищото и старателно необяснено, е, че засили недоверието в посланията и адекватността на решенията на властите у хора, които са далеч от крайностите и залитанията по конспирации. Не става въпрос за очакваните истерични подскоци и порой от небивалици от разни групи на антиджендъри, „патриоти“, „бранители“ на изконни ценности и любители на конспирации с чипиране и т.н. Или на крайни майчински реакции – как през носа посягат на най-ценното на отрочето или завинаги унищожават психиката му. Изобилие от подобни по традиция шумни изпълнения имаше и те са си в реда на нещата, не са неочаквани. Стига да не излизат от зоната си на маргиналост. Но когато официалните власти с високомерие и непоследователност правят всичко възможно, за да дават храна на подобни настроения и да тласкат към тях и немалкия процент от хора, които са по-колебливи и объркани, това вече започва да става неприемливо.

А най-любимата част от историята е, че след това същите тези власти се оплакват как остават неразбрани в добрите си намерения от безпросветното население.

Дори и най-сериозните поддръжници на протиепидемичните мерки не разбраха как така внезапно се тръгва към подобно масово тестване в училищата и какво ще се постигне с него. Обяснението за „моментна снимка“ е равно на нищоказване. Най-малкото, защото когато има моментна снимка, се предполага, че има внимателно подбран момент.

Такъв изглеждаше логично да е примерно 15 септември – но тогава и министърът на образованието Красимир Вълчев, и главният държавен здравен инспектор Ангел Кунчев повтаряха един през друг колко ненужно, безсмислено е подобно „упражнение“ по тестване и как нищо няма да покаже, защото днес е едно, утре – съвсем друго. Защо тези аргументи сега вече са невалидни? Никой не обясни. Както и че изследването с антигенен тест, за да хване вирусът, е добре да стане около четвърти-пети ден от контакта – докъм 10-ия, има ограничен времеви позорец и съответно доста намалява възможностите при случайно тестване.

Същевременно обаче при карантинирано дете заради случай в семейството все така няма идея да се изследват и другите ученици в класа. Което би било доста по-целенасочено и смислено действие. Или при ръст на случаите в дадено учебно заведение, т.е. да е някак таргетирано това изследване. Защото иначе са изстрели в тъмното – както показва и тестването на учителите и другия училищен персонал – там от близо 30 хил. изследвани, имаше двуцифрено число на положителните проби. Т.е. КПД-то на подобни усилия изглежда доста ниско.

Ако се търсеше „моментна снимка“, можеше да се мисли за тестване при връщането в училище – само че моментът вече е изпуснат, тъй като по-голямата част от учениците вече са в клас, най-малките от тях – още от 4 януари. Ако се правеше опит да се проследи в развитие и да се види, доколкото е възможно, дали училищната среда благоприятства разнасянето на зараза, също можеше това да стане при връщането на учениците в училище и с последващи изследвания на няколко етапа. Пак примерно.

Но дори и отговорът на въпроса – т.нар. моментна снимка дали е еднократен акт, или ще е в поредица от тествания, остава неясен. Ще се решава. Засега просветните и здравните власти настояват, че ще има тестване за децата, чиито родители са дали съгласие – около 15 на сто. Смисълът от подобни действия пак е неизвестен, извън известните общи фрази.

Би могло да се допусне, че това масово изследване се предприема като вид гаранция и успокоение за страховете на учителите, които преподават в по-горен курс на обучение и сега се връщат присъствено след няколко месеца работа от дистанция. Може. Но с това изпълнение не се постига много.

Към всичко това се прибави и „оригиналният“ комуникативен подход – искане от директорите с „отговаряйте бързо и спешно“ (като в анкетите на много места според принципите на „доброволността“ и „анонимността“ се искаха трите имена на родителя, на детето и в коя паралелка е точно) и в най-добрия случай с приложено сухо писмо от просветното министерство в бюрократичен стил, в който се говореше за инвазивни подходи и от което не се разбираше нищо. (Драги чиновници, не всички родители са длъжни да знаят дори какво е инвазивен подход или да правят разлика между антигенен тест и такъв за антитела, нали?) Имаше и още един елемент на недоразбраност, който покачи напрежението – след като в истерията бяха включени и детски градини, и ясли, но това било недоразумение.

И в допълнение - на седмичния брифинг миналия четвъртък доста отегченият доц. Кунчев, който обясняваше, че няма никого да насилват за тестването. Ако искат...

Това е само малка част от картината – в която дори и да си напълно убеден в смисъла от изследване, проследяването на контактни случаи, строгото и съвестно спазване на противоепидемични мерки, ваксинирането и т.н., някак насила официално се опитват да ти създадат неувереност и съмнения. 

И  това при положение че нагласите на българите, уловени в поредица от сондажи на различни социологически агенции, сочат високо ниво на скептицизъм, залитания по конспиративни обяснения и растящо недоверие към институциите. Нужно ли е самите институции така да се стараят да подхранват всичко това с прибързани или необмислени действия и да засилват несигурността?

Историята с изначално обреченото на неуспех, организирано по този начин, масово тестване в училищата отича вече някъде в пространството, може и за дреболия да мине... но лошото чувство остава. А масовото ваксиниране се задава. 

Коментари

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.