Ако САЩ и Германия се договорят да няма американски санкции срещу „Северен поток-2“, най-вероятно няма да има такива и срещу „по-малкото му братче“ - „Турски поток“, и продължението му в България, което правителството нарича „Балкански поток“. Това прогнозира в ексклузивно интервю за Клуб Z високопоставен експерт в бранша, пожелал анонимност поради чувствителността на темата.

„Ако тонът по отношение на „Северен поток-2“ бъде смекчен, той ще бъде смекчен и относно „Турски поток“, каза експертът, който е сред най-добре запознатите с правните и техническите въпроси около изграждането на новата газова инфраструктура в страната ни и в Европа.

САЩ са готови да се откажат да налагат санкции на „Северен поток-2“ и вместо тях да договорят с Германия механизъм, при който тя ще спира да приема преките доставки на руски газ през „Северен поток-2“ по дъното на Балтийско море, ако Русия се опита да спре транзита към Европа по съществуващите тръби през Украйна или по друг начин се опита да постави тази страна под натиск, съобщи в две публикации германският делови в. „Ханделсблат“. Преговорите за такова решение предстоят, посочи изданието.

Вчера „Файненшъл таймс“ потвърди информацията, отбелязвайки, че администрацията на новия американски президент Джо Байдън предпочита да търси компромисни решения с европейските си съюзници, вместо да им налага санкции. Байдън обеща Щатите да възстановят отношенията си с Европа, които видимо охладняха заради натиска и заплахите, с които действаше предшественикът му Доналд Тръмп.

Приемайки бюджета за отбрана в края на миналата година, американският Конгрес одобри и законова рамка за евентуални бъдещи санкции срещу цитираните два газопровода, които според Вашингтон засилват енергийната зависимост на Европа от Русия. 

Санкции обаче все още няма, защото за целта е необходимо конкретно предложение на Държавния департамент, съгласувано с министерството на финансите, въз основа на което президентът да подпише указ. То трябва да посочва поименно санкционираните физически и юридически лица и точните ограничителни мерки, на които те стават обект. Предишната американска администрация използваше тази вероятност като средство за натиск срещу фирми, участващи в строителството на газопроводите, за да ги принуди да се оттеглят от проектите.

Ако Байдън продължи със същия подход, би се затруднил да съживи отношенията на страната си преди всичко с Германия, водещата държава в Европейския съюз, които Берлин на практика замрази при Тръмп не само заради разногласията, но и заради неуважителното му отношение към канцлерката Ангела Меркел.

Постигането на компромис за „Северен поток-2“ би било основание за участващите в „Турски поток“ страни също да отдъхнат с облекчение, каза източникът на Клуб Z, подчертавайки, че правно „Турски поток“ на българска територия е различен от балтийския проект. „Балкански поток“ е 100 процента собственост на българско държавно дружество, за разлика от „Северен поток-2“, който e собственост на базирано в Швейцария проектно дружество, собственост на руския газов монопол „Газпром“. 

„Турски поток“ е изцяло собственост на „Газпром“ до турския черноморски бряг. От него до българската граница собственик на тръбата е смесено дружество между „Газпром“ и турската газова компания „Боташ“.

Независимо от политически изказвания на представители на предишната американска администрация, че разглеждат продължението на „Турски поток“ през България към Сърбия, Унгария и Австрия като част от същия газопровод, в правния мир тръбите са „разширение на българската газопреносна система“, което е построено и се експлоатира съгласно европейското енергийно законодателство и с одобрението на Европейската комисия, каза експертът. 

Той изтъкна и че т.нар. Балкански поток е различен и от „Южен поток“, който правителството на Пламен Орешарски беше принуден да спре поради несъответствия с европейския Трети енергиен пакет и с правилата на ЕС за конкуренцията. В дружеството за изграждането му на българска територия „Газпром“ беше водещ акционер.

Най-сетне, капацитетът на „Турски поток“ (31,5 млрд. куб м. годишно, по 15,75 млрд. куб.м за всяка от двете му тръби) в сравнение с този на някогашния проект „Южен поток“ (63 млрд куб. м годишно) и на „Северен поток-2“ (55 млрд. куб. годишно) е в пъти по-малък, следователно влияе пропорционално по-малко на пазара. 

Déjà vu

Според „Файненшъл таймс“ има „ранни признаци“, че „администрацията на Байдън иска да намали температурата на дебатите за изградения газопровод „Северен поток-2“.

Британският делови всекидневник посочва, че едно от най-популярните четива сред германските външнополитически експерти днес е книга отпреди 34 години с автор новия държавен секретар Антъни Блинкън под заглавие „Съюзник срещу съюзника: Америка, Европа и сибирската тръбна криза“.

Блинкън я е написал през 1987 г,, все още като студент по право, и разглежда в нея избухнала между САЩ и Европа в началото на 80-те години криза заради тръбопровод, свързващ сибирските газови находища на тогавашния Съветски съюз със Стария континент. 

През 1981 г. администрацията на тогавашния президент Роналд Рейгън налага санкции върху проекта, което довежда до една от най-тежките кризи в трансатлантическите отношения по време на Студената война. 

Изглежда, че историята се повтаря, пише „Файненшъл таймс”. Надеждата на експертите в Берлин е, че идването на Блинкън в Държавния департамент би могло да промени подхода към „Северен поток-2“ и потенциално да реши конфликта. 

В книгата си той твърди, че за Вашингтон е по-важно да поддържа съюзниците си, вместо да диктува икономическите им отношения с Москва. 

Британският всекидневник цитира Андреас Ник, депутат от Християндемократическия съюз на  Меркел, който е един от окуражените от Книгата на Блинкън: 

„Впечатлението ми е, че [той] не смята, че санкциите са правилният начин да се отнасяме със съюзник и ние му вярваме“. 

В Берлин министрите сега работят над креативни решения, които да представят на екипа на Байдън и да го убедят да изостави санкциите, отбелязва „Файненшъл таймс“. 

Една от тях е гореспоменатият механизъм, който спира преноса по „Северен поток-2“ при опити за руски натиск върху Украйна. Някои германски политици твърдят, че ако такъв механизъм може да бъде договорен, наличието на тръбопровод може действително да засили преговорната позиция на ЕС спрямо Москва, посочва изданието. 

Въпрос на преговори е да се дефинират ситуациите, при които механизмът би се задействал. САЩ предпочитат това да става „автоматично“ и настояват в преговорите да бъде включена и Украйна. Има и юридически проблем - дружеството „Северен поток“ може да съди Германия, ако тя спре преноса на газ.

Друга обсъждана идея е Германия да наложи някакъв мораториум върху въвеждането в експлоатация на тръбопровода, докато Русия покаже добра воля.

 „Трябва да помислим за поставяне на стартирането на „Северен поток-2“ в зависимост от промяна на поведението от страна на Русия - да речем, освобождаването на [опозиционния активист Алексей] Навални или подобрения на място в Източна Украйна“, казва пред „Файненшъл таймс“ Нилс Шмид, говорител по външната политика на социалдемократите, които са коалиционните партньори на Меркел. 

Докато Берлин търси решения, ранни признаци от Вашингтон сочат, че администрацията на Байдън иска да намали температурата на дебата за „Северен поток-2“, пише вестникът. Според него двама души от новата администрация, запознати с въпроса, са заявили, че Блинкън е показал готовност за минимизиране на санкциите. 

Говорител на държавния департамент по-рано не коментира тези твърдения, но подчерта, че санкциите са само един инструмент. 

Обаче проблемът за онези, които искат да постигнат сделка, е, че твърдата позиция на САЩ към „Северен поток-2“ има двупартийна подкрепа в Конгреса - републиканците и демократите гласуваха за разширяване на законодателството за санкциите тази година. 

„Ако сте администрацията на Байдън, ще се изправите срещу двустранната подкрепа в Конгреса за санкции за убиване на „Северен поток-2“, каза Даниел Фрийд, бивш посланик на САЩ в Полша, който също така заемаше най-високия пост, свързан със санкциите, Държавния департамент при администрацията на Обама. „Нали не искате да бъдете възприемани като меки към [президента Владимир] Путин още от вратата, особено сега?“ 

„Файненшъл таймс“ отбелязва, че двама висши членове на комисията по външни отношения на Сената - републиканецът Джим Риш и демократката Джийн Шахин, са писали на Байдън миналия петък, с настояването да накара Държавния департамент да представи днес в Конгреса доклад, назоваващ субекти, които са „активно ангажирани“ в изграждането на тръбопровода и подлежат на санкции съгласно американското законодателство. „Файненшъл таймс“ припомня и че самият Байдън не одобрява „Северен поток-2“ и го е наричал „лоша сделка за Европа“. 

Като вицепрезидент на Обама той му се противопостави по време на европейска обиколка. Бивш служител на Обама, цитиран от вестника, е казал, че подходът на САЩ винаги е бил да забавят завършването на газопровода и че този подход не се е променил коренно, откакто Байдън влезе в Белия дом.

„Северен поток-2“ разделя Европа, излага Европа и Централна Европа на руски манипулации [и] противоречи на собствените заявени от Европа цели в областта на енергетиката и сигурността“, заяви говорител на държавния департамент миналата седмица, цитиран от „Файненшъл таймс“. 

Вчера говорителката на Белия дом Джен Саки каза, че администрацията на Байдън извършва преглед на газопроводния проект, въз основа на който ще реши дали да наложи свързани с него санкции. Тя повтори опорната точка от кампанията на президента, че „Северен поток-2“ е лоша сделка за Европа, предаде Ройтерс.

В същото време обаче има ясно желание от новата администрация да поправи отношенията с Берлин, пише „Файненшъл таймс“. Вашингтон вижда Германия като критично важен съюзник във всичко - от конфронтацията с Китай и преговорите с Иран до климатичните промени, подчертава изданието. 

Решаването на проблема със „Северен поток-2“ би позволило на Вашингтон и Берлин да се съсредоточат върху общия си дневен ред. На това със сигурност се надяват германците. И те смятат, че ако историята е някакъв ориентир, те имат основание да бъдат оптимисти. Още през 1982 г. администрацията на Рейгън в крайна сметка отменя санкциите си след протести от европейските съюзници. 

В книгата си Блинкън пише: 

„Ембаргото на [Рейгън] беше непоносимо оскърбление за европейците, тъй като според тях то нагло налагаше правото на САЩ да правят търговска и външна политика вместо своите съюзници - независимо дали на тях им харесва, или не.“