Ще извика ли руското външно министерство по-специално българския посланик „на килима“ или ще се ограничи с изявление във фейсбук?

Такъв въпрос зададе днес на редовния брифинг в руското дипломатическо ведомство българският журналист Борис Анзов. Поводът бе присъствието на български и други дипломати от страни от ЕС на заседанието на 2 февруари, на което бе произнесена присъдата срещу опозиционера Алексей Навални.

„Утре задължително ще поставим въпроса пред г-н Борел“, каза говорителката на министерството Мария Захарова.

Тази вечер на тридневно посещение в Москва пристигна върховният представител на ЕС за външната политика Жозеп Борел. Главната тема на разговорите му ще бъде случаят „Навални“.

Журналистът се поинтересува какво са правили западните дипломати, най-вече българският, в залата на съда. Той допълни, че не е получил от българското посолство  отговор на запитването си. И попита Захарова дали има информация за какво българските дипломати са „похарчили бензин“.

„Не би било зле да дочакаме обяснения от посолствата, изпратили там свои дипломати. Това е логично. Ако са изпратили свои представители, би било правилно за разберем защо. След като не чухме от тях каквито и да било коментари, разбрахме, че това е политическа акция. Тя не е единична, това е част от глобалнния процес, свързан с опита за намеса в суверенните дела на Русия“, отговори Захарова.

Москва квалифицирала появата им в съда като политическа акция. За това можело да бъде съдено по начина, по който го направили, как били изплашени от вниманието към техните персони.

„В действителност акцията приличаше на някакъв дипломатически флашмоб“, заключи „гласът“ на руската дипломация.

Борел: реакцията на ЕС не е намеса във вътрешните работи

Реакцията на ЕС по случая „Алексей Навални“ не е намеса във вътрешните работи на Русия. Става дума за спазване на универсални принципи и международни задължения, включително към собствените граждани, които Русия е поела в качеството на член на Съвета на Европа (СЕ) и на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ).

Това заяви Жозеп Борел в интервю за агенция Интерфакс при пристигането си в Москва.

„Позицията на ЕС по делото срещу руския опозиционен политик е ясна. ЕС незабавно осъди използването на бойно отровно вещество на територията на Русия срещу него и наложи санкции заради опита за убийството му. Когато след завръщането си в Москва той бе задържан и поставен под арест, призовахме за незабавното му освобождаване, както и за освобождаването на хиляди мирни протестиращи и журналисти, арестувани оттогава“, изтъква дипломат номер 1 на Брюксел.

Той обаче не отговаря на въпроса какви санкции срещу Кремъл са на дневен ред, готови ли са страните от ЕС за консенсус по въпроса и дали могат да бъдат избегнати нови ограничителни мерки.

Борел потвърждава, че ще се срещне с активисти на руското гражданско общество и представители на академичните кръгове. А обмяната на мнения с външния министър Сергей Лавров ще позволи да бъде получена информация към стратегическата дискусия за отношенията между Москва и Брюксел, която ръководителите на страните от ЕС ще проведат на Европейския съвет през март.

За отношенията ЕС-Русия

„Нашите отношения се влошаваха през последните 10 години, най-вече след незаконното анексиране от Русия на Крим и Севастопол през 2014 г. и се характеризират с липсата на доверие. Днес всъщност взаимно се възприемаме по-скоро като съперници и конкуренти, а не като партньори“, смята Борел.

Той посочва съществените разногласия между Брюксел и Москва за конфликтите непосредствено до границите на Съюза – от Украйна и Беларус до Либия и Сирия. Същото се отнася до човешките права и основни свободи.

Въпреки всичко каналите за връзка трябва да остават отворени. Те обаче не винаги биват използвани с пълния им капацитет.

„Обратното – ние говорим повече един за друг и като че ли на различни езици, което само задълбочава недоверието“, изтъква върховният представител.

Според него отказът от негативна реторика би се превърнал в добро начало на честна и пряка размяна на мнения между Русия и ЕС.

За „Северен поток 2“ и природния газ

„Очевидно е, че ЕС е против санкции на трети страни срещу европейски компании, извършващи законна дейност. „Северен поток 2“ не е общоевропейски проект. Решение за строителството на този тръбопровод трябва да вземат страните членки на ЕС, участващи в този проект. Еврокомисията настоява тръбопроводът да съответства на прилаганото законодателство на ЕС.“

Така Жозеп Борел отговаря на въпроса как в ЕС се отнасят към опитите на САЩ да осуетят завършването на проекта, включително чрез екстериториални санкции.

Колкото до това дали Брюксел вижда в американския втечнен рироден газ алтернатива на руския газ, Борел отговаря, че Съюзът не отдава предпочитание на нито един от двата вида. А важното е как е заинтересован купувачът на един добре регулиран и прозрачен пазар.

Реалният конкурент на природния газ е използването на изкопаеми източници на енергия. Това е необходимо за борбата с климатичните промени и трябва да бъде истинската цел.

„Така нашите отношения с Русия в енергетиката в бъдеще трябва да бъдат съсредоточени върху енергийния преход. А природният газ ще играе ключова роля в този преход“, заключава Борел.

За ваксините срещу COVID-19

Вирусът не познава гтраници, а международното сътрудничество е единственият ключ към успеха, казва още шефът на европейската дипломация.

Той припомня, че ЕС е отделил за Русия 13 милиона евро за подкрепа на уязвимите групи от населението, които са най-засегнатите от пандемията.

И макар политиката да няма място в глобалната борба с болестта, в ЕС виждат как контролирани от държавата руски медии разпространяват информация, целяща да подкопае усилията на Запада в борбата с вируса. Разпространяват се и фалшиви информации, че на запад се опитват да попречат на проникването на руската ваксина „Спутник V” в името на политически и икономически цели.

Просто всички компании трябва да спазват едни и същи правила, за да се продават в ЕС техните ваксини, посочва Борел.

Ройтерс: Влакът може да застане на релсите към санкции

ЕС е готов да наложи нови санкции срещу Русия заради Алексей Навални. Това ще се случи при липса на напредък по време на разговорите на Жозеп Борел в Москва.

Така твърди дипломат от ЕС пред Ройтерс.

Шест държави са поискали от ЕС да наложи на Русия нови санкции заради присъдата и полицейските репресии срещу протестиращите, съобщиха пред Ройтерс три дипломатически източника в Брюксел.

Това станало на среща на постоянните представители на страните членки вчера. Полша, Литва, Латвия, Естония, Чехия и Румъния настояли да бъде забранено влизането в ЕС и запорирани банковите сметки на негова територия на още руски представители.

Също вчера германското правителство обяви, че не са изключени нови мерки срещу Кремъл. На срещата при закрити врати обаче представителите на Германия и Италия заявили, че искат да дадат повече време на дипломацията, твърдят два от източниците на Ройтерс.

„Ако няма напредък при преговорите на Борел, влакът е на релсите към санкциите“, казал западен дипломат.

ЕС вече санкционира шестима руски представители и едно образувание заради отравянето на Навални през лятото на 2020 г. Преди два месеца Съюзът прие нов санкционен режим, предвиждащ забрана за влизане и замразяване на сметките за хора и организации, уличени в нарушаване на човешките права по целия свят.

На заседанието си на 25 януари Съветът на ЕС обаче реши да изчака края на 30-дневния срок на ареста на опозиционера. Той бе задържан при завръщането си от Германия на 17 януари.

Срокът не е изтекъл, но Навални получи присъда. Борел заяви вчера, че случаят отново ще бъде обсъден от Съвета на 22 февруари.