Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган внезапно е мил с Европа. Той ѝ се усмихва и иска да отвори „нова страница“ в отношенията си с нея, след като доскоро я обвиняваше в нацизъм, лицемерие и ислямофобия и я заплашваше да я залее с мигранти.

Причината е повече от очевидна - Доналд Тръмп, сродната душа на популиста, националиста и консерватора Ердоган, си отиде от Белия дом. Там вече седи представител на противоположна политическа порода - либералът Джо Байдън.

Следователно на Ердоган му трябва резервен голям съюзник. 

Има и друга причина - Турция изживява икономически трудности, които подкопават стабилността на управляващите в Анкара, а Европа е главният търговски партньор на страната.

Тръмп не се радваше на своенравното поведение на турския лидер и на военните му авантюри, но го търпеше, наричаше го „мой добри приятелю“ и твърдеше, че го защитава от враждебно настроените към него републиканци в Конгреса. 

Те упорстваха и успяха да накажат Турция заради покупката на руските зенитно-ракетни комплекси С-400. САЩ наложиха санкции на турската агенция за военни доставки и изключиха страната от програмата за развитие и придобиване на изтребителя от пето поколение F-35.

Въпреки това обтягане на отношенията, ако се вярва на мемоарите на Джон Болтън, бившия съветник по националната сигурност на Тръмп, Ердоган е бил един от най-честите телефонни събеседници на предишния президент. Как ще потръгне диалогът със сегашния още не е ясно. Основите за него се опита да положи новият съветник по националната сигурност Джейк Съливан в едночасов разговор с говорителя на Ердоган Ибрахим Калън.

През януари Ердоган размени доброжелателни писма с френския президент Еманюел Макрон, с когото беше влязъл в серия остри конфликти, и се обади на председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, за да ѝ каже, че Турция иска „да отвори нова страница в отношенията си с ЕС през новата година“.

Според съобщението на канцеларията му той е заявил на Фон дер Лайен, че 2021 г. създава „нова продуктивна атмосфера за ново сътрудничество в сферата на миграцията“ и че „Митническият съюз трябва да бъде обновен, да бъде предоставена визова либерализация на турските граждани и да се предприемат стъпки в преговорите за членство“ на Турция в ЕС, които се напредват със скоростта на охлюв от 2005 г. насам. След разговора с Ердоган Фон дер Лайен написа в туитър лаконичното: „Добър обмен с президента на Турция РТ Ердоган!“

Върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Жозеп Борел беше малко „по-подробен“: „Готови сме да продължим да работим по диалога с Турция“.

Европа винаги предпочита диалога пред конфронтацията, но сега е значително по-сдържана към Анкара, отколкото преди, защото в отношенията между ЕС и Турция има много за поправяне.

„Най-пресният“ проблем е подкрепата на Турция за Азербайджан в последната война с Армения за анклава Нагорни Карабах, в която Баку си върна значителни територии от арменците, разгневявайки техните съюзници в Европа като например Франция. Анкара отрича да се е месила пряко, но самите азербайджански лидери се похвалиха, че дължат победата си на турските дронове „Байрактар“.    

Миналото лято териториалният спор, възникнал заради турските проучвания за нефт и газ близо до Додеканезите и Кипър, едва не доведе до въоръжен сблъсък с Гърция. ЕС продължава да разглежда възможността за санкции срещу Турция, след като преди година отряза част от финансовата ѝ помощ от европейския бюджет именно заради крамолните ѝ сондажи, а миналия ноември продължи с година санкциите спрямо двама шефове на Турската петролна компания заради проучванията край Кипър.

По-рано миналата година Ердоган пак докара напрежението между Турция, Гърция и ЕС до максимум, като временно отвори част от европейската сухопътна граница на страната си за мигрантите от Близкия изток, които тя подслонява, и принуди гърците да затворят своите граници и да поискат ЕС да вземе наказателни мерки срещу Турция.

Преди да се сдобри с Макрон, Ердоган го беше обвинил в ислямофобия заради мерките му срещу радикалния ислям и джихадизма и беше призовал французите да се освободят от него на изборите догодина. 

Франция беше страната, реагирала най-остро срещу турските военни намеси в Сирия и в Либия, защото те не бяха съгласувани със съюзниците от НАТО. Стигна се до конфронтация между  турски и френски бойни кораби край либийските брегове.

В края на миналата година Ердоган се беше скарал с всичките си важни западни съюзници на фона на здравна и икономическа криза. Турската лира се обезцени с 20 на сто спрямо долара през изминалата година, а централната банка на страната почти изразходва резервите си, за да поддържа националната валута. Почти 70 на сто от преките чуждестранни инвестиции в Турция са европейски и евентуални санкции биха могли още да влошат положението. При развалени отношения с Европа и Америка за Анкара не оставаше кой знае какъв избор на големи приятели - Москва и Пекин.

Според дипломати Байдън няма да проявява такова търпение към Ердоган както предшественика си. Очаква се и неговата администрация да заеме и по-твърда позиция спрямо Русия, с която Ердоганова Турция се сближи.

Но целта на Байдън няма да бъде да връща в правия път отклонили се от него съюзници, а да възстанови трансатлантическото единство, нарушено от Тръмп. Ако преди Ердоган можеше да се възползва от раздорите между двата бряга на Атлантика, днес той е изправен пред перспективата те да застанат единни срещу него. Това той не може да си позволи. 

От друга страна, турският президент знае, че и САЩ, и Европа се нуждаят от него и не са заинтересовани зорлем да го тласкат още по-надълбоко в обятията на руския му колега Владимир Путин. Все пак става дума за една от страните в Г-20, разполагаща с втората по големина армия в НАТО. За Турция може да се отвори роля в диалога с Иран, ако САЩ решат да се върнат в ядрената сделка, от която Тръмп ги извади през 2018 г.

Западните дипломати обаче ще имат да извървят трънлив път с турските си партньори, защото конфликтните точки с Анкара са повече от изброените. Те включват и по-стари проблеми като лошата репутация на Ердоганова Турция по върховенството на закона, човешките права и свободата на медиите и войната ѝ с кюрдите, лоялни съюзници на САЩ и европейците в коалицията срещу Ислямска държава. И обявеното наскоро намерение на турския президент отново да промени конституцията, за да забрани кюрдската Демократична партия на народите, няма да направи нещата по-лесни.

Ключови думи

Коментари

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.