Мартин ФРИЦ

Обявеното в началото на януари извънредно положение в района на Токио, което впоследствие обхвана и други големи японски градове, дотук не е дало ефект: броят на новите инфекции спада бавно, седмичната смъртност остава висока, а болниците са претоварени. На този фон от няколко дни политици и експерти обмислят възможността за удължаване на извънредното положение. Междувременно ЕС реагира, като наложи забрана за влизане в Общността на японски граждани. С което Япония окончателно се прощава с досегашната си роля на отличник в битката срещу пандемията.

При първата вълна миналия април Токио отказа да наложи локдаун. С масовото носене на маски, избягването на контактите и стриктното проследяване на веригите на инфекции разпространението на заразата беше спряно. Но японското правителство реши да се отпусне на лаврите си и допусна грешка - подцени опасността. То предостави финансови стимули на хората - подтикна ги да се хранят повече навън и да пътуват из страната, за да се насърчи вътрешният туризъм. Така обаче се насърчиха и контактите. И това продължи чак до декември, когато разпространението на заразата вече беше достигнало огромни мащаби.

Изтощителната пандемия

Сега японците плащат цената за това, че управляващите и администрацията не бяха подготвени за нова инфекциозна вълна. При повторното извънредно положение властите отново не залагат на твърди мерки, а междувременно уморените от пандемията японци вече не са така дисциплинирани и не са толкова усърдни в ограничаването на социалните контакти. Освен това немалко ресторанти и барове не спазват забраната да работят след 20 часа.

Чак на първи февруари, т. е. почти четири седмици след обявяването на извънредното положение, японският парламент прие закон, който предвижда глоби до 4000 евро за фирмите-нарушителки. Същата санкция грози и гражданите, които отказват да се подложат на тест за коронавирус или да постъпят на лечение в болница, ако са носители на заразата.

Не достигат легла, лекари и тестове

Проблемите в здравната система пречат особено много на успешното справяне с пандемията. Със своите 1300 болнични легла на 100 хиляди души Япония заема едно от първите места по този показател, но само един процент от леглата са интензивни. Освен това в интензивните отделения липсват както лекари, така и санитари. Осемдесет процента от болниците са в частни ръци и често се ограничават с амбулаторните интервенции - болните от COVID-19 застрашават бизнеса на тези болници и те не приемат такива пациенти.

Това води до претоварване на малкото специализирани в лечението на коронавируса клиники, които са с изчерпан капацитет. А реакцията на управляващите е едновременно закъсняла и недостатъчно адекватна. Докато Китай например за кратко време изгради временни болници, японското здравно министерство се задоволи само с приемането на финансова премия от 35 хиляди евро за всяко новоразкрито интензивно болнично легло. Пациентите с по-леки симптоми биват настанявани в хотели.

Япония изостава и по отношение на правените тестове за коронавирус. Вярно е, че в сравнение с първото извънредно положение сега броят на тестовете е нараснал значително, но въпреки това Япония тества три пъти по-малко хора, отколкото Германия. Освен това частните лаборатории, които правят тестове, не са длъжни да докладват пациентите с положителен резултат за коронавирус. 

Ваксинациите закъсняват

Предстоящата имунизационна кампания също се очертава като огромно изпитание за политиците и администрацията. Досега здравните власти не са одобрили нито една ваксина. От производителите  на ваксини пък само от Pfizer са подали молба за допускане на неговата ваксина. А тъй като японските закони изискват всяка нова ваксина да бъде тествана на японци, това ще забави както издаването на разрешение, така и началото на производството.

Новият министър по имунизациите Таро Коно уверява, че ваксинирането ще започне до края на февруари. Експертите обаче не очакват преди есента на тази година в Япония да бъде постигнат групов имунитет. Актуални допитвания показват, че недоволството сред японските граждани от това забавяне не е особено високо, което се дължи на факта, че те са много по-големи скептици от много други народи относно имунизациите. Причината за това са скандали в миналото с други ваксинации. Но ако забавянето се проточи, общественото мнение може лесно да се обърне.

"Дойче веле"