От кого се назначава главният прокурор в България и пред кого се отчита?

Това е един от общо 14-те уточняващи писмени въпроса, зададени на българските власти от Групата за наблюдение на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права към Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи в Европарламента. Въпросите са допълнение към изслушването на 8 януари в комисията. Една част от тях са адресирани до главния прокурор (Иван Гешев – б.р.) и заместниците му, а друга - до вицепремиера и министъра на правосъдието (Екатерина Захариева и Десислава Ахладова – б.р.).

Единственият български представител в мониторинговата група е социалистката Елена Йончева.

♦ Евродепутатите искат също така главният и зам.-главният прокурор да коментират медийни публикации, че прокуратурата е създала регистър на случаи с неоправдан натиск върху работата си. От групата са изненадани, че са посочени доклади на Еврокомисията и мненията на високопоставени представители на правосъдието.

♦ От ЕП питат колко пъти на практика обвинител номер 1 се е възползвал от правомощията си и е отменил решения на прокурори, отстранил ги е временно против волята им и колко често е издавал писмени инструкции до тях в специфични случаи. И смята ли властта у нас да промени огромните му правомощия върху прокурорите.

♦ От прокуратурата трябва да отговорят и докъде е стигнало разследването за „Барселонагейт“ - предполагаемия скандал с пране на пари с участието на премиера Бойко Борисов. Депутатите се интересуват дали в България са предприети конкретни действия по въпроса прредвид факта, че освен до испанските власти сигнал е подаден и до обвинението у нас.

♦ В парламентарната комисия също искат да знаят води ли се разследване за изтеклите в публично пространство аудиозаписи и снимки на Бойко Борисов, както и златни кулчета и банкноти от по 500 евро.

♦ Относно аудиозаписите депутатите молят за уточнение дали направената техническа експертиза потвърждава, че гласът е на премиера и дали са идентифицирани хората, с които той говори. Те също така задават въпроса дали прокуратурата ще огласи публично експертизата и подробностти за дейността си по случая предвид нейни предишщни изявления, че разсекретява и публикува много материали, засягащи високопоставени представители. И дали се водят следствени действия за търговия с влияние предвид факта, че Борисов вероятно нарежда или намеква да се навреди на опонентите му.

♦ Българските власти да направят оценка на ситуацията след провала през декември 2020 г. на реформите, целящи конституционни промени, настояват от мониторинговата група.

♦ Има и въпрос, свързан с предстоящите парламентарни избори в България и опасенията около организирането им, включително за машинното гласуване. Депутатите искат да знаят дали властите в София са готови да допуснат независима проверка на машините.

♦ Обсъжда ли България прекратяване на програмата за т. нар. златни визи? От отговорите (на вицепремиера и правосъдния министър – б.р.) става ясно, че властите ще затегнат контрола, но нямат намерение да спрат даването на гражданство срещу инвестиции.

♦ Два въпроса са свързани с плурализма и свободата на медиите у нас, както и с прозрачността на тяхната собственост. Членовете на групата искат българските власти да им изпратят списък с медиите у нас, които получават финансиране от еврофондове. Депутатите се интересуват също има ли медии, получаващи пряко или непряко пари от национални или европейски фондове. И дали България смята да внесе изменения, насочени към по-голяма прозрачност на собствеността.

♦ Евродепутатите се интересуват от правителствената програма, приета след огласяването на доклада на ЕК за върховенството на закона. Те питат как ще бъдат организирани обещаните от властите ни обществени консултации.

♦ Не е подмината и дискриминацията въз основа на сексуалната ориентация или полова идентичност. Зададен е въпросът предприело ли е правителството действия за премахване на този вид дискриминация както в законодателството, така и в практиката във всички области.

В изслушането на 8 януари от българска страна участваха зам.-министърът на правосъдието Евгени Стоянов, заместник главните прокурори от Върховната касационна прокуратура (ВКП) Даниела Машева и Красимира Филипова и председателят на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) Ана Джумалиева. Още тогава източници от ЕП споделиха пред Клуб Z, усещането на мониторинговата група като цяло е било, че не са чули конкретни отговори. И вероятно пак ще има писмени въпроси към българските власти. Както и стана.

Първото изслушване бе в края на август 2020 г.

Елена Йончева: Пореден предупредителен сигнал от Брюксел

Допълнителните въпроси, които мониторинговата група за демокрация на ЕС изпрати на българското правителство, са поредният предупредителен сигнал за състоянието на върховенството на закона в България.

Такъв бе коментарът на Елена Йончева, разпространен от нейния офис.

Фактът, че мониторинговата група продължава да задава въпроси, означава, че евродепутатите нямат намерение да се откажат от детайлното наблюдение на ситуацията в България, колкото и правителството в София да се опитва да затруднява диалога, смята българската евродепутатка. Тя припомни, че в правомощията на групата е да инициира мисии за проучване на проблемите на място. Заради ситуацията с COVID-19 обаче засега се използват другите инструменти за работа.

Йончева допълва, че анализите и заключенията на групата могат да станат част от документите, въз основа на които ЕП оценява спазването на върховенството на закона в страните членки.