Армин Лашет е премиер на най-гъсто населената и най-важна от индустриална гледна точка провинция в Германия – Северен Рейн-Вестфалия. 61-годишният хриситян-демократ е един от близките сподвижници на Меркел и се смята, че той би бил продължител на нейната политика, ако бъде избран за канцлер. Лашет е един от тримата християндемократи, които на 16 януари ще се състезават за председателския пост в ХДС. По традиция председателят на ХДС е и кандидатът на партията за канцлер на парламентарни избори, които в Германия ще се състоят през септември догодина. Също като другия кандидат с големи шансове за този пост Фридрих Мерц, Армин Лашет се срещна с журналисти от Съюза на чуждите кореспонденти в Берлин, сред които е и Клуб Z.

Въпросът, който интересува всички сега, е накъде ще поеме Германия след Меркел. Смята се, че с Лашет начело ще има политика на „продължаваме по същия начин“. Той обаче не е съгласен с това мнение.

„ХДС трябва да сигнализира, че тези 16 години под ръководството на Меркел бяха добри години и че ние като партия стоим зад решенията й и на международната, и на европейската сцена, че ще продължим вътрешнополитечското модернизиране, което тя извърши. Но сме изправени и пред съвсем нови теми, които не бяха теми по време на нейното канцлерство. Най-вече как ще се справим с последствията от пандемията. Ясно е, че ще имаме тежка международна икономическа ситуация, високи държавни дългове, трябва да внимаваме ЕС да не се разпадне, предстои брекзит със или без споразумение, имаме нов американски президент, с когото трябва да подобрим сътрудничество, важно си остава съревнованието с Китай и ние трябва да намерим мястото си и там. Тоест има много теми, за които няма как да кажем, че ще продължаваме по същия начин. Но е важно да покажем, че това не е късане с политиката на Меркел, а последователност“, заяви той.

Проблемите след пандемията

Лашет прогнозира, че поне още 10 години след преборването на Например всички ще се изправят пред въпроса как да променят и укрепят здравните си системи. „Трябва да знаем в бъдеще как да не се оказваме пред същия проблем – да зависим напълно от вноса на нещо толкова елементарно като маските и тяхната доставка“, посочва един пример той. Икономическите последствия също не са за подценявате. Светът трябва да знае как ще излезе от дълговете, които натрупа сега, как ще се справи със срива на икономиката.

„Не по-малко важно е да знаем и как след пандемията ще удържим Европа заедно. През последните месеци единството бе поставяно на изпитание многократно. Първият рефлекс през март, например, беше да затворим границите. С илюзията, че ще спрем с бариера на границата този вирус. Ние в Северен Рейн-Вестфалия не затворихме граниите към Холандия и Белгия, но кооперирахме с колегите от другата страна през цялото време. Германия сега отново е локдаун. Поддържам контакт с холандския премиер Рюте и взимаме решенията си заедно, а не затваряме границите. Междувременно всички вече разбраха, че затварянето на граници е най-голямата грешка. Най-вече границата Германия-Франция. Да затвориш европейския мост, Шенген, сърцето на Европа!“

Освен пред европейски предизвикателства бъдещият председател на най-голямата християн-демократическа партия в Европа ще се изправи и пред вътрешнопартийни проблеми.

„Има хора, които искат старото ХДС от преди 20 години. Това е посока назад, но тя е нереалистична. Успява само политиката, която върви напред. Казах вече, че сме изправени пред нови предизвикателства и трябва да намерим път да се справим с тях. Новият американски президент, нови отношения със САЩ, да подобрим трансатлантическите отношения. Досегашният президент на САЩ остави впечатлението, че се интересува повече от двустранни отношения. Надявам се с новия президент да възстановим сътрудничеството в международен контекст.  Енергийната промяна също е проблем, който тепърва ще се решава. Дигитализирането е проблем, който при Меркел остана нерешен. За всички тези теми ХДС и Германия имат нужда от нова динамика.“

Кой ще е кандидатът за канцлер

Дали кандитатът за канцлер на коалицията ХДС-ХСС ще бъде от християндемократите или от Бавария все още не е решено. Винаги сме решавали според конкретнат аситуация, няма установени правила в това, посочва Лашет. „Сега сме в положение, каквото досега не сме имали в новата история. Нито един канцлер дотук не си е тръгвал доброволно от властта. Дори конрад Аденауер. Кисингер, Хелмут Кол, Шрьодер, Шмид – всички са губили избори или вот на доверие. Не сме имали канцлер, който доброволно да каже „Аз няма да се кандидатирам повече“ и сам да реши, че си тръгва. Затова сега е новост за нас да изберем кандидат заедно с ХСС, докато все още управлява канцлер от нашата коалиция. Двамата председатели на ХДС и ХСС ще решат заедно. Не знам как ще стане това. Форматът дори не е ясен – може да е на закуска, на чаша вино или на разходка. ХДС като по-голяма партия има право първа да посочи свой кандидат, но въпреки това решението е паритетно – ние работим на приниципа на партии-посестрими. Големината на партията няма значение. Решението се взима на едно ниво, от еднакво значение са предложенията и на ХДС, и на ХСС“.

Който и да поведе Германия след Меркел обаче, ще има няколко проблема за решаване. Най-вече енергийната промяна. През 2022 година Германия излиза окончателно от атомната енергия. С това тясно са свързани и решенията около „Северен поток 2“.

„Северен поток 2“

Лашет не е съгласен с позицията на Фридрих Мерц, че този проект е политически и трябва да се наложи мораториум.

„Подкрепям позицията на правителството, че това е икономически проект. По какъв начин стига газта от Русия до Германия не е политически, а икономически въпрос. Дали по морето, под морето или по земя – отделната молекула не се интересува от това“, заявява той.

А Германия им анужда от този проект, докато осъществи енергийните си планове. „Ние излизаме от атомната енергия през 2022 г. и ни трябват енергийни източници. Спряхме добива на каменните въглища, сега спираме добива на кафявите въглища, а имаме висока нужда от енергия. Докато постигнем неутрално производство на енергия през 2050 година, имаме нужда от междинно решение, затова ни трябва газ. Въпреки всички политически различия, дори и в пика на Студената война през последните 50 години сме получавали газ от Русия без никакви засечки и не смятам, че това ще се промени сега“, заявява той.

Отношенията с Русия

Отношенията с Русия са една от темите, по които трябва да се работи, смята Лашет. „Не само случая сега с Навални, но и анексията на Крим затрудниха отношенията на Москва с Европа. В източна Украйна имаме преговори в рамките на Минския процес, в който руско конструктивно участие е необходимо. Навални или убийството на грузински гражданин в „Тиргартен“ в Берлин също тежат. Надявам се да продължим сътрудничеството си науката, техниката, Русия влезе в споразумението за опазване на околната среда и това е важно за нас. Но с ясни позиции по проблемните въпроси трябва да търсим поле, на което да можем да работим за подобрение на отношенията“, смята премиерът на Северен Рейн-Вестфалия.

Полша и Унгария

Вътре в ЕС също има спорове, които е трудно да бъдат преодолени. Най-вече конфликтът с Полша и Унгария. „Това не е германски въпрос, не е въпросът как Германия да действа, важно е как ще се действа въпрос на европейско ниво. При нарушения на европейския договор – това се е случвало в отделни случаи дори и на Германия, има последствия. ЕС не е зона за свободна търговия просто, а политически съюз и съюз на ценности. Това трябва да се спазва. Да, има национални идентичности, но определени общи принципи не могат да се прескачат. Трябва да преодолеем това разцепление на Запад и Изток. Пожелавам си Унгария и Полша, но и България, Румъния, Чехия да са силни членки на ЕС и да участват в общите проекти“, казва Лашет.

Китай

Китай е много важен търговски партньор за Германия и Европа. Но това е страна с различен обществен модел, казва кандидатът. Европа трябва да запазва принципите си и ценностите, които има, когато преговаря с Китай. Но е важно и да изгражда връзки с всички страни, независимо от обществения ред, който имат, убеден е Лашет.

Франция

Връзките с Франция са сред най-важните за Германия от създаването на хедералната република. Още Елисейският договор от 1963 година поставя основата на близки политически и икономически връзки. Двете страни имат дори общи парламентарни сесии. На общите заседания на кабинетите пък от германска страна винаги присъства и един от премиерите, който е упълномощен да отговаря за отношенията с франция. От 2019 година това е именно Лашет. През същата година елисейският договр прерасн ав Аахенското споразумение. „В него е описано конкретно как да се развиват отношенията ни. Много проекти  - от икономиката, до сътрудничеството в изкуствения интелект са описани съвсем конкретно в този договор и тепърва трябва да се осъществяват. Така че има работа и по тази тема“, смята Лашет. „Тези отношения не са обаче ексклузивни, а са отворени за всички страни в Европа. Но идеята на договора е, че знаем от опит: когато Франция и Германия са врагове, от това страда цяла Европа“, казва кандидатът.

Турция

Германия винаги е по-мека в отношенията си с Турция – това е впечатлението, което Берлин оставя през последните години Лашет обаче не нарича това отношение „меко“, а „изкуството на дипломацията“. „Имаме точки, в които силно си противоречим. Например проучванията за газ и петрол в територията на Гърция, Малта и Кипър. Турция има и доста неоосмански тежнения във външната си политика към Либия, Ирак, Сирия. Това ние не можем да приемем. Но ние също така имаме нужда от Турция като партньор. Ако искаме да пазим външната си граница, ни трябва партньор, с когото да го обсъдим. Турция е член на НАТО също така. Затова изкуството е да сме ясни кои позиции не толерираме, но и да търсим къде можем да си партнираме. В отношенията с Турция Германия е имала и добри,  и лоши периоди. Милиони хора от турски произход живеят в Германия и това също определя отношенията ни. Това е опит, койт оможе да е полезен във външно-политическите контакти. Германия посредничеше между Гърция и Турция в последния им конфликт за газа. Тогава ролята на Меркел в този конфликт бе добра за цяла Европа“, убеден е Лашет.

Грешките в управлението на пандемията

Лашет тези дни поднесе искрените си извинения н авсички роднини на жертвите на пандемията, особено на тези, коит опочинаха в старческите домове. Той се извини и също така за месеците н алипса на контакт с най-близките. „Това е една от грешките, коит одопуснахме. Първо вируса д авлезе в домовете, второ – да изолираме хората там с месеци от близките им. Трябв ада се намери начин хем те да бъдат сигурни ,хем да не прекъсваме връзката им със семействата“, смята Лашет.

Но най-голямата грешка е затварянето на училищата, убеден е той. „Грешка в пандемията бе затварянето на училищата  и детските градини в началото на пандемията. Така се влошиха шансовете на много деца за образование и се увеличи пропастта между семействата с доходи и образование и такива без“, категоричен е кандидатът. Лашет обяснява и сравнително меката си позиция спрямо мерките. „Бях за отваряне, когато числата на заразените падаха. Това е принципът – когато числата падат, трябва да се свалят и мерки, коит опредставляват ясно нарушаване на основни човешки права и свободи. Такива нарушения досега не е имало в новата история, а бяха масивни. Затова държавата сама е задължена да проверява непрекъснато дали е нужно да нарушава така правата и да се отдръпва незабавно, ако такава нужда няма. Всяко отделно решение в тази ситуация засяга всеки един отделен човек много повече от всички други политически и икономически решения. Засяга го лично и дълбоко. В тази криза всеки гражданин е дълбоко засегнат и всяко решение му се отразява директно. Затова е нужна чувствителност и много голямо внимание при управлението на кризата“, смята Лашет.

С какво е по-добър от конкурентите?

Лашет е убеден, че има предимства пред двамата други кандидата за поста на председател на ХДС. „Все пак успях да спечеля изборите във федерална провинция, която от 1966 е управлявана от социалдемократи. През 2017 успях да спечеля аз. Та не е лошо да бъде избран някой, който е носил отговорността на управлението и е показал, че може да печели избори. Северен Рейн-Вестфалия е индустриална република с 18 милиона жители и да я управляваш успешно начело на коалиционно правителство – това са качествата, с които аз влизам в тази битка аз поста в ХДС“, заявява Лашет.