Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Съветът на ЕС прие днес на първо четене позицията си за регламент за общия режим на условност при защитата на бюджета на Общността. Това проправя пътя към окончателно одобрение от Европарламента на 16 декември.

Регламентът позволява бюджетът на ЕС да бъде защитен там, където, е установено, че  нарушенията на принципите на правовата държава засягат или сериозно заплашват да засегнат доброто му финансово управление или достатъчно пряко застрашават финансовите интереси на Съюза.

Той трябва да влезе в сила на 1 януари 2021 г.

Нарушенията

♦ Застрашаване на независимостта на съдебната система;

♦ Непредотвратяването, некоригирането или несанкционирането на произволни или незаконосъобразни решения на органите на публичната власт, включително на правоприлагащите органи, непредоставянето на финансови и човешки ресурси, което пречи на правилното им функциониране, или липсата на гаранция за отсъствието на конфликти на интереси;

♦ Ограничаването на достъпността и ефективността на средствата за правна защита, включително посредством рестриктивни процедурни правила и неизпълнение на съдебни решения, или ограничаването на ефективното разследване, наказателно преследване или санкциониране на нарушения на закона.

Как се установява нарушение?

Изисква се  обстойна качествена оценка на Еврокомисията, която да бъде обективна, безпристрастна и справедлива, както и да отчита имащата отношение информация от налични източници и признати институции. Сред тях са решенията на Съда на Европейския съюз (СЕС), докладите на Европейската сметна палата (ЕСП), годишния доклад на ЕК за върховенството на закона и Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието, докладите на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) и, доколкото е приложимо, на Европейската прокуратура и заключенията и препоръките на съответните международни организации и мрежи, включително органите на Съвета на Европа (СЕ) като Групата държави срещу корупцията (ГРЕКО) и Венецианската комисия, по-специално изготвения от нея списък на критериите за принципите на правовата държава, и европейските мрежи на върховните съдилища и съдебните съвети.

Кога и какви мерки ще се налагат?

Те са необходими най-вече когато другите процедури, предвидени в законодателството на Съюза, не позволяват да се осигури по-ефективна защита на бюджета. Финансовото законодателство на ЕС и приложимите секторни и финансови правила предвиждат различни възможности:

При управление на бюджета от страна на ЕК

♦ Спиране на плащанията или на изпълнението на правно задължение или прекратяване на правно задължение съгласно Финансовия регламент;

♦ Забрана за поемане на нови правни задължения;

♦ Спиране на изплащането на траншове изцяло или частично или предсрочно погасяване на заеми, гарантирани от бюджета на ЕС;

♦ Спиране или намаляване на икономическото предимство в рамките на инструмент, гарантиран от бюджета;

♦ Забрана за сключване на нови споразумения за заеми или други инструменти, гарантирани от бюджета на Съюза;

При споделено управление от страна на ЕК и засегнатата държава

♦ Спиране на одобрението на една или повече програми или изменение на Финансовия регламент;

• Спиране на изпълнението на задължения;

♦ Намаляване на поетите задължения, включително чрез финансови корекции или прехвърляния към други разходни програми;

♦ Намаляване на предварителното финансиране;

♦ Прекъсване на сроковете за плащания;

♦ Спиране на плащания.

Как да не пострадат крайните получатели и бенефициерите?

Трябва обаче да бъдат надлежно гарантирани законните интереси на крайните получатели и бенефициерите. Когато обмисля приемането на мерки, ЕК следва да вземе предвид тяхното потенциално въздействие върху тях. При споделено управление плащанията от Комисията към държавите членки са юридически независими от плащанията от националните органи към бенефициерите. Засегнатите от мерките страни трябва редовно да докладват на ЕК за спазването на техните задължения към крайните получатели или бенефициерите.

Процедурата

Преди да предложи приемането на каквито и да било мерки, ЕК следва да уведоми съответната държава за причините. Комисията следва да информира без забавяне Европейския парламент и Съвета на ЕС за такова уведомление и неговото съдържание. На съответната страна трябва да се даде възможност да представи своето становище и то да бъде взето под внимание.

След приемането на мерки ЕК следва редовно да следи положението в съответната държава членка. Брюксел трябва да направи повторна оценка на положението, когато засегнатата страна членка приеме нови коригиращи мерки, и при всички случаи най-късно в срок от една година от приемането на мерките.

Коментари

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.