Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Трябва да бъдат наложени санкции не само срещу режима на беларуския президент Александър Лукашенко, но и срещу тези, които го подкрепят. Така руският лидер Владимир Путин ще знае, че санкциите ще засегнат и Кремъл.

Това бе едно от многобройните предложения, повдигнати по време на дебат в Европарламента. Той бе посветен на продължаващите нарушения на правата на човека в Беларус, и по-конкретно убийството на Роман Бондаренко. Идеята за наказание на Путин бе на литовския евродепутат Андрюс Кубилюс от Европейската народна партия (ЕНП).

31-годишният учител по рисуване Бондаренко бе пребит от маскирани пред дома си в Минск на 12 ноември и почина от раните си.

Резолюцията за Беларус бе одобрена от ЕП с огромно мнозинство – 615 гласа „за“, 41 „против“ и 33 „въздържал се“. Двама от нейните автори са български евродепутати – Ева Майдел (ГЕРБ/ЕНП) и Ангел Джамбазки от ВМРО и групата на Европейските консерватори и реформисти (ЕКР).

Розолюцията е подкрепена от 14 от общо 17 български представители. Андрей Ковачев и Емил Радев (и двамата от ГЕРБ/ЕНП), както и Иво Христов от БСП и групата на социалистите не са участвали във вота.

Първоначално в списъка с поименното гласуване бе отбелязано, че двамата ни консерватори – Ангел Джамбазки и Андрей Слабаков, са се въздържали. Това бе твърде учудващо предвид факта, че Джамбазки е един от авторите на текста. Самият той обясни малко по-късно пред Клуб Z, че е допусната грешка и че той и Слабаков са гласували „за“.

Крайнолявата и добре позната в България ирландка Клеър Дейли се опита безуспешно да внесе изменения, осъждащи "намесата на ЕС и САЩ".

Повечето евродепутати поискаха санкции за още хора в Беларус. В момента те са малко над 50, включително Лукашенко. Списъкът трябва да включва не няколко десетки, а няколкостотин души, смята полякът Анджей Халицки от ЕНП. И предложи там за попаднат всички, работещи да беларуските спецслужби.

Трябва да бъдат наложени ограничителни мерки срещу редица сектори от икономиката като енергийния, настоя германката Виола фон Крамон-Таубадел от групата на „Зелените“/Европейски свободен алианс (ЕСА). А тези, които искат и огат да избягат от Беларус, трябва да намерят убежище в ЕС.

Прозвучаха и обвинения към ЕС и Европарламента в липса на решителни действия.

Нападки бяха отправени и към върховния представител за външната политика Жозеп Борел.

„Имам впечатление, че много се говори, а малко се действа от страна на върховния предстанител“, каза полският социалдемократ Роберт Бедрон.

„Лукашенко трябва да си отиде. Ето защо не само че е недопустимо, но е и опасно да се говори за нормализация на отношенията с един режим, който брутално отнема правото на самоопределение на собствения си народ. Не можем да допуснем ЕП да гледа безучастно на случващото се в Беларус. Нейният народ се нуждае от нашата подкрепа така, както я получиха прибалтийските републики в края на 80-те г.“, заяви латвийската консерваторка Даце Мелбарде.

А литовският либерал Пятрас Аущрявичюс попита още колко хиляди хиляди храбри беларуси трябва да бъдат изтезавани, докато ЕП реши да предприемем нещо. Депутатите одобриха внесеното от него изменения в проекторезолюцията Европа да подпомогне усилията за документиране и разследване на престъпленията на режима в Минск. Санкциите трябва да бъдат насочени към фирми и олигарси, свързани с Лукашенко.

„Колкото повече отлагаме мерките, толкова повече романбондаренковци ще загинат. Готови ли сме да платим такава цена?“, попита накрая Аущрявичюс.

Лукашенко като Тръмп – не се признава за победен

Либералът Шарл Гьоренс от Люксембург пък сравни Лукашенко с американския президент Доналд Тръмп. Приликата между двамата е само една – че са загубили изборите, но твърдят, че са спечелили. Разликата е обаче, че колкото и да говори Тръмп, той ще трябва да отстъпи властта на своя конкурент Джо Байдън.

„Зелената“ Хейди Хаутала от Финландия бе категорична, че не може да става и дума Минск да бъде домакин на световното първенство по хокей през пролетта на 2021 г. Шампионатът ще се проведе там и в латвийската столица Рига.

За да се помогне на Беларус, трябва да бъде приет европейски „Закон Магнитски“, изтъкна полякът Радослав Сикорски от ЕНП. И той трямва да засяга не само извършителите на репресиите в страната, но техните близки и партньори. Сикорски обяви режима на Лукашенко за фашистки. И припомни на залата военното положение през 80-те г. в роздната му Полша.

„Вярвам, че един ден Беларус ще бъде свободна и нейни депутати ще седят в Европарламента“, завърши той.

За какво призовава резолюцията

Евродепутатите нястояват за бързо, задълбочено, безпристрастно и независимо разследване на смъртта на Роман Бондаренко и на свързаните с протестите смъртни случаи на Александър Тарайковски, Александър Вихор, Артьом Паруков, Генадий Шутов и Константин Шишмаков.

ЕП изразява подкрепа за протестиращите беларуси и исканията им за свобода, демокрация, достойнство и правото им да определят собствената си съдба.

Отново са отхвърлени резултатите от президентските избори на 9 август, които според официални данни са спечелени с 80 на сто от Лукашенко.

Парламентът призовава ЕС да окаже подкрепа за международно разследване на престъпленията, извършени от режима на Лукашенко срещу народа на Беларус. Разследването трябва да бъде подкрепено от създаване на център за събиране на доказателства и работна група на ЕС от експерти по международно право, които да оказват съдействие при бъдещи международни разследвания.

Съкщевременно евродепутатите подкрепят усилията за гарантиране на европейска солидарност по въпроса за забрана на вноса на енергия от беларуската АЕЦ „Островец“ на пазара на ЕС. Тази централа се намира на границата с Литва и започна да произвежда електроенергия на 3 ноември.

Какво поиска добре познатата ни Клеър Дейли

Беларус се оказа една от малкото теми, по която българските евродепутати са единодушни. Но това не важи да целия Европарламент.

Трима представители на крайната левица – ирландците Клейр Дейли и Мик Уолъс заедно с португалката Сандра Перейра, бяха внесли изменения, които заклеймяваха „намесата на САЩ и ЕС“ във вътрешните работи на Беларус. Те обаче бяха отхвърлени.

Ето предложените от това трио изменения:

• „[Европарламентът] изисква зачитане на правото на беларуския народ да взема решения относно своя път на развитие без какъвто и да било външен натиск и намеса; поради това отхвърля изнудването, санкциите и текущата операция за дестабилизиране, насочена към насърчаване на икономически бойкот и спиране на обществените услуги с оглед налагане на т.нар. „смяна на режима“ в Беларус...“

• „...Осъжда намесата и дестабилизацията в Беларус, ръководена от ЕС, неговите институции, и по-специално от някои от неговите държави членки, чиито недопустими цели включват налагането на политика, насочена към подкопаване на социалните права, осъществяване на приватизация, разбиване и външен контрол на стратегически сектори на икономиката на страната и разширяване на военното, икономическото и политическото влияние на САЩ, НАТО и ЕС върху тази и други източноевропейски държави...“

• „...Припомня операцията на САЩ и ЕС за дестабилизация, довела до държавния преврат в Украйна през 2014 г., подбуждането към насилствени и престъпни действия от страна на фашистки групировки и започването на война в тази страна.“

Клеър Дейли е добре позната у нас. Тя подкрепи протестите срещу правителството в София през лятото. През октомври тя се забърка в скандал при посещението си в Поморие, когато дойде на среща между ирландски собственици на апартаменти с представители на различни институции в хотелския комплекс "Сънсет ризорт". Проблемът е гражданско-правен, свързан с отказа на ирландските собственици да плащат такса поддръжка от 15 евро на квадратен метър.

Коментари

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.