През настоящата седмица вниманието на глобалните пазари ще бъде насочено към първите „реални и твърди“ икономически сигнали за въздействието на войната в Близкия изток върху бизнеса, инфлацията и икономическия растеж. Основният фокус ще бъде върху предварителните данни за индексите на мениджърите по доставките (PMI), които ще дадат ранна индикация за влиянието на конфликта върху икономическата активност.

Според анализаторите на „Ес енд Пи Глобал Маркет Интелиджънс“ (S&P Global Market Intelligence) „PMI за март ще предоставят първите индикации за това, как избухването на войната в Близкия изток е засегнало бизнеса по света“, като подчертават, че февруарските данни са били събрани преди началото на военните действия. Ситуацията обобщава БТА.

Пи Ем Ай – първият тест за икономиката след началото на войната

Ключовият въпрос за пазарите е как по-високите цени на енергията се пренасят към реалната икономика.

„По-високите цени на енергията се отразяват много бързо чрез по-високи транспортни и енергийни разходи“, отбелязват икономистите Джинги Пан и Крис Уилямсън от „Ес енд Пи Глоубъл“, като допълват, че ще се следи „до каква степен фирмите прехвърлят тези по-високи разходи върху клиентите“.

Особено внимание ще бъде отделено на САЩ, Обединеното кралство и еврозоната, където инфлацията вече остава над целите на централните банки.

Същевременно PMI ще дадат сигнал и за състоянието на търсенето, инвестициите и заетостта - фактори, които още преди конфликта показваха признаци на отслабване.

„Геополитическата несигурност вече забавяше търсенето, инвестициите и заетостта преди войната“, подчертават от „Ес енд Пи Глоубъл“ (S&P Global).

Веригите на доставки отново под натиск

Особено важен индикатор ще бъде компонентът за сроковете на доставките в PMI.

„Недостигът на гориво, проблемите с превозите на контейнерите и закъсненията при доставките поради фактическото затваряне на Ормузкия проток ще се оценяват чрез индекса на сроковете за доставка“, посочват анализаторите.

Този показател беше ключов по време на пандемията и отново се разглежда като ранно предупреждение за инфлационен натиск и ограничения в производството.

Глобален енергиен шок и преоценка на пазарите

Паралелно с това пазарите вече преминават през сериозна преоценка на риска, свързан с продължителността на конфликта.

Според „Оанда“ (OANDA) „големи преоценки промениха картината на пазара“, като ефектът се усеща при всички класове активи. „Нито акциите, нито металите, нито облигациите понасят тази комбинация“, отбелязват анализаторите.

Цените на петрола остават ключов фактор, като спредът между сортовете Брент и американския лек суров петрол се разширява – сигнал за напрежение в глобалните доставки.

Допълнителен натиск върху пазарите оказва и фактическото ограничаване на трафика през Ормузкия проток, който е критичен за световната търговия с енергийни суровини.

Уолстрийт: петролът като водещ индикатор

Анализ на Ройтерс показва, че пазарите в САЩ са силно зависими от движението на петрола. „Ако сте трейдър, следите цените на петрола, защото това дава водещ индикатор за перспективите пред финансовите пазари“, коментира главният инвестиционен директор на „Норт Стар Инвестмънт Мениджмънт“ (North Star Investment Management) Ерик Куби.

Цената на сорта Брент се задържа около 110–115 долара за барел, а американският лек суров петрол – близо до 100 долара.

Същевременно корелацията между S&P 500 и цените на петрола е силно отрицателна (-0,89), което означава, че поскъпването на енергията натиска акциите надолу.

„Това е ситуация, която е толкова нестабилна“, казва Крис Фашиано от „Комънуелт Файненшъл Нетуърк“ (Commonwealth Financial Network). „Може да имаме решение през следващата седмица или може да продължи дълго - и колкото по-дълго продължава, толкова по-голямо ще е въздействието върху икономиката.“

Пазарите между устойчивост и риск от стагфлация

Въпреки спада на борсите анализаторите отбелязват, че реакцията остава сравнително подредена.

Според „Хелаба“ (Helaba) „разпродажбата на борсите остава в граници“, като спадът на DAX под 23 000 пункта дори е привлякъл нови купувачи.

Същевременно обаче се засилват опасенията от стагфлация.

Главният икономист на „ДекаБанк“ (DekaBank) Улрих Катер предупреждава, че липсата на напредък в нормализирането на енергийните доставки увеличава риска за икономиката.

„Колкото по-дълго се проточва ситуацията, толкова по-вероятни стават макроикономическите последици, включително забавяне на растежа“, отбелязва той.

Пи Ем Ай, „Ифо“ и настроенията в Европа

В Европа ключовите данни ще бъдат PMI индексите и индексът на бизнес климата на Института „Ифо“ (Ifo).

Според анализ на „Райфайзен Рисърч“ (Raiffeisen Research) се очаква влошаване на бизнес настроенията.

„PMI за промишлеността в еврозоната може да падне под 50 пункта, а PMI за услугите също ще се понижи“, посочват анализаторите.

Очаква се и спад на индекса „Ифо“, особено в компонента за очакванията, което сигнализира за влошаване на перспективите пред германската икономика.

Продължителността на конфликта – ключов фактор

Анализаторите подчертават, че решаващият фактор за пазарите остава продължителността на конфликта.

Според „Райфайзен Рисърч“ краткосрочните шокове в цените на петрола рядко имат траен ефект, но продължителните кризи водят до спад на корпоративните печалби и по-сериозни икономически последствия.

„Колкото по-дълго енергийните цени останат повишени, толкова по-големи ще бъдат щетите за реалната икономика“, посочват анализаторите.

В неблагоприятен сценарий, при продължителна блокада на Ормузкия проток, се очаква силен шок в предлагането на енергийния пазар и значително влошаване на икономическите перспективи.

Европа, Близкият изток и Африка

Последиците от наситената минала седмица за парично-кредитната политика ще продължат да се отразяват в Европа, като в икономическия календар са включени изявления на редица централни банкери, както и ключови макроикономически данни.

Икономистите очакват, че данните за инфлацията във Великобритания, които ще бъдат публикувани в сряда, ще покажат спиране на забавянето на годишния ръст на цените на равнище от 3 процента през февруари. Показателят ще бъде следен с особено внимание, след като доходността на 10-годишните британски държавни облигации достигна най-високото си ниво от 2008 г.

Тази пазарна динамика следва промяната в позицията на „Банк ъв Ингланд“ (Bank of England), която се отклони от курса към понижаване на лихвите и сигнализира, че е „готова да действа“. През седмицата са планирани изказвания на заместник-гуверньора Сара Бридън, главния икономист Хю Пил, както и на членовете на управителния съвет Меган Грийн и Алън Тейлър.

От страна на Европейската централна банка (European Central Bank), която може да повиши лихвите при необходимост още на следващото си заседание на 30 април, в календара са включени изявления на главния икономист Филип Лейн в понеделник и на президента Кристин Лагард, която ще говори на годишната конференция „ЕЦБ и нейните наблюдатели“ във Франкфурт в сряда.

Президентът на Швейцарската национална банка (Schweizerische Nationalbank) Мартин Шлегел ще се изкаже в Цюрих във вторник, след като институцията потвърди, че е повишила готовността си да се намесва на валутните пазари заради засилените потоци към швейцарския франк като валута убежище.

На следващия ден „Риксбанк“ (Sveriges Riksbank) ще публикува протокола от последното си заседание, на което лихвените проценти бяха запазени без промяна.

Има и предстоящи решения на централните банки в региона - унгарската централна банка ще определи лихвените равнища във вторник, като се очаква енергийната несигурност да ограничи възможностите за ново понижение.

В Норвегия централната банка вероятно ще задържи лихвите без промяна в четвъртък, на фона на устойчив инфлационен натиск. Очаква се управителят Ида Волден Баче да сигнализира за ограничени възможности за облекчаване на паричната политика.

Същия ден се очаква и Южноафриканската резервна банка (South African Reserve Bank) да остави основния си лихвен процент на равнище от 6,75 на сто, като оценява ефектите от поскъпването на петрола и отслабването на ранда.

Северна Америка

Икономическият календар в САЩ ще бъде сравнително ограничен, като ще включва предварителните PMI индекси на „Ес енд Пи Глобал Маркет Интелиджънс“ за производството и услугите за март. В петък Университетът на Мичиган ще публикува окончателния индекс на потребителското доверие, който ще даде представа дали американските домакинства стават по-загрижени за поскъпването на горивата.

Пазарите ще следят и изказванията на представители на Управлението за федерален резерв след решението за запазване на лихвите. Централната банка потвърди очакванията за едно понижение на лихвите през 2026 г.

Във вторник гуверньорът Майкъл Бар ще говори за икономическите перспективи. В програмата са включени още заместник-президентът Филип Джеферсън, както и регионалните президенти Мери Дейли (Сан Франциско) и Ана Паулсън (Филаделфия).

В Канада заместник-гуверньорът на „Банк ъв Канада“ (Bank of Canada) Карълин Роджърс ще представи оценка на икономическите перспективи и на финансовата система, включително актуализация на рамката на паричната политика.

Същевременно предварителните данни за търговията на едро и промишленото производство ще дадат ранни сигнали за състоянието на икономиката през първото тримесечие.

Азия и Тикоокеанският регион 

В Азия фокусът ще бъде върху инфлацията. В Япония данните за потребителските цени, които ще бъдат публикувани във вторник, вероятно ще покажат забавяне на инфлацията през февруари, подпомогнато от субсидиите за енергия.

Очаква се основният индекс, изключващ пресни храни, да спадне под целта от 2 процента на „Банк ъв Джапан“ (Bank of Japan) за първи път от близо четири години, макар че ефектът вероятно ще бъде временен предвид поскъпването на петрола през март.

В Австралия индексът на потребителските цени вероятно ще остане на високи равнища, което ще подкрепи очакванията за ново повишение на лихвите от страна на Резервната банка на Австралия (Reserve Bank of Australia).

Сингапур също ще публикува данни за инфлацията, докато PMI индексите за март в Австралия, Япония и Индия се очаква да останат в зоната на растеж.

В Китай ще бъдат публикувани данни за индустриалните печалби до февруари, след като през 2025 г. бе отчетен първи ръст от 2021 г. насам.

Допълнителни търговски данни ще бъдат оповестени във Филипините, Тайланд, Южна Корея и Хонконг, а Нова Зеландия ще публикува индекса на потребителското доверие.

От гледна точка на паричната политика централната банка на Шри Ланка (Central Bank of Sri Lanka) вероятно ще запази лихвите на равнище от 7,75 на сто, като удължи серията от решения без промяна.

Управителят на Резервната банка на Нова Зеландия (Reserve Bank of New Zealand) Анна Бреман ще коментира влиянието на конфликта върху инфлацията, като се очаква ценовият натиск да надхвърли целевия диапазон през по-голямата част от годината.

Латинска Америка

В Латинска Америка седмицата ще бъде натоварена с решения по паричната политика.

Централната банка на Бразилия ще публикува протокола от последното си заседание, на което лихвите бяха понижени с четвърт процентен пункт от близо 20-годишен връх от 15 процента. Поради високата несигурност, породена от войната в Близкия изток, се очаква институцията да запази предпазлива позиция. Освен това страната ще публикува доклад за паричната политика, данни за инфлацията и за безработицата.

В Чили централната банка вероятно ще се въздържи от понижение на лихвите, като се има предвид зависимостта на икономиката от вноса на енергия.

В Мексико по-високите цени на петрола и отслабването на песото също вероятно ще доведат до запазване на лихвените равнища от страна на „Банксико“ (Banco de México, централната банка на страната).

Данните за инфлацията в средата на месеца ще бъдат ключови за това решение.

В Аржентина се очаква данните за брутния вътрешен продукт за януари да потвърдят тенденцията към забавяне на икономиката, като редица анализатори ревизират надолу прогнозите си за растеж през 2026 г.  

И така - настоящата седмица ще бъде ключова за оценката на първите реални икономически ефекти от войната в Близкия изток. Комбинацията от PMI данни, индекси на доверие и движенията в цените на енергията ще даде по-ясна картина за това дали световната икономика навлиза в период на забавяне или ще успее да запази устойчивост. Както обобщават анализаторите, пазарите вече са преминали от очаквания за кратък конфликт към сценарий за по-продължителна криза – и именно това ще определя динамиката на икономиката и финансовите пазари през следващите седмици.