Върховният административен съд (ВАС) върна делото за предсрочното освобождаване на бившия директор на националното радио Светослав Костов на предната инстанция за повторно произнасяне.

Според ВАС решението на Административен съд - София-област (АССО), с което освобождаването на Костов като генерален директор на Българското национално радио (БНР) бе обявено за правомерно, е взето в нарушение на правилата.

Магистратите от АССО не са установили нарушенията, които Костов предполагаемо е извършил, за да бъде отстранен от Съвета за електронни медии (СЕМ) от поста, а само са потвърдили мотивите на медийния регулатор - смята върховният орган. 

Едно нарушение - две последствия

Както е известно, ексшефът на БНР оспорва мотивите, с които СЕМ го освободи. Това решение бе вследствие на скандала със спирането на програма "Хоризонт" за близо пет часа миналия септември и твърденията за упражняван натиск върху журналисти от радиото.

Според Закона за радиото и телевизията едно от условията за предсрочно прекратяване на мандата на генералния директор е: "Ако се установи, че извършва или допуска извършването от други лица на груби или системни нарушения на разпоредбите относно принципите за осъществяване на дейността на радио- и телевизионните оператори." 

Юридическият спор се състоеше в това дали се съдържа "системност" в мотивите, които СЕМ приложи поради факта, че става въпрос за едно нарушение - спирането на "Хоризонт". От него обаче, твърди СЕМ, са произтекли две последствия - тези, за които и регулаторът наложи тогава две глоби. Едната - от 7000 лв., бе за нарушаване на лицензията на програмата, тъй като тя е дадена за 24-часово излъчване. А втората - 20 000 лв., бе за нарушаване на правото на информация на гражданите.

"Правилна е преценката на СЕМ"

През юли АССО се произнесе: "Административният орган правилно е преценил, че избраният за генерален директор на БНР е действал в нарушение на принципа на медийните услуги и на издадената на БНР индивидуална лицензия за радиоуслуги на националната програма "Хоризонт" и затова не би могъл да упражнява правомощията на генерален директор, поради което мандатът му следва да бъде прекратен."

От АССО разтълкуваха и описания в ЗРТ чл. 67, ал. 1, т. 2 по отношение на "груби или системни нарушения", като посочиха, че според тях в случая е налице "грубо нарушение", въпреки че "законодателят не е изяснил в допълнителните разпоредби съдържанието на израза".

Решението подлежеше на обжалване пред Върховния съд и Костов го обжалва.

"Само е преповторил мотивите"

ВАС обаче не счита, че изложените от по-долната инстанция мотиви са достатъчни, за да се затвърди решението на медийния регулатор да отстрани Костов. Според горната инстанция в "решението не се съдържат фактическите установявания и правните изводи на съда относно материалната законосъобразност на атакувания административен акт", а само преповтаря мотивите на СЕМ.

"В съдебния акт липсва собствено тълкуване на нормата от страна на съда, както и излагане на съждения относно наличието на груби нарушения, т.е. съдът не е изложил своето виждане дали генералният директор на БНР е извършил или е допуснал да се извършат груби нарушения на основните принципи, свързани с радиодейността на оператора. Първоинстанционният съд се е задоволил само да преповтори мотивите на административния орган, без да извърши съответния анализ на фактите и да ги обвърже със съответните правни норми.

Съдът не е посочил кои от описаните в решението на административния орган факти приема за установени. Липсва обсъждане и анализ на наведените от жалбоподателя доводи и възражения в постъпилата жалба до съда. Не е ясно защо съдът възприема изцяло изводите на СЕМ", се посочва в решението на ВАС.

И в резултат постановява отмяна на решението от този юли и връща делото за ново разглеждане от друг състав на АССО, който да се произнесе по оспорването, като изложи мотиви по всички факти.

Предисторията

До тази ситуация се стигна, след като в средата на 12 септември изненадващо журналистката и водещ Силвия Великова бе свалена от ефир, а ресорът й "правосъдие" - отнет. По думите на самата Великова това е било направено под натиск заради критичния й поглед към работата на прокуратурата, в т.ч. на единствения номиниран за главен прокурор – Иван Гешев. Самият Костов й признал за поредица от телефонни обаждания до него, в които неназовани до момента лица са искали свалянето на Великова. Публично Костов отрича за такива разговори, в т.ч. със самата Великова.

След разразилия се в рамките на същия ден скандал Великова бе възстановена на поста си. Късно вечерта обаче на сайта на радиото се появи съобщение за планирана "профилактика" на програма "Хоризонт", която ще спре сигнала на следващия ден за пет часа – случайно или не, точно в часовия пояс, в който журналистката води сутрешния блок.

Последва проверка на ДАНС и прокуратурата, която установи, че не е имало профилактика, нито нужда да се прави такава. Случайно или не тогава за наблюдаващ прокурор бе назначен... Иван Гешев, към онзи момент все още заместник на Сотир Цацаров (по принцип това става от компютърна система за случайно разпределение на преписките, б.р.).

Редица журналисти от радиото пък излязоха с имената си, за да разкажат при изслушване от СЕМ за оказван върху ръководството натиск, на който са ставали свидетели. Така се стигна до решението Съветът да поиска оставката на Костов заради спирането на "Хоризонт", като преди това сезира държавното обвинение за натиск в БНР. 

Всичко това бе съпроводено с три протеста под прозорците на радиото - два на журналисти - с искания за защита на свободата на словото и един на служители на всякакво ниво в радиото - с искане да се дадат 100 дни на Костов. 

Към днешна дата още няма данни от страна на прокуратурата докъде е стигнало досъдебното производство и за спирането на "Хоризонт", и за упражнявания натиск, макар бившият главен прокурор Сотир Цацаров, сега председател на КПКОНПИ, да бе обявил пред депутатите в сформираната нарочна парламентарна комисия, че данни за извършени престъпления има.