Борисов има "същия покварен чар, медийно обвързване и навика да експлоатира недостатъците на конкретен медиен пейзаж" като бившия премиер на Италия Силвио Берлускони. Това е заявил съпредседателят на "Демократична България" Христо Иванов пред британския вестник "Гардиън" - в анализ на изданието за протестите в страната ни.

Авторът Мартин Димитров резюмира събитията в България от последния месец и половина - от десанта на плажа в парк "Росенец" край имота, обитаван от Ахмед Доган, през призива на президента Румен Радев "Мутри вън" и избухването на масови демонстрации с искане за оставките на правителството и главния прокурор, до предложението на Борисов за "рестарт на държавата".

В коментара на изданието се разказва, че "инцидентът (Росенец) е трансформирал имиджа на Иванов - от откъснат интелектуалец до нетрадиционен политик, който поставя условията на обществения дебат, а неговата десноцентристка коалиция "Демократична България" удвоила подкрепата си в проучванията".

"Това не бе пиар акцията на годината, а на десетилетието", обяснява политическият анализатор и социлог от БАН Петър Чолаков.

Мисията с "връщането" на заградения бряг в парк "Росенец" е била, за да изобличи това, което Иванов нарича "управление, което е буквално зависимо от Делян Пеевски". Последният е описан от "Гардиън" като медиен магнат, притежаващ 80% процента от печатните медии в България, голям играч в българската икономика и народен представител от ДПС. В анализа се допълва , че Борисов отдавна се е възползвал от близките отношения с медиите, свързвани с ДПС. 

"Прекарах 14 години в борба обществото да започне да разбира проблемите на българската съдебна система и знам колко е трудно да се повиши осведомеността за тях", обяснява лидерът на ДБ. 

Иванов споделя, че докато е бил министър на правосъдието, не е успял да реформира системата отвътре.

"Знаех, че времето ми е към края си, когато стана ясно, че няма да има сериозни разследвания (за корупцията по височките етажи), че Европейската комисия няма да подкрепи призивите ми за разследване и че в същото време конституционните поправки, които подкрепях, ще бъдат отхвърлени от мнозинството в парламента", заявява Иванов. "Разбрах от периода си като министър, че трябва да спрем да се надяваме на помощ отвън", допълва той.

Авторът Мартин Димитров разказва, че в резултат на нежеланието на Борисов да си подаде оставката "палаткови лагери са блокирали главните артерии на столицата София и навред из страната и хиляди души са се присъединили към всекидневните антиправителствени маршове".

"Оставането на властта в този момент изглежда като най-лошото възможно решение за управляващото мнозинство", споделя Чолаков и допълва, че според социологическите проучвания всички парламентарно представени партии, включително социалистическата опозиция, губят подкрепа - в сравнение с данни отпреди месец.

В края на анализа Христо Иванов споделя, че българският премиер е изправен пред най-трудната задача в политическата си кариера - как да се оттегли.

"Борисов разрешава най-трудното политическо уравнение в живота на един политик: не как да сформираш правителство, а как да излезеш. Колкото по-дълго се задържаш, колкото повече власт концентрираш, толкова по-трудно става да пуснеш лостовете на управлението и да оцелееш".