С думите "това е гавра с труда на всички медици" Националната асоциация на спешните медици разпространи позиция, в която изразяват силно въмущение от поведението на посетители в благоевградската дискотека "Дъ Фейс". Снимки от уикенда, качени на страницата на нощния клуб, показват как заведението по никакъв начин не се съобразява с противоепидемичните мерки срещу коронавируса, а посетители не спазват никаква дистанция помежду си. 

На една от фотографиите се вижда служител на клуба, облечен в защитен костюм, който пръска посетителите. И очевидно се подиграва на медиците, които денонощно работеха по време на извънредното положение.

Заради увеличаващия се брой на заразени от последните десетина дни Националният оперативен щаб отново въведе задължително използване на маски на закрито.

Снимка Страницата на  дискотека "Дъ Фейс" - Благоевград

Ето и цялата позиция на  Националната асоциация на спешните медици:

Това е парти в дискотека "Дъ Фейс" - Благоевград, от последните дни. Танцьорите са облечени като медици и пръскат публиката.

Това е гавра с труда на всички медици, които прекарваме по 12 часа, облечени в защитни облекла и рискуваме живота си, за да лекуваме този народ в условия на пандемия. Затова се чувствам длъжна да разкажа на публиката, която след такива сбирки може да ни стане пациенти, какво изживяваме в защитните си облекла.

Какво е на всяко дежурство в СО, четири месеца поред, да си с защитно облекло (маска, очила, щит, престилка и ръкавици)?

За разлика от вас не носим бижута и аксесоари, за да не нарушим целостта на защитното облекло;

Не ползваме и мобилни устройства;

Скъсихме си косите и след 12 часа с шапки прическите ни са един път;

Ръцете ни са в рани и обриви от ръкавиците и дезинфектантите;

Лицата ни са с обриви от маските, с рани от ластиците им, понякога ни прилошава от недостига на въздух;

В края на всяко дежурство сме прегракнали от викане, защото от маската не се чува ясно какво говорим;

След всяко дежурство ни души от маските, от дезинфектантите, от нерви;

Очилата и щитовете се изпотяват, но въпреки всичко трябва през тях да намираме венозни пътища, да катетризираме, аспирираме, разчитаме ЕКГ, изследвания, епикризи, да вземаме проби;

Не ядем и не пием, за да не се събличаме, независимо че се потим като за световно и изпитваме нечовешка жажда и глад;

След като установим,че в Спешното някой от пациентите ни е съмнителен за COVID -19, се отваря адът. 4-5 дни живеем със страха дали ще се потвърди диагнозата. След като се потвърди, чакаме дали ще ни удостоят с тестване по точковата система или не. После две седмици се наблюдаваме за симптоми.

Апропо, от месеци не сме прегръщали и целували близките си, някои от нас бяха в карантина, някои от нас се разболяха, някои от нас починаха. Но със сигурност оцелелите ще ви посрещаме още месеци наред в тези скафандри, за да има кой да ви лекува в Спешното, без да застрашаваме Живота ви!