Чухте ли за съседската война при комшии номер едно на републиката – Президента и Премиера? Те, горките, не стига, че са съседи по месторабота и всеки ден трябва да се дебнат за паркоместата пред Дондуков 1 и Дондуков 2, ами и в Бояна са ги сложили да спинкат сладко вила до вила, та не им е лесно. Не е чудно, че напоследък нервичките им са лабави и междусъседските им войни вече ги дават по всички медии.

Предполагам, че като се задържиш три мандата на върха, губиш малко тренинг в тия неща, дето ние, простосмъртните от ж.к. „Красно село“, сме ги всмукали още с кърмата. Затова ще помогна малко на първите мъже в държавата с няколко съвета на тема „Как да съсипеш комшията за 100 дни“.

И така, този номер с дрона, с който Президентът следял съседа си според думите на потърпевшия, е много хитър, но и излишно скъп. За какво ти е дрон, господин Президенте, ако имаш баба Пепа от първия и баба Румяна от третия? Другият път просто сложи една пейка на сянка пред вратата на Премиера (те бабите сами ще си я намерят посредством вроден сензор за намиране на празни пейки, с какъвто всички баби-комшийки разполагат) и разчитай на детайлна информация 24 часа в денонощието. Коя влиза, коя излиза, загоряла ли му е манджата, слага ли лук в кюфтетата, вярно ли не пие и колко, вярно ли е онова за Цветанов, а за Василев, кой партиец го мами и с коя партия, колко дядовци има в крайна сметка и какво са работели и други такива изключително важни за оцеляването въпроси.

А Премиерът да спре да мрънка, а да вземе нещата в свои ръце. Първо, това, че Радев го е следял с дрон, не е кой знае какъв проблем. Ами ако беше успял да си купи Грипена? Сега щеше да дава пресконференциите си от бункера. И второ, във всеки форум на новодомци има хиляди съвети как да свалиш дрона на отсрещния блок. Простосмъртните обикновено изчакват да мине достатъчно наблизо и мятат стар чаршаф върху машинката. По-свирепите стрелят с въздушна пушка, но те обикновено живеят в „Люлин“. Обаче, господин Премиере, ти нали спиш с пищов? Па земи го, излез на терасат и пуцай, бе, премиер ли си или лукова глава?

Като решите този дребен проблем с дрона, може вече да минете по същество. Има си цяла класика в междусъседските отношения, които трябва да наваксате. На първо място е проблемът с местата за паркиране. Всички знаем какъв ад е на жълтите павета, сигурно е много трудно да намериш свободно място за цяла лимузина, а за две си е направо абсурд. Така че се налагат крути, абе направо народни мерки за осигуряване на най-удобното място за лимузината. Ако Премиерът спука гумата на лимузината на Президента, защото е паркирал на Дондуков 2, вместо на Дондуков 1 , и това влезе в новините, никой вече няма да пита за Божков, хазарта, банките и прочие скучнотии. За спукана гума, да ви припомня господа, един автентичен комшия отговаря само с лютеница по бронята. И то цял буркан, все пак на бюджетна заплата сте, а вие си определят бюджета, та не е нужно да се стискате. Да не ви подсещам за другите обичаи във войната за паркинга пред офиса – издраскване на бронята с ключ, крадене на чистачки, блокиране на колата с лимузините на НСО, блокиране на лимузините на НСО с лимузините на другото НСО, запазване на мястото с два стола с въже, картоф в ауспуха, а ако нищо от това не помогне залепване на пълен памперс на предното стъкло. Като минете първото ниво с автомобилите, вече можете да се заемете със съседската война по същество.

Всяка сутрин флекс, всеки следобед флекс, на обед флекс и най-важното – флекс по време на пресконференциите на врага. Не подценявайте и номера с боклука. Започнете да си хвърля боклука през стобора на комшията. Ако и двамата си мятате смрaдливите торбичките в градината на другия, на практика няма да има замърсяване, а рециклиране. Боклукът ще е все в движение и никога няма да се задържа дълго точно пред вашата врата.

Надявам се, че сте сложили зеле тая зима и ви е останало. Август месец е чудесно време да си изхвърлиш зелето в канализацията, за да зарадваш комшията с букет от аромати. Успоредно с това извъртете всички други класически номерца, с които да смучете от силите на омразния комшия – отвъртете централния бушон точно преди сериала – в техния случай централните новини, резнете тръбите за парното, закачете се за неговия бултсат, откраднете си черджетата пред вратите, сипете лепило в галошките за хвърляне на боклука, хакнете паролата на рутера и му прочетете мейлите. Оп, това последното е от арсенала на междусъседските битки в Белия дом, аз съм сигурна, че нашите първи мъже интернет не ползват и есемеси на кирилица не пишат. После преминаваме към класиката -  „Трепни, трепни“ до дупка в полунощ от едната страна на стобора и опити да бъде заглушена с „Позови меня тихо по имени“ на „Любе“ от другата, фойерверки за имен ден точно под балкона на Премиера и пуцане по суджука на простора на Президента, отопление с печка на нарязани стари мебели – по възможност с повечко талашит и лепила в тях, наводняване на общите площи, хвърляне на строителен боклук в тоалетната, така че сутрин Президентът, Премиерът и всички богаташи околовръст да тичат с вестник под мишница към храстите и други забавления от най-висшия калибър. Разбира се, една съседска война не е никаква война, ако не включите в нея и изненадващите строителни работи. Прибира се Примиерът уморен от обиколка по магистралите с джипката  и що да види – комшията заградил пътя към портата на вилите с метална решетка срещу крадци. Естествено, забравил е да му даде ключ. В отговор Премиерът усвоява, без да иска, две трети от двора на вила „Калина“ и го ползва за паркинг на старите си джипки. Всяка сутрин в неделя избутва някоя от тях под прозорците на спалнята на Президента и започва изтощителен, оглушителен ремонт с много даване на газ, много пушек и Лепа Брена от радиото. Всичко това продължава, докато Премиерът, който е по-майстор в тия работи, не намери начин и нотариус, който да му помогне да си припише комшийската вила на свое име. Не че тия вили не са държавни, ама то к'вото е държавно, си е мое, това си го знаем. И така президентът ще остане бездомен, както се полага на един истински ляв, а Премиерът ще го е ограбил, както се полага на един истински десен. Така политиката най-сетне ще си влезе в коловозите, политическите битки ще започнат да се водят по същество и всичко ще се оправи.