Пандемията около коронавируса е повишила тревожността и сред българските тийнейджъри. Това показва изследване, организирано от Детския фонд на ООН (УНИЦЕФ), сред 810 ученици между 7-и и 12-и клас (15-19 г.) от цялата страна, в разгара на извънредното положение (16-26 април). Целта е очертаване на модел, който е вероятно да бъде повторен при следваща криза. По този начин всички – институции, учители, родители, самите тийнейджъри, биха били по-подготвени как да реагират.

В сравнение с времето отпреди въвеждането на извънредните мерки подрастващите изпитват:

 2 пъти повече страх и тревога,

5 пъти повече скука,

3 пъти повече гняв,

5 пъти повече раздразнение,

4 пъти повече носталгия и тъга,

4 пъти повече самота,

3 пъти повече разочарования,

2 пъти повече безпомощност и безполезност.

Според данните по-малък дял са младежите, които преживяват кризата положително:

„Благодарение на интернета поддържам връзка с всичките си приятели. Не изпитвам нужда да излизам навън.“ С други думи – обичайните опори на тийнейджърите са силно разклатени: „Изпитвам смесени чувства. Имам супер щастливи моменти, но след това идват и супер тъжни или депресарски.“

 

Най-предпочитаната за над 80% от тийнейджърите дейност по време на изолацията е гледането на клипчета в социалните мрежи. Това е илюстрация за начина на удовлетворяване на трите базови за тийнейджърите потребности – моментни, реални и бързи стимули, споделеност и чувство за личен контрол.

Доверие у експерти и родители

Другите дейности, които им носят баланс, са засилената комуникация с близки и приятели. Адаптацията на тийнейджърите към новата реалност е улеснена и от засиленото им чувството за хумор, което половината споделят, че е тяхна редовна стратегия за справяне със стреса.

Това не значи обаче, че тийнейджърите се отнасят лековато или подигравателно към извънредното положение. 80% от тях са отговорни в поведението си и спазват предписаните мерки (64% не излизат навън, а 89% носят маски, ако излизат). Тази самодисциплина е въпреки изживения гняв, който е продиктуван от изолацията. Половината тийнейджъри не виждат опасност, директно свързана с тях самите, но са склонни да спазват правилата в името на по-възрастните си близки и тяхното здраве. Обаче нараства и гневът им, когато самите възрастни не спазват същите тези правила.

Като цяло тийнейджърите гледат рационално на ситуацията и търсят аргументи, за да изградят собствено мнение, което подчертават, че е важно за тях. В този процес се ориентират към търсене на доказани данни, а не към мнения на инфлуенсъри и групи в социалните мрежи, подчертавайки, че се позовават на експерти, както и че вярват най-много на родителите си.

Учителите, за сметка на това, не са сред доверителния кръг и предпочитаните за тийнейджърите авторитети. По отношение на училището и обучението мненията са полярни. Училището им липсва, защото са лишени от живото общуване, докато дистанционното обучение за тях е източник на умора и усещане за прекалено количество за сметка на качеството.