Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Минаха повече от пет месеца от началото на епидемията, причинена от SARS-CoV-2. Преживяхме една вълна, сега се надига втора. А какво научихме през това време за този вирус? Какво научихме за българската популация?

Тези и други въпроси обсъждаме с д-р Александър Симидчиев, пулмолог, началник отделението по неинвазивна диагностика в МИ на МВР, дигитален здравен експерт: 


Какво научихме за пет месеца за този вирус?

Колкото повече информация натрупваме, толкова повече разбираме колко много не знаем за този вирус. Едно от съществените неща, което е особено важно за нас, българите, се появи преди месец-два. То беше потвърдено и от едно проучване в САЩ, което показа, че в държавите, в които се провежда национална имунизационна програма за превенция на туберкулозата (БЦЖ ваксината, бел.ред.), има доста по-малко тежки случаи и заболяването се кара доста по-леко.

Това започна да генерира хипотези как и до каква степен имунизацията срещу туберкулоза влияе върху общия клетъчен имунитет и върху вирусната възприемчивост. Такива проучвания се правят и в момента.

По принцип ние отдавна знаем, че когато децата се ваксинират с БЦЖ ваксина, общата детска смъртност пада, включително и от заболявания като морбили, паротит и т.н. А сега беше потвърдено, че всъщност имунизирането срещу туберкулоза е от полза и за общия имунитет. За съжаление този имунитет не е много траен – активен е само докато има живи ваксинални бактерии. При хора в напреднала възраст започва да отслабва и затова е необходимо да се помисли как може да бъде поддържан в пандемични условия. 

Искате да кажете, че когато човек има добър общ имунитет, той ще бъде предпазен и от туберкулозния бацил, и от новия коронавирус? 

Спектърът на протичане на COVID-19 - от леко безсимптомно боледуване до най-тежката цитокинова буря и остър респираторен дистрес синдром - всъщност представлява спектърът на имунния отговор на всеки организъм. 

Това е начинът, по който тялото реагира на заплахата и от тази негова реакция зависи каква клинична картина ще се развие. Същото е при туберкулозата. Тя е известна от много отдавна и 95% от хората сме заразени. Аз казвам „сме“, защото съм работил в туберкулозно отделение и няма начин някъде в мене да не дреме туберкулозен бацил.

Това е интересен микроорганизъм, който много рядко предизвиква заболяване, освен ако организмът на човека не отслабне. И затова от туберкулоза основно боледуват хора, които или са диабетно болни, или злоупотребяват с алкохола, или имат СПИН или друго имуносупресивно, онкологично заболяване, лекуват се с кортизон или просто в даден момент от живота си са с потиснат имунитет. На практика здрави хора не боледуват от туберкулоза дори и да са заразени.

Както при коронавируса, така и при туберкулозата съответният причинител е един и същ, а протичането може да бъде много разнообразно.

Вярно ли е, че има хора, които просто не са възприемчиви към този вирус? 

Да, и това е поради особеност, дължаща се на вируса. Той сравнително отскоро „общува“ с човека. Заболяването е зооноза, тоест той се е прехвърлил от животни към хора преди 7 месеца и все още не се е адаптирал напълно с всичките си рецептори и ензимни системи към хората, затова не успява да заразява масово всички. Първоначално се е прехвърлял само върху най-възприемчивите хора. След това успява да заразява и други по-малко възприемчиви, защото започва да се разпространява в по-високи дози (вирусен товар) и с известни пренареждания на генетичния си код.

Досегашните имунологични изследвания насочват към хипотеза, че има известна група хора, вероятно около 60%, които са невъзприемчиви към него, но ние няма как да ги познаем. Нямаме тест, с който да кажем: тези са възприемчиви, онези не са.

Веднага правя един паралел с тютюнопушенето. То нанася на 20-25% от хората тежки поражения, но ние не можем да кажем кой е точно този един от пет души. Затова съветваме всички да спрат да пушат. Защото е напълно безсмислено да пушите и да си давате парите дори при този риск 25%. А има хора, които пушат много и дълго време не се разболяват.

По същия начин е положението с вируса. Той не е универсално заразен – 10 души може да се срещнат с него, но само трима-четирима да се разболеят.

Сега говорят, че протичането на заболяването зависело от гена на плешивостта, от кръвната група...

Всички тези признаци се кодират генетично. Така както имунният отговор се кодира генетично, те може да са асоциирани или ко-асоциирани фактори, които са зависими един от друг. Има ген на плешивостта, който предизвиква андрогенна алопеция, която е най-често изразена при мъжете. Тя е свързана с нивото на тестостерона. Тоест говорим за кодиране на хормони, а те имат голямо и много силно влияние върху имунната система. Така че генът на плешивосттта може да е свързан по заобиколен начин с имунната система. 

Вие препоръчвате ли приемането на имуностимуланти в тази пандемична обстановка? 

Когато имунната система реагира твърде бурно при среща с вируса, може да се получат по-сериозни усложнения и затова аз лично не съветвам масовото използване на имуностимулиращи средства. Защото много малка част от хората са с потиснат имунитет. Тези, които са с хроничен алкохолизъм, диабет, онкологични заболявания, които са на химиотерапия. При тях е удачно да се прилагат имунозаместители и имуностимуланти.

Но повечето здрави хора, които са хранят балансирано, спортуват и водят здравословен живот, имат добър имунитет и една имуностимулация не може да повлияе много имунната система, но може да предизвика само проблеми. В медицината имаме нещо, което наричаме разумна достатъчност – златна среда, нито едната крайност не е добра. Ако е твърде силен имунитетът – това е точно толкова лошо, колкото ако е много слаб.

По принцип можем ли да измерим качеството на нашия имунитет?

Можем да измерим липсата му. Ако имаме отслабен имунитет, започват да се случват определен вид инфекции. Най-често това са гъбични инфекции. Затова хора с такива инфекции трябва да вземат мерки. И няма нужда да ходим в лаборатория. Това ще бъде един разход, срещу който няма да има разумна полза.

Има причина да го оценяваме, когато имаме клинична проява на някакъв имунен дефицит. 

Коментари

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.