Ще му викам Нещото. За да не предъвкваме клишета като задкулисие, дълбока държава, captured – т.е. завладяна държава, мафиотокрация, престъпен сговор.

Няма нужда да имаш каквито и да е политически, икономически или правни познания, за да чувстваш с кожата си, че Нещото съществува. Че у него са "и ножът, и хлябът". Независимо че платените с по 5 стотинки дърти медийни... айде, да кажем примадони за по-прилично, и ерзац издатели крещят с кървясали очи, че Нещо няма, никога не е имало (или най-много да е имало при Орешарски) и който твърди обратното, е рептил и ползва 5G!

Нещото осезаемо ни краде. Нещото съсипва възможостта да имаме нормален живот, нормални държавни институции, обществени поръчки да се печелят по общоприетия начин, а асфалтът да не се размазва/рони/потъва още преди да сме му правили Четиресе. Действията на Нещото са това, което гони българите в чужбина, макар и да не могат да го дефинират.

Но самата тъкан на Нещото – за да продължи да живее и да краде, да краде, да краде - е да твърди, че го няма. Че не печели милиардните обществени поръчки, че няма сега да глътне по 24 милиона за километър за една нова отсечка, че не задушава всеки глас на съпротива и не решава делата някъде на сянка. Затова и, ако се чудите, се влага такъв огромен ресурс от кинти в псевдомедийната машина: за да бъдат убедени по-простите в паралелната реалност - че всичко си е ок.

Нещото търпи редки удари, когато някой луд (в смисъла на Вазовото „те да са живи“) плюе на всичко и реши да повдигне завесата.

Такъв удар беше оповестяването от Сашо Дончев на беседата в ЦУМ, където главният прокурор дава приятелски съвети срещу Христо Комарницки.

Такъв удар беше изнасянето най-вероятно от Румяна Ченалова на разговорите на „Каките“, от които много неща за съдебната системата стават ясни.

Такъв удар беше показването от Лозан Панов на SMS-а как ВСС се подмазва и се отчита в реално време, където трябва.

Такъв е сучаят с двама съдии - Лалов и Пенгезов, които казаха къде се ходи на кастинг, за да те изберат за шеф. Поименно.

Тогава по правило цялата свинска машина се стоварва трупешката върху конкретния изършител – хем да го зарие в... до шията, хем другите да си правят съответните изводи, ако плямпат много-много.

Как свързам всичко това с очакваните епизоди от сериала „Дубай“ на Васил Божков?

Вълнуващо става, когато периодично лица, които са били откъм печелившата страна на Нещото, минават, понародному казано - откъм „страната на булката“. Най-вече с любезното съдействие на прокуратурата.

Ако не броим Цветан Василев, който е особен случай, по правило биват опрасквани „герои“, които не са особено симпатични на публиката, рупаща семки – справка Васил Божков, Николай Банев, Миню Стайков, разни руски подлоги... (Разбира се, прави видимо впечатление, че други – точно толкова отрицателни герои не биват пипани, което е крайно алогично, ако – както ни казват – Нещо не съществуваше).

И тогава тези дейци на Нещото стават отявлени борци срещу Нещото. Стават рязко открити за медиите, започват да дават интервюта, да громят с все сила Нещото, да се възмущават как може държавното обвинение и някои възлови агенции на изпълнителната власт да са дотолкова гепени, че да смазват по поръчка за 24 часа (не вестника).

Сега го откриват това – в третото десетилетие на XXI век?!

Всъщност нормално е точно тези отвътре да знаят неща за Нещото и да изнасят скрийншотове, разговори и други. Ако се върнем към обикновения човек - един локомотивен машинист усеща, че предприятието му е опоскано, че получава незаслужено малка заплата и кара ковчег, но не знае как точно е станало това. Или най-малкото няма доказателства.

Хората, които са били доскоро „на софрата“ на Нещото обаче, знаят. Всичко знаят. И имат.

Сега остава един ден да се появи героят, който ще образува истински досъдебни и съдебни производства по въпросните изнесени факти, съпътстващи гореспоменатия процес на проглеждане и катарзис у бившите „задкулисници“.

Е, тогава вече ще стане една...