Преди дни Северна Корея изстреля няколко ракети, които се приземиха във водите, отделящи я от Япония. Чухте ли за това?

Освен ако не сте професионален наблюдател на Северна Корея, от онази малка общност на журналисти, държавни служители и академици, които следят Пхенян отблизо, вероятно не сте разбрали.

И вероятно не се интересувате наистина, тъй като сте загрижени за по-належащи неща, като заплахата от COVID-19.

Отбелязвам всичко това, за да илюстрирам границите на севернокорейските прийоми. Често, когато Северна Корея участва в подобни видове сплашвания, ме питат дали това са сигнали или усилия за комуникация с южнокорейците, американците и японците.

Северна Корея по същество е бананова република с масивна армия. Понякога по-сериозни проблеми като COVID-19 ни припомнят този детайл и поставят комунистическата страна в по-подходящото, по-ниско класиране сред нашите приоритети.

Севернокорейските провокации обикновено имат няколко причини.

Първо, на най-основно ниво Пхенян може да има практическа необходимост да изпробва оръжията, които разработва. Всички държави правят това, разбира се, а Северна Корея има огромен военен бюджет. Разработва много оръжия. Тя води безспирна война. (Това обяснява защо икономическото развитие на страната е толкова скромно.)

Но това обяснение е неубедително, тъй като понякога се провеждат тестове, друг път - не. Често Северна Корея използва странна реторика докато извършва опитите и ги насрочва за моменти, в които иска да демонстрира по някаква причина - най-често недоволство от нещо, направено от Южна Корея.

И светът е особено внимателен към изстрелването на ракети, които технически са забранени от ООН (не че това някога не е спирало Северна Корея). Така че обикновено търсим друга причина.

Второ, тестовете - или липсата им - може да сигнализира за недоволство спрямо останалия свят. Най-очевидният случай за сигнализиране в момента са прекъснатите преговори за денуклеаризация, инициирани от администрациите на президента на Южна Корея Мун Дже Ин и американския президент Доналд Тръмп.

И двамата лидери обещаха сделка или своеобразен пробив в отношенията с Пхенян. Това не се случи и няма да стане в обозримото бъдеще. Тръмп изглежда се е отдръпнал изцяло от разговорите, доволен от снимките от срещите и незаинтересован от действителното им по-нататъшно развитие.

Той ще използва изображенията с цел преизбиране и е малко вероятно да се срещне отново с Ким Чен Ун, освен ако той не предложи по-конкретни отстъпки.

Със сигурност, правителството на Мун е чувствително към номерата на севернокорейците. Най-голямото му предизборно обещание бе да постигне исторически напредък със Северна Корея и предвид предстоящите парламентарни избори в Южна Корея през следващия месец, позицията му е много уязвима от севернокорейския натиск.

Трето, тези тестове ни напомнят, че Северна Корея е фактор и не може да бъде пренебрегната. Както Соо Ким от корпорацията Rand каза в радио интервю за изстрелванията тази седмица, Ким разиграва картата „Не ме забравяйте“.

Северна Корея, както всички държави, е чувствителна към външното презрение или незаинтересованост. Престижът е важен. Той е още по-съществен предвид уникалната политическа позиция на Северна Корея като пряк конкурент на Южната си съседка.

Двете Кореи са в съревнование за легитимност. И двете твърдят, че управляват целия полуостров. И двете твърдят, че говорят от името на корейския народ. И двете твърдят, че са превъзходна система, предлагаща по-добро бъдеще за нацията. И двете манипулират езика на национализма. Като се има предвид всичко това, те са екзистенциални заплахи една за друга.

За Северна Корея тази конкуренция не се развива добре. Източна Германия постепенно загуби борбата със Западна Германия по време на студената война, по същия път върви и Северна Корея. Всъщност Северна Корея е по-лоша, отколкото някога е била Източна Германия. 

По всеки обективен критерий - брутен вътрешен продукт, обществено здраве, санитарни условия, социални услуги, инфраструктура и т.н. Северна Корея е загубила междукорейската надпревара. В германския случай това беше фатално за Изтока. Когато на източногерманските граждани най-накрая беше разрешено да гласуват, те решително гласуваха за обединение при западни условия. По-малко от година по-късно Източна Германия вече я нямаше.

Северна Корея енергично се бори против тази съдба. Тя може да е проваленият тоталитарен придатък на реалната Корея, но никога няма да признае това. Ще отстоява претенцията си да бъде равноправна корейска държава, ползваща се с паралелна легитимност.

Ядрените оръжия подкрепят този аргумент. Благодарение на тях Северна Корея засилва претенциите си да бъде истинската Корея или поне паралелната Корея, която не заслужава да бъде погълната.

Но ядрените глави са екстремни. По-практичният начин за Северна Корея да ни напомни, че е тук и че не може просто да бъде отписана, е като редовно обръща внимание към себе си. Безкрайните ракетни тестове и други подобни провокации служат за тази цел. 

И тук е изясняващият момент на короната в корейската геополитика: просто не ни пука. За първи път просто нямаме време или интерес да се панираме от последните тестове на Пхенян. Какво облекчение.

----

Анализът на Робърт Е. Кели е публикуван в The National Interest, откъдето го препечатваме.