Западната цивилизация е под сериозна заплаха. Доколко самата тя си е виновна, е друг въпрос. А и този факт не е от днес и вчера. Но стана още по-очевиден след създаването на терористичната ислямистка "държава" на територията на Ирак и Сирия. И докато доскоро кюрдите и тяхното желание за обединение бяха пренебрегвани от световната общност в името на някакъв имагинерен мир и спокойствие (най-вече в членката на НАТО - Турция), вече не е така.

Западните съюзници започнаха операция за доставка по въздуха на тежки оръжия за редовната кюрдска армия в тяхната автономия в Ирак и по-точно в град Кобане, както и за опълченците кюрди от Сирия и Турция. Защото се оказа, че именно те са последната преграда пред озверелите ислямисти. Още повече, че до медиите достигат все повече информации за странното поведение на турски части по границата с Ирак - като например за изнасяне с линейки на простреляни бойци от т.нар. Ислямска държава, докато ранените кюрди биват оставяни да се оправят сами.

Самите кюрди, които винаги са имали вътрешни проблеми с комунистическата си фракция ПКК, сега оставиха настрана крамолите си. Обединиха се в народосвободителното движение YPG и воюват рамо до рамо срещу джихадистите. Кюрдите по принцип изповядват най-умерения възможен ислям и обичаите им са абсолютно светски (впрочем - доста близки с българските, но това е друга тема). Днес техните бойци не само воюват срещу терористите, но и с оръжие пазят християнските църкви в градовете си. Които църкви никак не са малко - в град Камишло например има 3 джамии и 5 църкви. А голяма част от кюрдската войска - и редовната, и в опълчението - е съставена от жени.

Кюрдски жени-бойци танцуват между две сражения.

Между другото: сред ислямистите от ИД се шири суеверие, нямащо нищо общо с традиционната религия - че да бъдеш убит на фронта от жена е най-висш срам и на клетия боец не му се полага влизане в мохамедовия Рай, където ще си гледа кефа, заобиколен от... жени. Така че кюрдските момичета, воюващи с автомат в ръка, са най-големият кошмар на ултрарадикалите. Преди дни от Северен Ирак дойде информация, че кюрдска жена била притисната от ислямистите и когато се опитали да я заловят, тя се взривила с граната, лишавайки 7 от тях от мечтания рай.  

Филмираното интервю на хубавата 20-годишната кюрдка Зузан от Сирия се разпространява под заглавие "Християнска надежда". Дали е християнка Зузан, не можем да докажем със сигурност, макар че в един от кадрите се вижда кръстчето на врата ѝ. В 9-минутното филмче има и много други кадри с жени-войници. Които, защитавайки себе си и домовете си, бранят и нашата цивилизация. Която, трябва да признаем, много често ги е загърбвала заради политическите си (и петролни) интереси.  

Ето го и интервюто:

Как се казваш?

- Казвам се Зузан Джуди. Аз съм от Камишло.

На колко си години?

- На 20.

Ти си младо, хубаво момиче. Вместо да учиш или да се омъжиш, ти носиш оръжие, за да се биеш. Защо?

- Преди всичко, тук дойдоха група престъпници. Те искат да контролират страната ни. Какъв живот можем да живеем ние без земята ни? За нас живот без страната ни не е живот. Искам първо да освободя страната си, после да мисля за хубав живот. Животът без свободна страна няма да е живот. Затова аз виждам оръжието като моя чест и достойнство.

Била ли си на фронтовата линия? В престрелка?

- Да. Два-три пъти.

Беше ли уплашена?

- Когато чух това за първи път, беше малко страшно. Но не бях много уплашена, бях тренирала доста. Така че всъщност не беше толкова страшно, колкото може би трябваше да бъде.

Ти не се боиш от смъртта?

- Не. Когато отиваш на война, разбира се, че не се боиш от смъртта.

- Как виждаш бъдещето си? Какво искаш да постигнеш в бъдеще за себе си? И какво искаш да постигнеш за Рохава (Сирийски Кюрдистан)?

- Лично за себе си искам да остана войник. Докато страната ми не се освободи и всичките четири части не бъдат спасени от врага. Искам да се бия за страната си. А за бъдещето на Кюрдистан се надявам, че един ден четирите му части ще бъдат свободни. Не само Рохава. Всички кюрди принадлежат на една нация. Нядявам се на пълното освобождение на Кюрдистан.