Завърши седмата поредна среща от консултациите на най-голямата парламентарна група с другите политически сили в 43-то Народно събрание. След една натоварена седмица за Румяна Бъчварова, Цецка Цачева и Менда Стоянова, договорено правителство няма. Въпреки това има полза – допустимото стана ясно различимо от недопустимото. Самите партии очертаха тази граница и дадоха знак към своите избиратели, че не са готови да предадат мандата, с който са изпратени в парламента.

Толкова много истинско политическо говорене отдавна не бяхме чували. Не е за вярване, но представителите на парламентарните партии говорят за позиции, за принципи, за програмите си. И най-вече – за отговорност пред избирателите си. И когато ви попитат „И за какво протестирахте толкова? Получихте оставката и какво от това?“, можете спокойно да отговорите – Получихме не само оставката, но и поне малко приличие. Което, разбира се, ще се изпари веднага, след като престанем да питаме Кой? и политиците отново се почувстват непритиснати. През изтеклата седмица обаче нещата изглеждаха изненадващо прилични.

Недопустимото

Ако я нямаше последната година, ГЕРБ и ДПС вече щяха да са обявили новото правителство. Отчетеното пълно съвпадение по 12 приоритета и по още 6 - принципно, на практика означава, че двете партии имат почти еднакви намерения за управлението. С общо 122-ма депутати двете партии могат да имат кабинет. След 14 месеца протести обаче срещу Модела #Кой, олицетворяван от Делян Пеевски и ДПС, присъствието на Движението във властта е не само недопустимо за обществото, но и скандално. Недопустимо е не само участие на ДПС в правителството, но и партията да подкрепя еднопартийно правителство на малцинството и по този начин да го контролира. ГЕРБ отхвърли тази оферта – вероятно и заради свои убеждения, но и заради страха от реакция на обществото.

Консултациите поставиха в изолатора политическия ГМО „България без цензура“. Изкуствената засада, с която дамското преговорно трио на ГЕРБ прекрати преговорите с хората на Бареков, бе очаквана и затова бе приета позитивно. Допреди година политическите плямпала не само спокойно участваха в партийния живот, но дори обитаваха институциите – срещаха се с главни прокурори, морализаторстваха в сутрешни блокове, стискаха си ръцете с други политици пред камери. Баналното шоу, с което „Атака“ отказа да участва в консултациите, бе превантивен ход, за да не изпита и Волен Сидеров същото унижение. Само допреди година обаче „Атака“ осигуряваше кворума за правителството на Орешарски. Преди това подкрепяше временно и правителството на Борисов. Днес политическите фалшификати са поставени зад санитарния кордон и това е резултат от засилената гражданска чувствителност – протестни акции, пародийни колажи, дори и водещите в телевизиите вече не прикриват погнусата си от подобни неприличия.

Въпосите #Кой? Какво? Защо?

Недопустимо се оказа през тази седмица обещанията пред избирателите да бъдат захвърляни. БСП не прие възможността да подкрепя дясноцентристко правителство, което няма да премахне плоския данък. АБВ направи същото. Така е честно. Реформаторският блок декларира, че ще подкрепи правителство, само ако то проведе смела съдебна реформа за премахване на Модела #Кой. Това обещаха на избирателите си. Така е честно. Обещаха им да не подкрепят и Бойко Борисов за премиер и затова сега им е много трудно да обяснят това трик ли е било или пък ще направят компромис в името на по-голяма цел. Коя? И това трябва ясно да бъде обяснено, за да са честни пред избирателите. Поставиха си за цел да отнемат монопола на ДПС в защита на правата на различните и обявиха за неприемливи по-крайните националистически идеи на Патриотичния фронт. На повърхността всичко това може да изглежда като „заяждания“, които затрудняват постигането на съгласие, но всъщност това е честен политически разговор.

Поставеният от ГЕРБ въпрос Кой? към Реформаторския блок също е резултат от гражданския натиск пред последната година и половина. Кой представлява блока, кой ще взима решенията, кой ще носи отговорността? Това е толкова различно от всичко онова, което наричаме задкулисие. Разбира се, че всичко това е съпроводено от пушилки от типа на дребни ултиматумчета или пък вътрешнопартийни референдуми с въпроси „Искате ли с Него/тях?“ Пушилки и преди е имало, сега покрай тях обаче има и малко смисъл.

Това поведение на политическите лидери може да доведе до два изхода – или ще постигнат разбирателство за пакет от действия, заради които да съставят правителство, или пък ще оценят като несъвместими обещанията към различните избиратели и ще отидат към нови избори. При такъв подход всеки изход ще изглежда логичен. Защото така е честно. А ако през последната година и половина бяхте предпочели да сте си вкъщи, а не на площада, правителството вече щеше да е готово и то със сигурност нямаше да ви хареса.