Спазването на върховенството на закона да стане ключов критерий за допускане на нови държави членки в Европейския съюз, предложи днес Европейската комисия в нов проект за правила, по които да става разширяването на съюза.

Предложението отговаря на искане за промени, поискани от Франция, която миналата година наложи вето над откриването на присъединителни преговори с Албания и Република Северна Македония, докато не бъдат приети новите правила.

Представяйки ги, еврокомисарят по разширяването, унгарецът Оливер Вархей, каза, че Комисията очаква 27-те да постигнат задължителното общо съгласие за начало на преговори със Скопие и Тирана преди среща на върха на ЕС със Западните Балкани в хърватската столица Загреб, насрочена през май.

"Трябва да подобрим прилагането на реформите в региона", каза Вархей. "Имаме нужда от реформи, които са трайни и работят".

В досегашните доклади на Комисията държавите от Западните Балкани показват сходни проблеми - слаби икономики и институции, корупция и липса на независимо правосъдие и свободни и плуралистични медии, нарушения на правата на човека и на малцинствата.

Новите правила обаче няма да важат за Сърбия и Черна гора, които вече са започнали преговори по досегашната система, защото "не можем да променяме правилата по средата на играта", каза комисарят, посочвайки, че ако желаят, Белград и Подгорица ще могат да продължат преговорите си по новите правила.

Вархей каза, че новият процес на разширяване, който запазва и много от досегашните си елементи, трябва да стане по вдъхващ доверие, по-динамичен, по-предвидим и по-политически, отколкото бюрократично-технически.

Според "Политико" първите сигнали от френската министърка по европейските въпроси Амели дьо Моншален са били положителни, но Вархей пред изданието се ограничил до "предпазлив оптимизъм", докато Париж обяви официалната си позиция. 

Френският президент Еманюел Макрон е изправен пред проблематични местни избори през март, докато центристкото му правителство се опитва да прокара непопулярна пенсионна реформа сред масови протести, от които печели главната му опонентка, лидерката на крайната десница Марин Льо Пен.

Разширяването на ЕС с неподготвени за членство държави е уязвимо място на управляващите проевропейци и Макрон даде за пример слабостите на процеса при България и Румъния. Според "Журнал дю диманш" партии, различни от управляващата La république en marche, се очертава да вземат кметствата на 42 града с население над 100 000 души.

Предложението на Комисията, което следва публикуван по-рано неофициален френски правителствен документ, предвижда сега съществуващите 35 раздела на преговорите, наричани глави, да бъдат групирани в няколко клъстера. Преговорите задължително да започват с клъстера за върховенството на закона и да завършват с него, предлага Брюксел. Нито една от главите в останалите клъстери няма да може да бъде окончателно затворена, докато не бъде затворен клъстерът за върховенството на закона.

ЕС ще може да суспендира или да връща в началната им точка преговори с държави кандидатки, които се представят зле или се връщат назад от постигнатото. Той също ще може да спира предприсъединителното финансиране за тях - в отделни или във всички области. Прилагането на "негативни мерки" трябва да бъде пропорционално на причините за тях, подчерта комисарят. Национални експерти от държавите членки ще вземат участие в експертните мисии на Комисията, които оценяват напредъка на кандидатките на място.

"Има много силен призив да можем да връщаме назад преговорите, ако няма напредък или има връщане назад", каза Вархей. 

И досега присъединителните преговори могат да бъдат блокирани, ако липсва общо съгласие на държавите членки да се премине към тяхна следваща фаза. Консенсусът е необходим за отваряне и затваряне на всяка преговорна глава.

Комисарят посочи, че клъстерите ще улеснят кандидатките, защото всички глави в тях ще могат да се отварят заедно и преговорите да се водят успоредно, вместо за всяка от тях да е необходимо гласуване на държавите членки.

В детайли

Комисията предлага преговорните глави да се групират в шест клъстера: основни теми; вътрешен пазар; конкурентоспособност и приобщаващ растеж; „зелена“ програма и устойчива свързаност; ресурси, селско стопанство и сближаване; външни отношения.

Преговорите по всеки клъстър ще започват заедно (след като бъдат изпълнени критерии за отваряне), а не за всяка глава поотделно. Преговорите по основните теми, където е върховенството на закота, ще започнат в самото начало на процеса и ще приключат последни. Напредъкът по тях ще предопределя цялостното темпо на преговорите.

Времето между отварянето на клъстера и затварянето на отделните глави трябва да бъде не повече от една година,  но може да бъде и по- дълго. Това ще зависи от напредъка на реформите.

Комисията ще определя ясно условията за напредък, както и стимули.  Те могат да включват ускорена интеграция и поетапно участие в отделни политики, пазара и програми на ЕС . Колкото повече кандидатите напредват в реформите, толкова повече  те ще напредват в този процес.

Заедно със стимулите Брюксел предлага санкции за сериозен и продължителен застой или връщане назад в реформите и изпълнението на изискванията. Преговорите могат да бъдат замразени в определени области, а в най-сериозните случаи — да бъдат спрени изцяло Вече затворени глави да бъдат отново отворени. Достъпът до програми на ЕС, може да бъдат спрян временно или окончателно, а обхватът и интензитетът на финансирането от ЕС могат да бъдат намалени.

Държавите от процеса на разширяване включват Сърбия и Черна гора, които преговарят с надеждата да се присъединят през 2025 г. , Албания и Северна Македония, които имат кандидатски статут, но не и дати за начало преговорите, Босна и Херцеговина и Косово, които ЕС разглежда като евентуални кандидатки. Турция преговаря за членство от 2005 г. с минимален напредък. Преговорите с нея са на практика замразени заради авторитарния уклон на президента ѝ Реджеп Тайип Ердоган.