Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

България оттегля апликационната форма за изграждането на автомагистрала "Струма" през Кресненското дефиле, но продължава да разглежда проекта като приоритетен и не се отказва от него.

Това съобщиха днес от Агенция "Пътна инфраструктура". Оттам обаче посочват: "Решението не го стопира, а ще ускори екипната работа на всички институции, ангажирани с разширението на единствения "тесен участък" по направлението до границата с Гърция.

Очакванията за сумата и за двата лота на избраното трасе са за около 650 млн. евро, като още миналата година правителството се застрахова и обяви, че е готово да плати до 740 млн. лв. От съобщението на АПИ обаче не се разбра сами ли продължаваме с проекта или не. Наложи се шефът на агенцията Георги Терзийски да уточнява, че на този етап проектът нямало да се финансира от бюджета.

От АПИ посочват, че институциите продължавали работа по подготовката на апликационната форма "с оглед на приоритетите в сферата на екологията на новата Европейска комисия, която вече представи своя Европейски зелен пакт". Очаква се страната да предложи пренсочване на парите за аутобана към други проекти, като е вероятно пак да кандидатства за пари за "Струма", но за следващия програмен период.

През ноември м.г. пък бяха отворени офертите за едната от двете отсечки на пътя - лот 3.2.1, който ще свързва Кресна с Крупник (реално новата част от магистралата, минаваща източно от самото дефиле, с дължина 13 км), като за строител бе избран консорцуимът "АПП ЛОТ 3.2.1", с основно участие в него на компанията "Грома холд" ЕООД (по-известна със старото си име "Агромах"). А цената се оскъпи с около 60 млн. лв. до 600 млн. лв.

Днес българската страна е информирала ЕК за решението си да оттегли Формуляра за кандидатстване за финансиране на лот 3.2 от Кохезионния фонд на ЕС, който беше подаден за одобрение на 9 август 2019 г.

От АПИ държат да отбележат, че "решението е взето след задълбочен анализ, множество експертни разговори и специално допитване до обществено мнение, което категорично определя довършването на магистрала "Струма" през Кресненското дефиле като изключително важно с оглед на пътната безопасност".  

Критиките от ЕК

През октомври м.г. стана ясно, че еврофинансирането на участъка в Кресненското дефиле може да бъде загубено. Този сигнал дойде от отговор на ЕК на апликационната форма за финансиране, изпратена от България през лятото.

"Комисията смята, че на база представената информация исканият финансов принос за предложения голям проект не е оправдан", пишеше в документа, който Клуб Z публикува.

Страната ни бе кандидатствала за финансиране от близо 270 млн. евро, които нямаше да покрият цената на целия проект, но биха били достатъчни за изграждането на поне 2/3 от него. Брюксел обаче даде заявка още тогава, че проектът, който е представила страната ни, нарушава редица европейски директиви за вредите на околната среда в Кресненското дефиле, не обяснява финансовите планове и са заложени нелогични срокове на изпълнение.

"България не е успяла да осъществи целите и мерките за опазване на всички обекти, определени съгласно директивата за местообитанията, като по този начин е нарушила същата директива. Отсъствието на необходимата оценка за опазване на средата създава възможности за грешни изводи и представянето на проекта в по-благоприятни обстоятелства, отколкото би трябвало", написаха от комисията.

През септември пък природозащитници от коалиция "Да спасим Кресненското дефиле", която се противопоставя на варианта, при който лот 3.2 на магистралата минава през дефилето, цитираха писмо на европейския комисар по околната среда тогава Кармену Вела, в което се посочва, че пътят и сега представлява "най-същественият натиск за зоните от "Натура 2000" и трябва да се вземат спешни мерки за всякакво бъдещо увреждане на местообитанията по трасето. Тогава от екокоалицията обявиха, че властите у нас предвиждат спорният участък да бъде платен с бюджетни средства, но това така и не бе потвърдено.

Смекчаващи мерки

В съобщението на АПИ от днес се посочва, че "българската страна винаги е била наясно с трудностите, свързани с опазването на природата в този участък, както и с необходимостта да се намери балансирано решение, отговарящо на екологичните и на транспортните цели".

Предвид чувствителната от екологична гледна точка защитена зона, в която се намира отсечката между Крупник и Кресна, винаги са търсени най-добрите решения за неговата реализация, като в процеса на подготовка през годините са разглеждани редица варианти за изпълнение на участъка от АМ "Струма" през Кресненския пролом", заявяват от пътната агенция. И настояват:

"На базата на всички извършени проучвания избраният Източен вариант Г-10,50 в най-голяма степен отговаря на техническите, социално-икономическите и екологичните изисквания. Въпреки това, за да е максимално прецизна относно въздействията на проекта върху видовете и местообитанията, които са предмет на опазаване в дефилето, държавата ще пристъпи към определянето на специфични консервационни цели и мерки."

След което се изброява какви мерки мисли да предприеме държавата за намаляване на въздействието върху обектите от "Натура 2000" от съществуващия път E-79. Посочва се също така, че тези мерки за опасване на природата са "смекчаващи". А именно:

- модифициране на съществуващите водостоци, монтиране на двустранно разположена мрежа в банкета на пътя, монтиране на плетени мрежи за птици с височина 4 м върху тротоарите на големите съоръжения.

А за повишаване на пътната безопасност от АПИ обещават:

- да се анализира възможността за изграждане на видеосистема за наблюдение и система за информиране и пренасочване на трафика по обходни пътища и анализ за безопасното му поемане, както и подобряване организацията на движение в Кресненското дефиле. 

Социология

По поръчка на АПИ през декември м.г. изследователски център "Тренд" проведе национално представително социологическо проучване, припомнят от агенцията, за да онагледят днешното си решение с обществените нагласи.

За 78% от анкетираните "участъкът през Кресненското дефиле е опасен, а изграждането на магистралата ще повиши безопасността на пътуващите".

За 70% от анкетираните построяването на автомагистралата е важно за намаляване времето за пътуване.

18 на сто от българите са на мнение, че АМ "Струма" трябва да се довърши, независимо че минава през защитена зона, а най-голям процент - 40 на сто, считат, че магистралата трябва да се довърши, но при пълна гаранция за опазване на биологичното разнообразие.

13% споделят мнението, че "Струма" не трябва да се довършва, защото минава през защитени територии.

5 на сто от анкетираните са на мнение, че автомагистралата трябва да се довърши по друг маршрут дори това да е по-скъпо и за строителството, и за поддържането й след това.

Коментари

Martin Martinov's picture
Martin Martinov
САМОсеПИТАМ

2011-та???

Апликационната форма за АМ СТРУМА.. И едно задължение по нея!!! ЕС дали няма да си спомни за нея??? За едни пари от ДРАГИЧЕВО до КУЛАТА!!

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.