Институтът за пазарна икономика публикува своя 6-и доклад за успехите и провалите на българските правителства. Новият обхваща периода от 1998 г. до 2017 г. и основният извод от него е, че е грешките на управляващите са коствали над 77 млрд. лв. на страната.

Успехите са оценени на едва 34,5 млрд. лева. Новите данни се опират на прегледа и групирането на 65 одитни доклада на сметната палата.

Основните проявления на провала на българската администрация могат да бъдат събрани в пет отделни направления, пишат от ИПИ: Размиване на отговорностите при различни нива на изпълнение; опорочени обществени поръчки; лошо управление на имуществото; липса на ясни цели и индикатори, показваюи постигането на резултати и неикономично харчене. 

Клуб Z публикува резюмето на доклада за неоправданите харчове на правителствата. Целият материал може да намерите на сайта на Института. 

Изследването „Успехите и провалите на българските правителства 1998-2017” анализира работата на централната администрация посредством одитните доклади на Сметната палата.

Настоящото издание е шесто поред и допълва предишните издания с прегледа и групирането на нови 65 одитни доклада. Така изследването обхваща всички публикувани одитни доклади за
дейността на централната администрация до началото на 2019 г. Разгледаните доклади стават общо 966, обхващат 20 години от работата на администрацията (от 1998 до 2017 г.) и включват разходи за близо 149 млрд. лв. публични средства.

На базата на поставените оценки от одитните доклади и предварително избрани критерии квалифицираме работата на администрацията като „успех” или „провал”. Дейностите, чието
изпълнение и резултати не позволяват да се причислят към една от двете групи, са определени като „некласифицирани”.

Цялостната картина за работата на администрацията от всички 966 одитни доклада изглежда така:

  •  413 случая на „провал” (възлизащи на 77,6 млрд. лв.).
  •  242 случая на „успех” (възлизащи на 34,4 млрд. лв.).
  •  311 „некласифицирани” случая (възлизащи на 36,9 млрд. лв.).
  •  Близо половината от одитираните разходи, извършени от централната администрация в периода 1998-2017 г. могат да се определят като „провал”.

Около 1/4 от останалите средства са похарчени по-скоро успешно, а останалите 1/4 не могат да бъдат причислени към нито едната от двете категории. 

Много притеснително е, че делът на провалите не намалява през последните години. Нещо повече - данните показват ясно, че в годините на парламентарни избори, делът на провалите
се увеличава.

Прегледът на одитите показва, че периодите на политическа криза в страната също имат значение за това доколко ефективно се харчи общественият ресурс. 

Част от новодобавените доклади анализират периода от 2014-2017 г., когато правителствата и отговорните лица за всяка програма и дейност се променят относително често. По-големите програми дори не могат да започнат и да приключат при едни и същи управляващи.

В голяма част от докладите на Сметната палата ясно се вижда как това води до размиване на отговорностите и безотчетност на резултатите, въпреки че парите обикновено се харчат по план.

Основните слабости на администрацията не се променят значително през годините. В някои случаи „провалът” на администрацията е вследствие на недостатъчен административен капацитет (вкл. липса на експертиза и лошо управление), липса на средства и външни фактори.

Много са и случаите обаче, в които се констатира незаинтересованост към управлението на публичния ресурс или умишлени злоупотреби. Основните проявления на провала са в:

  •  размиване на отговорностите при различни нива на изпълнение;
  •  опорочени обществени поръчки;
  •  лошо управление на имуществото;
  •  липса на ясни цели и индикатори, показващи постигането на резултати;
  •  неикономично харчене.

Важно е да уточним, че в настоящото изследване не се обсъжда дали дадена програма е излишна или дадена структура е ненужна, а само изпълнението на целите на програмите и структурите така, както са зададени от самата администрация.