Ние, софиянци, обичаме изкуството. Пред всички столични музеи и галерии се вият опашки винаги, когато има откриване на изложба с коктейл, както и в Нощта на музеите, когато се влиза без пари. Ние, софиянци, също така имаме отличен вкус и трудно можем да се примирим с лоши архитектурни и проектантски решения.

Миналата есен между троторите и трамвайните линии по новоремонтираната улица „Граф Игнатиев” бяха поставени гранитни ограничители – кубове и триъгълни призми. Бяха толкова грозни и опасни, че ако в някой друг град (или в друга страна) бяха поставени такава, местните граждани щяха да ги разбият с чукове и кирки още преди пристигането на линейката за първия пешеходец с пукната глава.

Ние, софиянци, подходихме различно, защото сме за мирен преход към по-удобна, привлекателна и оригинална градска среда. Неудобствата и проектантските недомислици отключват творческите ни способности. Като начало започнахме да измисляме остроумни сравнения и да ги качваме във Фейсбук. От това, разбира се, не последва нищо, освен лайкове.

Следващият ни ход беше атака с фотоколажи – отново в социалните мрежи. Улицата беше превърната в сборище на акули. Шега или не, но мястото наистина се оказа опасно за пешеходците. Няколко души пострадаха. През април от Общината обещаха да махнат акулите. През май, юни и юли ние, софиянци, чакахме акулите да си тръгнат, но си останаха. И така дойде август.

Ние, софиянци, започнахме да свикваме с акуловите перки. А и те започнаха да се превръщат ако не в нов символ на града (и на неговото ръководство), то в чудесен повод за шеги, закачки, критики и творчество. Донякъде дори заеха мястото на Паметника на съветската армия, който – особено след „В крак с времето” на „Destructive Creation“ – бе станал най-доброто място за артистични изяви от граждански характер. Но в един момент съвместните усилия на руското посолство и българската полиция значително затрудниха тази дейност.

През последната седмица на август творческият дух на неизвестен художник (или колектив) преобрази „Графа” в художествена галерия на открито. Главна роля в артпроекта играят оригиналните ограничители. С помощта на малки табелки всеки от тях вече не е перка на акула, а „Пластика от гранит – 50 х 30 х 20 см”, част от „Временна експозиция, София, ул. „Граф Игнатиев”. Благодарение на различните названия, идентичните на пръв поглед триъгълни призми се превърнаха в различни и уникални произведения на изкуството от изложба на открито.

Някои от експонатите предлагат интересни пластични решения в изобразяването на конкретни обекти – „Гюлле”, „Облак”, „Айсберг”, „Тоблерон”… или абстрактни понятия – „Свобода”, „Импровизация”, „Елит”. Други могат да бъдат разглеждани като критични реплики в търсене на диалог с българското и американското кино – „Възвишение”, „Посоки”, „Гробище за домашни любимци”, „От другата страна”… А трети имат смисъл като социални коментари („Вчерашни новини”, „Кръг”) или – както често прави изкуството – ни изправят пред вечни философски въпроси („Накъде отиваш”).

И точно тогава от Общината се сетиха за обещанието си и започнаха да премахват ограничителите. Жалко. Защото освен вкарването на култура в градската среда, новата инициатива бе напът да свърши и още нещо полезно – да накара пешеходците по „Графа” да гледат в краката си. И тогава ограничителите щяха да станат безопасни, Общината можеше спокойно да ги остави и да си спести парите за производство и монтирането на 600 чугунени колчета тип „боларда”. Така София, „Графа” и площад „Славейков” щяха да се сдобият с още едно пространство за съвременно изкуство и туристическа забележителност. (И кой знае – един ден ЮНЕСКО можеше да го признае за обект на световното културно наследство.)

Вместо всичко това, сега ще имаме чугунени колчета. Но да не се вайкаме – рано или късно изобретателният дух на софиянци сигурно ще измисли творческо приложение и за тях.

Площад Славейков