Макар и мъртъв, знаменитият писател Александър Солженицин може отново да се превърне във враг на руските управници.

Западни медии правят този извод от няколко събития - статия срещу Нобеловия лауреат, отговор на жена му и мълчаниетго на Кремъл. Както и от призива в училищата повече да не се изучава романът "Архипелаг ГУЛаг".

На 20 септември в руския портал "Култура" бе публикувана гледна точка на писателя Юрий Поляков. Той е главен редактор на в. "Литературная газета", използван навремето за разправа с инакомислещите. Мнението на Поляков е към редакционна статия, в която има опит за опрадваване или поне за омаловажаване на сталинските репресии с мотива, че съветските хора живеели във вражеско обкръжение.

Статията на Поляков съдържа остри нападки срещу починалия през 2008 г. Солженицин, който с "Архипелаг ГУЛаг" разкри пред света ужасите на сталинските лагери. 

"Солженицин не просто напусна навремето Съветския съюз (а СССР, независимо дали ни се иска или не, е една от политическите версии на историческа Русия), но фактически призоваваше американците да започнат срещу него война", пише Поляков.

Той е автор на романи с прекален патриотичен патос и бивш съветник по въпросите на изборите на президента Владимир Путин.

Писанието разгневи Наталия Солженицина, вдовицата на руския писател. Тя публикува открито писмо до Поляков, но вече на страниците на ръководения от него в. "Литературная газета".

"Вие не може да не знаете, че през февруари 1974 г. Солженицин бе арестуван, лишен от гражданство и под конвой депортиран от страната. (...) Ако знаете това и публикувате цитираните по-горе думи, значи съзнателно лъжете. (...) Недостойно е да повтаряте клеветата за призивите за война, спретната срещу Солженицин в дълбоките съветски времена от Пето управление на КГБ за борба с инакомислието. Напротив - в изгнание Солженицин дълги години бе в немилост пред американската преса именно за това, че защитаваше историческа Русия", пише Наталия Солженицина.

Наистина, Солженицин бе известен и с националистическите си възгледи. В последните години от живота си той обвини НАТО, че със своето разширяване на изток иска да отнеме суверенитета на Русия.

Юрий Поляков не се колебае да отговори на г-жа Солженицина, като писмото му е публикувано под нейното.

"Неговата яростна, частично оправдана заради личната драма омраза към съветската версия на нашата държавност е общоизвестна и тук по-скоро бих повярвал на Пето управление на КГБ, което не бих очернял в днешната геополитическа реалност", пише бившият путински съветник.

След това той припомня съмненията на Солженицин в истинността на ръкописите на романа "Тихият Дон" на Михаил Шолохов.

"Убеден съм, че не трябва да бъде включван в училищната програма "опитът за художествено изследване", озаглавен "Архипелаг ГУЛаг". Омировите оценки на сложната епоха на Ленин-Сталин, публикувани в тази книга, сериозно противоречат на данните на историческата наука и на здравия разум. Едностранно разбраното минало възпитава ненавист къмв собствената страна и поражда гражданско блато", смята Юрий Поляков.

Изненадващо обаче той защитава първия роман на Солженицин - "Един ден на Иван Денисович". Писателят смята, че той трябва да бъде прочетен от всеки руски гимназист. "Архипелаг ГУЛаг" не е художествена творба. Той по-скоро е документален роман, но самият автор го нарича "опит за художествено изследване".

В путинска Русия сякаш отново заработи машината на времето, коментира случилото се италианският в. "Ла Република".

Призивите за разправа с противниците на съветския режим от вестникарските страници са добре позната практика отпреди 1989 г. Често статиите биват въприемани благосклонно от управниците. По тази причина почти сигурно е, че писанията са публикувани по заповед отгоре.

Много интересно е как ще реагира Владимир Путин, смятат запознати. Руският президент демонстрираше приятелство с писателя. Държавният глава лично връчи на Солженицин през 2007 г. Държавна награда на Руската федерация за итъкнати постижения в областта на хувманитарната дейност. Същевременно Путин видимо омаловажава престъпленията на сталинизма, от който знаменитият писател пострада.

Путин разговаря със Солженицин през 2007 г.