Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Днес изпратихме Алекс Алексиев – най-елитния български воин на победилите в Студената война. Димитър Бочев го нарече така. Сред победилите сме всички ние, които се освободихме от примката на тоталитарния режим.

Той затвори жизнения цикъл като се върна завинаги в Родината си. Остана до дядо си Никола и татко си Райко. 

Много ми се искаше да разтърся тукашния ни елит, държавните ни мъже, и да накарам да му отдадат дължимото. Не само защото човек от неговия мащаб, с толкова значим принос в промяната на света, в освобождението на Централна и Източна Европа и страните от бившия Съветски съюз ние нямаме. В прибалтийските страни е на почит. В Родината си, тези които загубиха Студената война, продължават да ни управляват и няма друг по-сигурен лакмус за това от отношението им към Алекс. 

Не забелязаха, че това е вероятно най-близкия аналог който имаме до Джон МакКейн. 

Спомняте ли са как го изпратиха и опоненти и съмишленици във Вашингтон? Като герой на цялата нация. 

Със салюти, с държавни почести, с поклон от политици от всички цветове, което беше признание на цялата нация.

Нашите властимащи го пропуснаха в списъка на заслужили, не отличиха живота и приноса му за свободата на България, не го наградиха със Стара планина, не му стиснаха ръката. Защото не представляват народа, който цени свободата си.

Властта не дойде и да го изпратят

Не съм сигурен как щеше да реагира ако беше попаднал в една група с Ирина Бокова или Димитър Иванов. Понякога е по-достойно да си извън Списъка.

За друго ми е думата – за това, какво България представлява след 30 години преход, след като държавните ни мъже и жени пропускат да забележат и отдадат дължимото на българина, който направи най-много за да бъдем отново свободни. 

Това е тежка диагноза за състоянието на духа на нацията и за задънената улица на прехода. 

Защото няма разлика между похватите на „партизаните“ на власт след 9-те 1944 години и на „милиционерите“ днес. За тях стореното от Тодор Живков е недостижимо, а такива като Алекс са „идеологически противници“. Страхуват се,  ако вдигнат летвата на публичното внимание, ако централните медии отразят неговия живот и дело, това може да окуражи последователи, нови поколения търсещи и борещи се за свободата и независимостта. 

Не в наградите е важното – ако погледнете колко от големите герои на нацията ни са получавали приживе признание, камо ли награди. За паметта и битката за ценностите, за моралните темели,  върху които стъпва достойнството на нацията, за посоката по която вървим. 

Как нисши духом да забележат интелектуалната висота на Алекс – енциклопедичния му ум, изключителната преценка за важните събития в света, които в последна сметка определят и гравитацията на случващото се у нас. Той можеше да говори от личен опит и да анализира причините на събития в Африка, в Близкия и Далечния изток, в Русия и Китай, в Европа и в Америка. И от това да извлече поуки и ползи за България. Ако имаше някой да чуе.

Днес няма много останали елитни войни от времето на Студената война, която се върна. Отново става дума за сдържане, за санкции, за хибридна война. За това експертизата му е толкова необходима. 

Но това е Там. Тук е статуквото с неототалитарните инстинкти.

Ценен в целия свят, но не и в България!?

Вярвам че паметта за Алекс Алексиев ще пребъде. Въпреки усилията на неговите идеологически противници, които управляват страната и не го забелязаха приживе, той ги победи и в живота и в смъртта.

Неговите деца са български граждани. Последователите на Алекс се множат с всеки ден, колкото и да се опитват да ги изкарат „чуждестранни“ агенти.

Алекс, Рене и Ерик алексиеви с новите си първи лични карти днес. Родът и делото на Алекс Алексиев ще живее.

По неговите стъпки вървят нови поколения българи, неговите наследници и съмишленици ще продължават да водят битката, на която той посвети целия си живот. И да обичат България както той я обичаше. 

Това са новите Воини на Духа.

Неговият патриотизъм беше толкова голям, желанието му да се върне в Родината толкова силно, че успя да реализира единственият възможен начин да се върне като срина тоталитарния режим. 

Направи го тогава, прави го и днес. От отвъдното.

Алекс пак ги победи. По своя начин.

Коментари

дедо Ощавко's picture
дедо Ощавко
Ощавен маркиз

Както казва и Илиян Василев,

Както казва и Илиян Василев, простихме се житейски с най-дълбокия, виждащ Глобалното на 21.век, БЪЛГАРСКИ анализатор. И, някакси "между другото". Почти по същия начин, по който не беше видяно достатъчно задълбочено от нацията ни и политически-публицистичното "смешновато" дело на баща му, проникнал безкрайно талантливо из историческия прелом на 20.век. Съдба на баща, съдба на син?! ... Но, годините, които идват, непрекъснато ще ги свързват и въздигат в паметта на Българийка. Заедно!

Доносникът на ДС да хвали агентурата на ЦРУ.

Докъде я докарахме, майка плачи.

Калин

Да, понякога е "достойно да си извън списъка", но понякога не е достойно да си вътре в списъка с агенти на ДС, какъвто е Илиян Василев. И после да правиш анализи кое е достойно, и кое не...

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.