Софийският апелативен съд (САС) прекрати делото за конфискация срещу Христо Бисеров и семейството му, след като прие, че гласуваните от парламента спешни законодателни промени, с които изрично се регламентира, че гражданската конфискация не е обвързана с наказателното дело, противоречат на правото на Европейския съюз (ЕС).

Лично председателката на САС Даниела Дончева е председателствала състава и  била докладчик по делото срещу Бисеров, съпругата му Мария и доведения му син Ивайло Главинков, пише правният сайт "Лекс".

В определението си тя пише, че промяната в Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ) (според която дори подсъдимият да е оправдан за престъпление или делото срещу него да е прекратено, това не е пречка за производството по конфискация) от 3 януари 2019 г. ясно и недвусмислено противоречи на Директива 2014/42/ЕС за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз.

Затова съдът е решил да приложи директно директивата, която има преимущество пред националното право, а в нея се казва, че „конфискация означава окончателно отнемане на имущество, постановено от съд във връзка с престъпление“.

В случая с Бисеров пък престъпление няма, тъй като беше оправдан за данъчни и валутни престъпления, а обвиненията в пране на пари отпаднаха още преди края на делото. Той дори вече съди прокуратурата за 70 000 лв.

В определението на съда се казва, че приетата от депутатите разпоредба не транспонира правилно Директивата, нито съответства на духа, принципите и минималните стандарти, заложени в нея.

До спешните промени в закона за конфискация се стигна след тълкувателно решение по дело №4/2016 г. на Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС), с него върховните съдии най-общо приеха, че конфискацията е недопустима след прекратяване на наказателното производство. И в мнозинството си също се позоваха на Директива 2014/42/ЕС.

След тълкувателното решение на ВКС, Софийският градски съд (СГС) се съобрази с него и прекрати делото за конфискация на имущество за близо 2 млн. лева срещу Бисерови. За да не бъдат прекратени още около 20 такива дела, депутатите спешно промениха закона, но според тълкуването на апелативния съд по делото на Бисеров, това няма никакво значение.

Освен това апелативният съд осъжда КПКОНПИ да плати на Бисерови и разноски за 51 900 лева, които първата инстанция е отказала.

Апелативният съд цитира и чл. 4 от Директивата, в който се казва, че държавите-членки вземат мерки, за да могат да извършват конфискация на имущество, при условие че има влязла в сила осъдителна присъда за извършено престъпление. Дори и в разпоредбите за „разширена конфискация“ в директивата се казва, че тя се прилага по отношение на имуществото на „осъденото лице“, като са изброени и престъпленията, за които трябва да е осъдено.

„Видно от понятията, използвани в Директивата, както и от принципите и мотивите на същата е, че тя предвижда конфискация на облаги от престъпна дейност. Целта е да се предвидят механизми за ефективно предотвратяване и неутрализиране на тези облаги, чрез конфискацията на всяко имущество, придобито от дейности от престъпен характер. Т.е. директивата предвижда конфискация на средства и облаги, но само при извършено престъпление, в която хипотеза очевидно не попада случая, при който липсва влязъл в сила акт на съда, с който да бъде установено по категоричен и безспорен начин факта на извършване на престъплението от конкретно лице“, мотивира се САС.