"Ниска законодателна култура и липса на визия и амбиция за приемане на трудни решения, презастрояването набира скорост, включително върху територии, които са защитени, отваряне на възможности за ново застрояване на плажната ивица, основен прицел си остава да бъдат респектирани любителите на свободното плажуване и къмпингуване, засегнати са конституционното право на свобода на движение, упражняването на правото на собственост и предприемаческа инициатива."

Това са само част от констатациите на Демократична България по новоприетите изменения в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК), предизвикали нова вълна от екопротести. От формацията излязоха със становище по закона, поставил в нелегалност любителите на природосъобразния туризъм без да разрешава основните проблеми по плажната ни ивица - бетонирането и отказът на държавата да отчужди дюните, 70% от които са в частни ръце. 

20 граждански организации вече поискаха вето на закона от президента Румен Радев.

Становището е написано от Любомир Попйорданов, Българска асоциация за алтернативен туризъм. Публикуваме го без съкращения:

"Демократична България" следи с безпокойство негативните тенденции,  които се налагат в развитието на туризма по българското черноморско крайбрежие в последните години. Процесът на неговото презастрояване набира скорост, включително върху територии, които са защитени по силата на Закона за защитените територии и Закона за биологичното разнообразие.

Гласуваните на 13 юни 2019 г. изменения и допълнения в Закона за устройство на черноморското крайбрежие (ЗУЧК) са свидетелство за ниска законодателна култура и липса на визия и амбиция за приемане на трудни решения.

22-те поправки в ЗУЧК са предложени от вносителя без анализ на ефекта от приложението на закона от създаването му до днес и без оценка за въздействие върху околната среда. Зад фразите за така необходимото опазване на дюните остават скрити истинските мотиви – да се отворят възможности за ново застрояване на плажната ивица.

Основен прицел си остава и да бъдат респектирани любителите на свободното плажуване и къмпингуване. Засегнати са конституционното право на свобода на движение, упражняването на правото на собственост и предприемаческа инициатива, засегнато е правото на избор, а без избор няма и туризъм. ЗИД на ЗУЧК не почива на здрава икономическа логика. Той обслужва корупционни практики, загърбва интересите на местното население и на държавата и затвърждава представата за Черноморието, като перачница на пари и място, където законите се прилагат избирателно. Твърдо затвърждават и представата за България, като държава с дефицит на право и справедливост.

Предложенията на Министерство на туризма не решават значимите проблеми на Черноморието: настъпващата урбанизация на тези едва 378 км брегова ивица, грозното застрояване, бетонизацията на самия бряг с всички произтичащи от това проблеми – загуба на привлекателност и съответно на качество на дестинацията, упадък на туристическия продукт, който се характеризира с контрастиращо сезонен характер, свръх предлагане и огромен кадрови дефицит. Налице е една престъпна безстопанственост и бездействие по отношение на крайбрежието и плажната ивица – изключителна държавна  собственост.

За тези 11 години от „прилагането“ на ЗУЧК, на пръстите на едната ръка се броят случаите на санкционирани строители и разрушени незаконни хотели. Чрез скандални заменки държавата допусна една значителна част от бреговата ивица, включително в защитените територии, да премине от публична в частна собственост.

В новата си редакция ЗУЧК е закон с определено наказателен уклон. Глобите и имуществените санкции са страховити, но те са насочени единствено към свободно плажуващите и свободно къмпингуващите. Приетите промени превръщат закона в средство за репресия срещу хората, които търсят запазена природа, красив пейзаж и природосъобразен туризъм и които не искат да се подчинят на матрицата на масовия туризъм в страната на министър Ангелкова. Колкото до нормата на чл. 10а, която разглежда възможността за временно разполагане на палатки и кемпери извън морските плажове, дюни и категоризирани къмпинги, тя може да се окаже мъртвородена.

Ето защо Демократична България настоява изпълнителната власт да изпълни задълженията си, съгласно чл.6 ал.1 от ЗУЧК и да възстанови своята собственост върху елементи от крайбрежната ивица, които по закон са изключителна държавна собственост. Ще бъде прекалено оптимистично обаче да очакваме прокуратурата да се самосезира и да предприеме стъпки за защита на обществения интерес – във връзка с незаконното строителство или възстановяването на държавна собственост. Но няма да бъде пресилено да видим назначаването на цяла армия от близки на властта хора  още това лято, които да се насочат към нищо непредполагащите свободно къмпингуващи, на които България този сезон ще предложи още по-малък избор. Всичко това ни кара да заявим, че законодателството стоящо зад гръмкото име ЗУЧК и дейността на Министерство туризма днес носят огромна щета на българския туризъм и бизнес като цяло и са най-голямата пречка за неговото развитие в бъдеще.