Последните (поредни) изменения в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК) предизвикаха нови закани за екопротести - на старта на новия летен сезон. Десетки граждански организации, общественици и университетски преподаватели внесоха "протестни сигнали" до премиера Бойко Борисов тази сутрин и обявиха протестна готовност.

Както Клуб Z писа, миналия четвъртък комисията по регионална политика в Народното събрание прие на второ четене спорни изменения в ЗУЧК - както по опазването на дюните, така и по регулация на т.нар. диво къмпингуване. Заседанието протече в меко казано "хаос" - текстове се оттегляха, други се прекрояваха в последния момент. В резултат бе възприето предложението на председателя на комисията Искрен Веселинов (ВМРО/Обединени патриоти) да бъдат обособени места за къмпингуване, които да са извън категоризираните по Закона за туризма като "къмпинги" обекти. С това депутатите счетоха работата си по спорния от години казус за приключена и прехвърлиха към Министерство на регионалното развитие и благоустройството отговорността да разпише конкретните правила за осъществяване на природосъобразен туризъм в специална наредба.

Въпросите обаче станаха повече от отговорите. Проблемът с дивото къмпингуване е "функция" от проблема с презастрояването на Черноморието. Опасенията на любителите на този вид туризъм са, че регулация съвсем би го поставила извън закона, като в добавка са предвидени и непосилни за физическите лица глоби, защото:

а) не е ясно дали чрез определянето на конкретни места за разпъване на палатка и поставяне на кемпер или каравана, всички възможни останали места няма да се считат за незаконни за къмпингуване. С други думи - ако разпънем палатка на разрешен за целта парцел до плажа, то можем ли да разпънем палатка и край някое планинско езеро или да паркираме кемпера на паркинг;

б) земите край малкото останали диви плажове в по-голямата си част вече са закупени от частни лица и окрупнени с цел застрояване с курортни комплекси - ако това се разреши, къде ще бъдат обособени тези места за природосъобразен туризъм;

в) евентуалните бъдещи правила само за морето ли ще важат или за цялата страна;

г) ще бъдат ли включени определените със закон като плажове за природосъобразен туризъм Иракли, Карадере и Корал в обхвата на евентуалната бъдеща наредба. Ако да - как ще се гарантира, че земите зад пясъчните ивици няма да бъдат обект на застрояване;

д) може ли държавата да принуди общините да заделят атрактивни парцели за къмпингуване - сега казва, че не може и мн. др.

Измененията в ЗУЧК не дават отговори на най-големите въпроси - че няма цялостно планиране за развитието на тези зони и се строи на парче; че 70% от дюните са попаднали назад във времето в частни ръце, а държавата, макар и длъжна по закон, не ги отчуждава. А особено недоволство предизвиква фактът, че вместо да се преследват големите нарушители и да се хвърлят усилия срещу големите замърсители, всяко лято държава и общини преследват палатките.

Ето с какви искания излязоха днес гражданските сдружения:

- Да се върнат в собственост на държавата 3272 декара продадените и заменени плажове и дюни в Крапец, Шабла, Камчия, Шкорпиловци, Несебър, Слънчев бряг, Аркутино, Корал и да се забранят бъдещи отчуждавания в полза на частноправни субекти. Да се отразят морските плажове (включително дюните) в кадастралната карта и кадастралните регистри, в съответствие със специализираните карти;

- Да се създаде превантивна устройствена защита за терените зад незастроените плажове и да не се допуска строителство по крайбрежната ивица, в потвърждение на наднационалното значение на природното ни наследство до изработване на национална устройствена схема на Черноморското крайбрежие;

- Да се защитят конституционните граждански права, качеството на живот и здравето на хората като отпаднат забраните за свободно къмпиране и драстично се засилят и прилагат стриктни санкции за замърсяване и увреждане на природата.

- Да се устроят зони за къмпинг на естествените им благоприятни места - зад плажовете и в страната, в потвърждение на българските традиции и световните тенденции за начин на живот и почивка, с регулации на гарантирано устойчиво управление на туризъм близо до природата.

-  Да се създадат държавни политики в полза на развитието на къмпинг туризма и поощряване на къмпинг културата - с подкрепата и експертизата на неправителствения сектор и др.

Организациите настояват да се подложи това 22-ро по ред изменение в ЗУЧК, както и самият закон, на анализ на прилагането му от влизането му в сила на 1 януари 2008 г.

"Само прозрачната публична дискусия ще избегне противоконституционните и лобистки поправки и възможностите за тежки корупционни практики, които днес ни държат вън от Шенген и Еврозоната", се посочва в заключение в писмото.