Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

„Къде са те сега?”, питаше популярна рубрика на Българската национална телевизия и ни представяше настоящото житие и битие на отдавна забравени лица от обществения живот – журналисти, артисти и пр., оттеглили се от активна дейност. В политиката у нас рядко някой се оттегля доброволно. По-скоро го оттеглят тези, които са го назначили (като това не е т.нар. суверен – народът). Но както е известно, природата не търпи празнота и на мястото на всеки Кольо Парамов идва по един Александър Томов, на всеки Симеон Сакскобургготски – по един Бойко Борисов. Пазим спомена за много изгряващи звезди на партийната и парламентарната трибуна къде с топло чувство, къде не толкова. Някои ни разсмиваха, други ни караха да си говорим с телевизора. Тези, които усвоиха тънкостите на занаята, днес управляват, карат N-ти мандат в институциите или в дипломатическите представителства. Тези, които не ги усвоиха, изпаднаха в немилост или просто са на Pause. Кои са те и къде са те сега? Ето няколко примера от съвсем близкото минало.

Човекът с шампанското

Когато евродепутатът и лидер на „България без цензура” („Презареди България”) Николай Бареков обяви намерението си след „каторгата”, наречена Европарламент, да се върне в България и да стане учител по български език и литература, това предизвика колективен смях и подигравки. Причината е, че от един от влиятелните журналисти, влизайки в политиката, Бареков бързо се превърна в личност, която всеки вече може да вземе на подбив. И фейсбук статусите му, и снимките му от фитнес салона определено не спомагат за обратното.

„Имаме новина!”, бе запазената марка на водещия на сутрешния блок на бТВ и преди десет години – и в действителност в това студио се произвеждаха новини, които задаваха тона на политическия живот. Амбицията на Бареков да излезе от рамките на журналистиката проличаха малко преди освобождаването му от телевизията, когато подаряваше гербери на бъдещия премиер три мандата Бойко Борисов, или когато посещаваше същия този Борисов в болницата, когато кракът му бе пострадал при спортните му активности.

Та, Бареков бе напуснат от бТВ и после бързо изгря на политическия небосклон. Преди това да стане официално обаче, бе назначен за директор на новините и актуалните предавания на също така бързо изгрялата в национален ефир ТВ7. Щедро финансираната от банкера в немилост Цветан Василев телевизия във времената на дружбата му с Делян Пеевски не само даде на Бареков трибуна за подготовка за политическа изява, но и с неговото любезно съдействие бе сътворена „Аферата Костинброд”. Единствено само и ексклузивно журналистът предаваше на живо пред печатницата за бюлетини в Костинброд в деня за размисъл преди парламентарните избори през 2013 г., като внушението бе, че ГЕРБ готви фалшификация на вота с отпечатването на 350 000 допълнителни бюлетини.

Само година по-късно зародилото се вече движение „България без цензура” стана партия. Любопитен момент тук е, че част от т.нар. лидери на февруарските протести от 2013-а станаха част от нея. И до днес прокуратурата (участник в „Аферата Костинброд”) обаче отказва да разследва признания на разпитвани по делото за КТБ, че Цветан Василев е финансирал създаването на партията на Бареков. Има сведения и за купуване на гласове, но те също така остават недоказани. През 2014-а ББЦ успя и да влезе в Народното събрание и малко по-късно започна да се разпада с обвинения за обвързаност между Бареков и Пеевски.

Но преди това коалицията между „България без цензура”, ВМРО, ЗНС и „Гергьовден” успя да вкара Бареков и зам.-председателя на ВМРО Ангел Джамбазки в ЕП. Това бе и годината на фалита на КТБ. Бареков реши да не се отказва от евродепутатското си място заради такова в националния парламент и така прекара в „каторгата” Брюксел и Страсбург пет години. За това време успя да изпадне в немилост пред всички свои бивши приятели и благодетели.

В края на миналата година Бареков се опита да се върне на политическата сцена у нас, като двамата с лидера на „Атака” Волен Сидеров обявиха съглашателството си за създаване на „патриотичен консервативен алианс”. С посредничеството на Бареков, чиято партия е член на Алианса на европейските консерватори и реформисти (АКРЕ), „Атака” се сдоби със статут на кандидатка (но едва ли ще стане такава), след което според кулоарните слухове Сидеров дори е спрял да вдига телефона на Бареков. От „Атака” са лаконични: използвали бившия тв водещ за връзка с консерваторите. И това е.

Всъщност тази кратка ретроспекция ни показва, че звездата на Бареков гря само около една година – от изявите му в ТВ7 и шампанското за неколкостотин евро бутилката в Сен Тропе до „каторгата” в ЕП. Днес обяснява, че е с четири деца на ръце, без мандат като евродепутат и на практика без работа. И поиска да стане член на Централната избирателна комисия. На държавна заплата.

Човекът с флашките

Яне Янев

Също толкова ярко свети и лидерът на РЗС Яне Янев, за когото към днешна дата дори няма актуални новини. Янев си живее спокойно като общински съветник в Сандански, но наесен мандатът му свършва. За разлика от Бареков той не напомня за себе си всекидневно в социалните мрежи. Но пък всички ще го запомнят като „громител на корупцията” и „човека с флашките”.

„Ред, законност и справедливост” живее под тази си форма от 2005 г., за което време успя да издигне кандидат за президент бившия конституционен съдия, сега депутат от ГЕРБ славославещ личностите на Бойко Борисов и Виктор Орбан – Георги Марков. После направи опит да издигне медицинските сестри от процеса в Либия за кандидат-евродепутати и накрая усилията ѝ се увенчаха с успех – влезе в националния с малко над 4% (при праг от 4 на сто) на вота през 2009 г.

Това бе и годината, когато на власт дойде първият кабинет на Бойко Борисов, а парламентът осъмна с шест партии. ГЕРБ нямаше мнозинство със своите 117 депутати и Янев предложи услугите си. Последва обаче разпад на парламентарната група на РЗС и не само. Близо 20 народни представители по онова време скъсаха с партиите, пратили ги в парламента, като по-голямата част от тях декларираха подкрепа и пренасочване на държавните си субсидии за ГЕРБ. Най-тежко пострада групата на РЗС, която остана с под изискуемия минимум от 10 депутати и на практика спря да съществува. Така подкрепата за партията на Борисов бе бързо свалена, а Янев, който дотогава оглавяваше комисията в НС за борба с корупцията, трябваше да сдаде поста.

Ще запомним лидера на РЗС с „разкритията” и сигналите му до прокуратурата по широк спектър от теми. Имаше такива срещу сделки на пловдивския бизнесмен Георги Гергов, за злоупотреби на кметовете на 16 общини, срещу трима прокурори, „проспали” корупционна схема в енергетиката от времето на Тройната коалиция на стойност близо 100 милиона лева, срещу двама служебни министри, сигнали за купуване на гласове и какво ли още не. Янев си приписа и „уволнението” на бившия финансов министър Симеон Дянков – след като запознал Борисов с информация за участието на Дянков в корупционна сделка.

„Повелителят на флашките”, „последният император на флашките”, „преносителят на флашките” са само част от присмехулните определения, с които Янев бе наричан през годините заради заплахите си срещу министри на Борисов с флашки. Близък до комичен бе и случаят, в който бе открадната служебната кола на Янев, в т.ч. „девет магнитни носителя с информация” и ключа от касата със сигналите за корупция.

Емблематична ще остане и заканата на РЗС от президентската кампания през 2011 година: „Ще уволня Бойко Борисов.” За да се стигне през 2014-а до „РЗС няма да се яви на изборите, но ще подкрепи Борисов”.

В дните, в които Янев пак бе в добри отношения с ГЕРБ, внесе и сигнал за парични преводи от Цветан Василев към Бареков. А после стана и съветник по борбата с корупцията в кабинета на човека, който няколко години преди това щеше да уволнява.

(Преди дни Янев изплува от самоналожената си изолация, в която беше потънал с тв изява, в която разгроми властта в Сандански като използва за повод "къщите за гости" на бившия зам-министър Александър Манолев - бел. ред)

Човекът с бунта

Велизар Енчев

Журналист, дипломат, разузнавач. Ако още не сте разпознали за кого става въпрос – това е бившият депутат на Патриотичния фронт (ПФ) Велизар Енчев. Изявите му от парламентарната трибуна бяха пламенни. Както и тези в партийната (на НФСБ) телевизия СКАТ. По последни данни Енчев може да бъде видян като водещ на собствено предаване по друга партийна телевизия – тази на БСП, която тръгна в ефира в началото на годината.

Ще запомним Велизар Енчев като „непослушния депутат”, каквито рядко се срещат в Народното събрание. Макар и да е разписано, че народните избраници гласуват по съвет, съвестта им често се диктува от партийната повеля.

Енчев бе единственият депутат от парламентарната група на ПФ (обединението между НФСБ и ВМРО в миналия парламент), който не гласува за избирането на Бойко Борисов за министър-председател, нито за Цецка Цачева за председател на Народното събрание.

Заради несъгласие с авторитарния според него начин на управление на групата Енчев я напусна и остана независим депутат. Тогава той обвини лидера на НФСБ Валери Симеонов, че е принуждавал народните избраници да подпишат празна бланка за освобождаването си. Обвини ПФ, че подкрепя ГЕРБ въпреки предизборните заявки.

Още преди пет години Енчев говори и за продажбата на български паспорти от Държавната агенция за българите в чужбина, в която кадрува ВМРО. Разкри, че управителят на БНБ Иван Искров се разписва срещу месечна заплата от 45 000 лева. Поиска официално и закриването на Комисията по досиетата.

Енчев се пробва и като кандидат за президент на вота през 2016 г. от името на новооснованата от него партия „Българска пролет”.

Близостта му с левицата можеше да бъде проследена през годините чрез гражданските протести, към които от БСП се присламчваха заедно с формацията на Енчев и с „Възраждане” на бившия ВМРО член Костадин Костадинов.

Енчев се оказа и в листата на БСП за предстоящия евровот.

Човекът с трика

Божидар Лукарски

Детронираният лидер на Съюза на демократичните сили (СДС) Божидар Лукарски продължава да бъде чест гост в тв студиата, но само толкова. Дългогодишният член на партията я оглавява през 2013 г., но на практика лоша шега му изигра участието му във властта във втория кабинет на Борисов.

Самостоятелните изяви на Лукарски започнаха още в изборната нощ, когато в интервю за „24 часа” той обяви за предизборен „трик” заявката на Реформаторския блок, че не желае Бойко Борисов за премиер. С разразилия се скандал се наложи от вестника да публикуват на сайта си аудиозапис с изказването на Лукарски.

Това не му попречи малко по-късно да заеме министерски пост – този в Министерството на икономиката. Докато бе начело, само веднъж му се наложи да вади горещи картофи – при случая с отнетия лиценз на „Дунарит”. По ирония на съдбата оръжейното предприятие е в мейнстрийма и днес – заради отравянето на оръжейния бизнесмен Емилиян Гебрев, който претендира за собствеността на „Дунарит”.

Иначе министерстването на Лукарски бе безоблачно. Упорството му да не напусне поста и да мине в опозиция, както направиха от ДСБ, допринесе за разпада на Реформаторския блок, който и без това вече се бе разделил на подкрепящи ГЕРБ и против ГЕРБ. Заедно с лидера на ДБГ Меглена Кунева, която освен вицепремиер реши да поеме поста и министър на образованието след освобождаването на Тодор Тагарев и също да запази тези си позиции, двамата оставиха впечатлението в демократичното пространство, че министерстването им е по-важно от принципите.

Към днешна дата нито Лукарски, нито Кунева вече председателстват партиите си. Лукарски окончателно изпадна в немилост, след като стана ясно, че вместо да поведе СДС към нов съюз на дясното – с ДСБ и „Да, България”, смята да се съюзи с „патриотичното” и „консервативното” – в лицето на НФСБ. В интерес на истината партията в действителност е разделена на две по този въпрос, но новото й ръководство предпочита доброто старо демократично пространство.

Човекът с чипа

Той не успя да смени чипа на българина, нито да го „оправи“ за 800 дни, а изстреляната в небосвода нова партия НДСВ се преименува и накрая се разпадна. Днес Царя, или бившият цар Симеон Сакскобургготски напомня за себе си основно покрай водените дела за т.нар. Царски имоти. Стигна се дори до абсурдната ситуация бивш министър-председател на България да съди България в Европейския съд по правата на човека в Страсбург.

След като изпадна в немилост пред почетния председател Ахмед Доган, от полезрението се изгуби още един партиен лидер – Лютви Местан. Макар и да поведе нова партия – ДОСТ, която да разчиташе най-вече на гласовете от Турция, формацията бе последвана от разпад. А наскоро Местан се появи в публичното пространство по съвсем незавиден повод - в катастрофа с негово участие загина шестмесечно бебе.

Пламен Орешарски

От публичното пространство изчезна и бившият премиер и още по-бивш финансов министър Пламен Орешарски. Което си е и логично след фиаското с издигането на Делян Пеевски за председател на ДАНС и последвалите точно 421 дни протестни дни.

Тишина е обгърнала и бившата министърка на регионалното развитие и благоустройството и министър на българското европредседателство Лиляна Павлова.

Лиляна Павлова

Павлова бе близка до Борисов заедно с финансовия министър Владислав Горанов и бившия му колега от транспорта Ивайло Московски, но след края на председателството изчезна от небосвода. Неофициално Павлова бе спрягана за посланически пост, после за кандидат за кмет на София, после за водач на евролистата на партията, като накрая се оказа на незавидното седмо място като кандидат за евродепутат.

Ако вярваме на социологическите проучвания с уговорката, че до следващите парламентарни избори има много време (ако на правителството не му мине котка път), то следващата изпаднала от политическия небосвод звезда би трябвало да е тази на лидера на „Воля” Веселин Марешки. Но, поживём – увидим. Те и за Волен Сидеров така казваха, обаче ето го – сега ни управлява.

----

Този материал е публикуван в сп. "Клуб Z" през март 2019 г. Още текстове от същата авторка можете да прочетете тук.

Коментари

дедо Ощавко's picture
дедо Ощавко
Ощавен маркиз

РАЗ-КЕФИХ СЕ, прочитайки тази

РАЗ-КЕФИХ СЕ, прочитайки тази КОМЕНТИРАЩА пут-лубянк-мафиотното недалечно и пут-близко мынало на ЕС "губурнийката". Читете и млогу НЯЩО ши разБЕРЕте!... Но, посейте го и електорално, ако ви е в ... кунките и сърчицата, братчета и сестрички, ГРАЖДАНИ.

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.