Ако и вие като мен се радвате на щастието от всекидневната употреба на столичния градски транспорт, то значи разполагате със свое собствено предствително проучване за обществените нагласи по злободневните теми. Навремето пътуването можеше да се нарече "споделено", защото минимум двама души си споделяха един вестник - четящият и надничащият от задната седалка. Сега - вярно - подходът е строго индивидуалистичен, но все още можеш да хвърлиш един поглед на дисплея на усамотилия се съсед (разбира се с научна цел).

Преди няколко седмици обаче с градския транспорт се случи немислимото - зажужа в синхрон като кошер пчели, още незасегнат от пестициди.

"Как Цецо - тоя, дето носеше чантата на Борисов, си купи луксозен апартамент с позлатени копчета на частния асансьор в знаковия квартал "Изток" за 600 евро квадрата?!"

До тази поанта стигаше всеки разговор, започнал иначе с непринуденото: "Я мръдни още малко навътре, има още място!".

Ефектът от новината за всички тези хора, повечето от които имат още около 20-ина години до разтрогване на дружбата си с банката, бе мигновен (редица анализатори вече се занимаха с това защо съмнителното закупуване на апартамент е по-вълнуващо от съмнителното раздаване на обществени поръчки). Въпросният ефект обаче трая не повече от седмица - защото над апартаментите на властта в централните градски части се спусна гъстият смог, така добре познат в периферния "Западен парк".

В началото бе трепетното очакване от завръщането на Цветанов от САЩ. Сайтове следиха придвижването на самолета с популярните онлайн платформи за полетна информация, броячи цъкаха като пред взрив на бомба - колко часа остават до кацането Му. Е, зам.-председателят на ГЕРБ кацна, говори един час, в който каза всичко друго, но не и как е постигнал тази приятна цена за апартамента, премиерът Борисов потуши локално пожара, като го принуди да излезе от парламента, а дефилето на Цветанов продължи по телевизиите с повтаряне на вече изложените тези за руска хибридна атака и пр. без следа от смирение.

Това, което последва обаче, доуби стремежите и на малкото останали търсачи на истината. Срещу сериозните журналистически разследвания и за други властимащи с любопитно придобити имоти се изправиха обикновените клевети, личните вражди, политическите атаки в стил "аз сега ще кажа това, пък ти докажи, че нямаш сестра". Плеяда близки до сърцето на управляващите медии започнаха да "сезират" прокуратурата, в резултат на което дори да си си купил жилище за 5000 евро квадрата в кв. "Христо Ботев" (което, разбира се, граничи с абсурда), хората на Сотир Цацаров пак ще се почувстват длъжни да проверят: "Зайо, защо си с шапка, защо си без шапка?!"

В резултат:

а) в очите на редовия тв зрител вече всички са под общ знаменател - за по-лесно;

б) вече никой не помни какво си беше купил вторият човек в ГЕРБ - къде, за колко пари, с какви екстри и най-важното - как;

в) сагата взе да втръсва до степен, в която дори обитателите на необхванатите от програмата за саниране проветриви панелки спряха да се вълнуват от жилищата с лични асансьори и терасите със сауни, барбекюта и чардаци.

Това, което започна със заявката за разкриване на властови модели за търговия с влияние (макар мнозина да търсеха целенасочена атака, изключвайки напълно вероятността някой да е направил класическо журналистическо разследване, което си е повод за друг разговор), вече стана досадно в очите на ползвателя на градския транспорт и той бързо се върна към "разцъкването" на тетрис по дългия път към дома.

Същия метод на спускане на мъгла над общественото съмнение сме виждали приложен в действие неведнъж. Улични протести с правдиви иначе искания биват представяни като "шайка нехранимайковци блокира "Орлов мост" и пречи на свободното движение на хора, стоки и услуги". Становищата на еколозите срещу застрояване, орязване на защитени територии, изсичане на гори, нарушения на концесионни договори и пр. винаги се обясняват със "зеления октопод", на който му плащат чужди власти, за да убие българския туризъм (спрямо който българските граждани са се самоубили отдавна, б.а.); ако някой си позволи да изкаже негативно мнение срещу властта - плаща му Сорос; ако някой се усъмни в свободата на словото - плаща му "Америка за България"; и в нашия случай - ако някой се усъмни в сделка по придобиване на имот - плащат му Кремъл или неназовани олигарси. (Тук стана малко шизофренично, но такъв е животът - не е само бял или черен, б.а.).

Ако и това не помогне, под ръка винаги имаме любими терзаещи обществото теми като: Истанбулската конвенция, отпадане на класически автор от учебниците по литература, опасна "джендър" анкета в детските градини, съмнителни елементи под формата на мигранти щурмуват границата, да се либерализира ли режимът за тютюнопушене на закрито и разбира се - винаги актуалната ромска престъпност. 

Не, не съм фен на теориите на конспирацията. Просто следя новините. Последните от които са "щурм на ромски къщи в Габрово" (въпреки че кметът все обяснява как ромски гета в Габрово няма) и "правителството с превантивни мерки срещу скупчването на бежанци край Солун" (добре че хората се разотидоха).

Не ме разбирайте погрешно - последните две теми са важни, съществуват и извън политическата пропаганда и изискват държавна, не - държавническа политика. Важно е обаче също така да можем да отсяваме плявата от чистото зърно. Стига да можем да я разпознаем в мъглата.

А вие помните ли как започна "Апартаментгейт"?