Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

"Апартаментгейт" нанася сериозни щети върух образа и доверието към ГЕРБ във важен момент - два месеца преди евровота.

Това сочат данните от последното национално представително изследване на "Алфа рисърч". То е проведено между 22 - 26 март 2019 г., сред извадка от 1011 пълнолетни граждани. Проучването съвпадна с разкритията за придобити от властимащи на различни позиции евтини апартаменти и подадените оставки - на Цветан Цветанов като шеф на ПГ на ГЕРБ и като депутат, на Цецка Цачева като министър на правосъдието и на двама зам.-министри. 

След известно „откъсване“ на ГЕРБ пред БСП през февруари, към момента ножицата между двете политически сили плътно се затваря, като дистанцията между тях е в рамките на статистическата грешка. 

Ако евроизборите бяха днес, 33,9% от гласуващите биха пуснали бюлетина за ГЕРБ-СДС срещу 33,4% за БСП. ДПС събира 10,6% от потенциалния вот и е третата политическа сила, сигурен участник в Европейския парламент. Предвид твърдостта на ДПС избирателите, спад в активността ще увеличи тежестта на Движението и подобно на евровота от 2007 г. би могло да ги постави в по-голяма близост до водещите ГЕРБ и БСП, коментират от "Алфа рисърч".

С 5,1 на сто "Демократична България" е много близко до евродепутатско място.

Резултатите за останалите партии са 4,1 на сто за ВМРО (която е с най-висок процент от трите формации в "Обединени патриоти", за които все още не е ясно в каква форма ще се явяват на изборите), 2,2 на сто за НФСБ, "Атака" - 2,1% и "Воля" - 1,9 на сто.

Липсата на реални дебати по европейските теми и по позицията на България в тях, както и текущите скандали, имат за ефект силно ограничаване на желанието за участие в предстоящите избори. Към края на март 35% от имащите право на глас българи твърдят, че със сигурност ще участват в изборите за Европейски парламент. Почти две трети се колебаят, или са твърдо убедени, че няма да гласуват.

Ето и някои от основните изводи на "Алфа рисърч": 

- Анализът сочи, че сближаването на позициите между ГЕРБ и БСП е резултат от три фактора: лек спад от около 1,5% на електоралната подкрепа за ГЕРБ спрямо февруари, отлив на желаещи да гласуват сред по-широката му електорална периферия (последната спада до 14% при средно 20-25 на сто на предишни избори),  мобилизация на БСП и относително увеличаване на електоралната й тежест при по-ниска избирателна активност.

Формулата ГЕРБ-СДС привлича подкрепата на две трети от бившите избиратели на ГЕРБ и една четвърт от тези на Реформаторския блок. БСП успява да задържи над 80 на сто от гласувалите за нея преди две години.

- „Демократична България“ с вот от 5,1% е все още малко под бариерата от 5.88%, необходима за спечелването на мандат.

- Сред "Обединени патриоти" като партия с най-голям шанс за излъчване на евродепутат се очертава ВМРО, но това ще зависи до голяма степен от способността ѝ да привлече част от вота на останалите  националистически формации. Другите политически сили събират под два процента от действителните гласове.

- Ако тенденциите за паритет между водещите партии продължат, а други политически сили се окажат близки до прага за излъчване на евродепутати, изходът от предизборната надпревара може да се окаже силно повлиян от водачите на листи и способността им да добавят гласове към партийния вот.

Отношението към апартаментите на властта

Началните реакции на гражданите, измерени в хода на развитието на скандала, са твърде остри – едва 10,3% са на мнение, че няма проблем в придобиването на апартаментите, това е предизборна атака от страна на опозицията.

Според над две трети или 66,6 на сто обаче това е злоупотреба с влияние на хора във властта. Почти всеки втори от симпатизантите на ГЕРБ (47, 3%) също споделя това мнение.

В по-общ политически план чувствително ерозира образът на ГЕРБ по отношение на  заявката за решителна борба срещу  корупцията, с която дойде на власт през 2009 г. Към момента едва 12,8% от българите са убедени, че ГЕРБ е партията, която води по-принципна битка в тази посока. За БСП така мислят 11,3% от анкетираните. 7,4 на сто са на мнение, че истинската битка се води от „други политически сили“.

Според преобладаващото мнозинство обаче ( 57,3%) никой не води решителна борба с корупцията в България. Доколко силна като интензитет и виталност е тази нагласа и дали тя ще окаже съществено влияние върху евровота, ще покаже хода на кампанията за предстоящите европейски избори.

Негативните последици 

 

"Изследването не може да установи какъв е „приносът“ на последния скандал за отношението на гражданите към управлението (на фона на вече съществуващи проблеми като пререканията между партиите в малкия коалиционен партньор, опрощаването на дълговете на Главното мюфтийство, промените в Изборния кодекс, протестите на  различни професионални групи и пр.), но съдейки по динамиката на обществените нагласи, той вероятно е усилил вече съществуващи съмнения и като резултат – тегли надолу партия, правителство, премиер", коментират от "Алфа рисърч".

- Позитивното отношение към правителството спада с 4 пункта – от 17% на 13%, отрицателното нараства до 52%, като отлив на доверие е налице дори сред вътрешния кръг симпатизанти на управляващите партии.

- Негативен е ефектът и върху персоналния рейтинг на премиера Бойко Борисов (28% доверие срещу 43% недоверие).

- Сред министрите, с най-високо доверие продължава да се ползва Томислав Дончев, следван от Екатерина Захариева и Красен Кралев. Позитивен индекс (превес на положителните над негативните мнения) имат също образователния министър Красимир Вълчев, на туризма Николина Ангелкова и на транспорта Росен Желязков.

- Народното събрание е „застинало“ на 8% одобрение, но неодобрението, резултат от проблемите с кворума и гласуваните спорни законови текстове, продължава да расте, достигайки 59%. Единствено председателят на парламента Цвета Караянчева успява да запази личен рейтинг.  Тя се ползва с  два и половина пъти по-високо  одобрение спрямо Народното събрание (20% одобрение) и двойно по-ниско неодобрение (30%).

- Президентът Румен Радев възстановява част от загубеното през декември доверие и към края на месец март получава положителни оценки от 51% от българските граждани, срещу 15% отрицателни.

- След арестите на знакови фигури на икономическия „преход“ в България, за първи път от пет години е налице, макар и слаб ръст в доверието към прокуратурата и съда.

- Сред лидерите Корнелия Нинова бележи ръст от 4 на сто и стига до 23%. С 3% увеличава рейтинга си Красимир Каракачанов, а Валери Симеонов и Волен Сидеров – с  по 2%.

За "Брекзит" и ЕС

Въпреки че към момента кампанията за европейските избори изглежда като че ли изцяло изместена от междупартийното противопоставяне, пътят, който Европа ще поеме през следващите пет години не е безразличен за българските граждани. През последната седмица на март "Брекзит" не просто прикова общественото внимание на цяла Европа, но даде нов тласък на дебата за бъдещото развитие на ЕС. Макар много хора да смятат, че България не е пряко въвлечена в процеса, той оказва влияние и у нас. Сред българското общество доминира очакването за негативно влияние на "Брекзит" – върху самата Великобритания, върху ЕС като цяло и върху България, в частност. Тази обща оценка, заедно с факта, че всяко пето домакинство вижда пряк риск за себе си, защото има близки в Обединеното кралство, карат 54% от българите да се обявят категорично против напускането на Великобритания. Мнението, че тя трябва да напусне ЕС споделят 15%. 

Същевременно, несъстоялият се на 29 март развод между ЕС и Великобритания, консолидира проевропейската ориентация на българина.

- За 63% членството ни в ЕС е без алтернатива. На обратната позиция са едва 8%.

- Проблемите около "Брекзит" са пример за ползите от членството и мнозинството от 61% подкрепят позицията за повече взаимни остъпки между държавите в името на по-силен ЕС, срещу 39%, според които националните интереси трябва да бъдат твърдо отстоявани, дори с риск за отслабване на ЕС.

- Умерените, системни партии се припознават като способни да постигнат по-сплотен Европейски съюз и в съотношение 2:1 са предпочитани от българските избиратели пред популистките и противопоставящите се на политическия елит формации. Така, въпреки някои негативни настроения срещу конкретни решения на ЕС, като така нар. пакет „Мобилност”, например, потенциалният евроскептичен вот  остава ограничен и без консолидираща го политическа сила в сравнение с други страни-членки.

Коментари

В Т's picture
В Т
ВТ

Правилната електорална нагласа:

Не гласувам за листи, в които не съм!
Blagovesta Vasileva's picture
Blagovesta Vasileva
тутифрути

все

ми е тая че ГЕРБ и социалистите са с изравнени сили. Време беше. Нали си приличат. Важно ние демократите както ще постигнем. Да не разчитаме на това че се карат, те имат нужда едни от други, за да се легитимират за десни и леви. Та както се карат така и ще се разбират. А ДПС между тях. Само че БСП е лява че дрънка, а ГЕРБ са минали край дясното. Разликата между тях е основно в това кой колко е съгласен да подложи г.... на Москва.

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.