Междинните избори в САЩ може да се окажат важни не само за баланса между двете партии, но и за начина, по който американците избират своя президент, пише Асошиейтед прес.

След като спечелиха контрол над властта в няколко ключови щата, демократите се приближиха до възможността да прокарат т.нар. Междущатски пакт за национален народен вот. Ако той бъде задействан, на практика президент ще става кандидатът, получил най-много гласове в цялата страна, а не този, който е събрал нужните електорални гласове чрез Избирателната колегия.

В момента в пакта участват 18 щата и окръг Колумбия с общо 222 електорални гласа. За да започне да действа механизмът, са необходими общо 270 гласа, колкото са нужни и за спечелване на президентските избори.

Новите успехи на демократите в щати като Пенсилвания и Уисконсин увеличават шансовете това да се случи. Губернаторът на Пенсилвания Джош Шапиро вече заяви, че подкрепя идеята за национален народен вот и е готов да работи с местния парламент за присъединяване към пакта. Подобни сигнали дойдоха и от новия губернатор на Уисконсин Дейвид Кроули.

Ако Пенсилвания и Уисконсин се включат, ще бъдат нужни само още два от трите щата Аризона, Мичиган и Невада, за да бъде достигната границата от 270 електорски гласа.

Идеята набра популярност сред демократите след изборите през 2000 г., когато републиканецът Джордж У. Буш стана президент, въпреки че демократическият кандидат Ал Гор получи повече гласове в национален мащаб. Същият сценарий се повтори и през 2016 г., когато Доналд Тръмп победи Хилари Клинтън.

Поддръжниците на промяната твърдят, че така всеки глас ще има еднаква тежест независимо в кой щат е подаден. Според тях сегашната система принуждава кандидатите да съсредоточават кампаниите си само в няколко колебаещи се щата.

В момента президентът на САЩ не се избира пряко от избирателите. Гласовете, подадени във всеки щат, определят кои електори ще представляват щата в т.нар. Избирателна колегия. Тя разполага с общо 538 електорски гласа, а за победа са нужни 270. В почти всички щати кандидатът, спечелил най-много гласове, получава всички електорски гласове на съответния щат. Затова е възможно кандидат да загуби националния вот, но все пак да стане президент, ако спечели достатъчно ключови щати.

Предложеният Междущатски пакт за национален народен вот не премахва Избирателната колегия, тъй като това би изисквало промяна в Конституцията. Вместо това щатите, присъединили се към пакта, се задължават да дадат електорските си гласове на кандидата, получил най-много гласове в цялата страна, независимо кой е спечелил в самия щат.

Срещу идеята обаче вече се организира силна консервативна съпротива. Критиците смятат, че тя противоречи на Конституцията и подкопава замисъла на създателите на американската политическа система. Юристи също предупреждават, че дори пактът да бъде приет от достатъчно щати, почти сигурно ще последват съдебни дела и вероятно намеса на Върховния съд.

Затова, макар демократите да изглеждат по-близо от всякога до осъществяването на плана си, бъдещето на Избирателната колегия остава далеч от решено.