154 гласа "за". Нито един "против" и нито един "въздържал се". Така бе отхвърлено ветото на президента Румен Радев върху част от приетите в средата на февруари изменения в Изборния кодекс. Левицата не бе в залата, за да опонира, и така на практика всички парламентарни групи - на ГЕРБ, "Обединени патриоти", ДПС и "Воля", приеха повторно закона, който обезсилва преференциалния вот, протака отново машинното гласуване и електронното дистанционно гласуване.

Въпреки предварителните заявки, че ветото ще бъде единодушно отхвърлено от всички партии в парламента с изключение на БСП, която бойкотира заседанията, дебати имаше. И те бяха издържани в най-добрата стилистика на Народното събрание, кореспондираща с ниския му рейтинг. Чуха се определения като "политически проститутки", "силикон", "ботокси" и "ритнитопковци", благодарствени слова, че у нас няма "изнасилване на малолетни" и "рязане на глави", както и странни паралели, вероятно породени от граматическа недостатъчност - че липсата на ма(ъ)жоритарно гласуване обиждала българските граждани от мъжки пол...

Извън тези отклонения от професионалните дебати на тема изборно законодателство от ДПС настояха президентът Румен Радев да изпрати в Конституционния съд частта в ИК, която ограничава броя секции за гласуване в страните извън ЕС до 35.

От ГЕРБ пък защитиха обезсилването на преференцията, която иначе смятат да върнат в стария й вид по разпореждане на лидера на партията и премиер Бойко Борисов. Атакуваха и въвеждането на машините, за които иначе по едно старо изказване на председателя на правната комисия Данаил Кирилов "мечтаят" (а и сами подкрепиха идеятата ДПС след 2020 г. гласуването да се случва само с машини - б.р.).

От НФСБ ("Обединени патриоти") смятат, че проблеми с вота в чужбина няма - ако имало опашки пред секциите, то било по вина на самите избиратели. Доста време изказващите се отделиха и на липсата на левицата - въпреки че заявяват колко е хубаво в парламента и колко бързо и лесно се работи без БСП.

Демокрация с дефект

Дебатите започнаха с изказването на лидера на ДПС Мустафа Карадайъ за ограничаването на правата на българските граждани, живеещи извън Европейския съюз, със записаните в изборните правила ограничен брой секционни избирателни комисии (СИК) - до 35. По думите на Карадайъ "истинските ограничения в Изборния кодекс не са отчетени" в президентското вето. Той поиска държавният глава да атакува същите пред Конституционния съд. И се позова на чл. 26 от основния закон, който постановява, че където и да се намират, българските граждани имат своите права и задължения.

"А има граждани, лишени от избирателни права. Призоваваме народните представители да изпълнят Конституцията. Призоваваме президента на републиката да сезира КС", посочи Карадайъ.

След което цитира последното проучване на "Икономист" за нивото на демокрацията в света. "Икономист" заключи, че качеството на демокрацията остава непроменено и сме на нивото от 2008 година. Определят ни като "демокрация с дефект". Историята няма да ви прости", посочи в заключение лидерът на Движението.

Обладан от орбаномания

По принципните въпроси на ветото като такова и опозицията като такава реши да се изкаже бившият конституционен съдия, сега депутат на ГЕРБ - Георги Марков. Поантата бе в това, че ГЕРБ бие БСП на всички избори по всички изборни правила и нямало срастване между партия и държава. Президентът пък бил обсебен от машините, докато правителството осигурявало сигурност и стабилност, каквато нямало и в Западна Европа, където се изнасилвали малолетни и се режели глави.

"Ветото е важен политически акт, защото разсейва два мита на БСП. Първият е, че има срастване на партията с държавата. Вижда се, че държавният глава не е представител на управляващата партия, а на българската опозиция. Той е вашият президент, той никога няма да стане наш. Факт е, че ГЕРБ, която за четвърти път печели избори, няма самостоятелно мнозинство от 121 депутати - за какво срастване става дума, когато са нужни и други партии, за да се преодолее ветото му?", започна Марков.

И констатира, визирайки и новогодишното слово на държавния глава:

"Аз съм обладан от орбаномания, той - от машините. Когато на Нова година хората се чукаха с чаши в уста, той ни занимава с машинно гласуване."

После Марков се впусна в обясняване на познатата опорна точка - че изборите за държавен глава са спечелени от кандидата на левицата по правилата на Кодекса на левицата и че парламентарните бяха организирани от служебното правителство, назначено от Радев. "Няма изнасилване на малолетни, няма рязане на глави като в Западна Европа" - затова Борисов биел левицата на избори, продължи Марков.

Мустафа Карадайъ възрази, че е очаквал от конституционалиста Марков да коментира ограничения брой секции. Което Марков пропусна и се впусна в обяснения за машинното гласуване.

"При цялото ми уважение към вас и вашите избиратели се връщаме на факта, че машинно гласуване няма никъде в Европа. Милиони поляци са зад граница - да не би да гласуват машинно? Ами гърците - в чужбина гръцки ресторант до гръцки ресторант...", посочи депутатът от ГЕРБ.

Хора с хаос в главите

На липсата на левицата отдели внимание и Тома Биков (ГЕРБ). Биков недоумявал и защо се е вдигнал такъв шум с измененията в Изборния кодекс - те не били съществени, а само козметични. 

"Не бяха направени радикални промени, както беше внушавано, а само поправки - промените не са съществени, фундаментални и основополагащи за изборния процес в България. За пръв път в новата ни история вето ще бъде отхвърлено с нула гласа "за" - опозицията не се вслуша в призива на президента да присъства в залата поне за това гласуване. Тази опозиция практически делегитимира собствения си президент, като отказва да го подкрепи в зала. Това означава, че опозицията вече е деструктивна сама за себе си, не само за държавата. Опозицията е алтернатива на управляващите, но днес тя се отдава на деструктивни страсти. Вероятно президентът вече съжалява за това вето. Ние, разбира се, ще го отхвърлим, защото то не е на висотата на направените промени. 

Ние ще върнем преференциите не заради БСП, а заради внушенията. ГЕРБ ще спечели изборите не заради правилата на играта, а защото има повече избиратели. И защото никой не иска да бъде управляван от хора, в чиито глави има хаос и нищо друго", даде заявка Биков.

Хамид Хамид (ДПС) пък пак настоя за посевместно машинно гласуване и отхвърли като несъстоятелна тезата, че никъде в Европа не се гласува с устройства. "В Европа премахнаха машините за гласуване, защото те бяха вързани, включени в интернет пространството, което вече ги прави лесни за манипулации", посочи депутатът от Движението.

Тази настойчивост на народните представители от ДПС за въвеждане на машините пък накара лидера на НФСБ и съпредседател на "Обединени патриоти" Валери Симеонов да се усъмни в мотивите им. 

"Аз имам много сериозно притеснение защо настоявате за машинно гласуване. Защото в машините има камера - по този начин ще си осигурите гласуването", посочи Симеонов.

След което се прехвърли на темите с преференциите и гласуването в чужбина.

Силикони, ботокси и ритнитопковци

"С мажоритарно гласуване тук ще се напълни с едни силикони, ботокси и ритнитопковци - случайно попаднали в листата на партиите хора успяват да се изкачат на втора-трета позиция", сподели визията си за преференциалния вот Симеонов.

Но не обясни как "случайно" попадат някакви хора в партийните листи, подредени иначе от партийните структури и ръководства.

По искането на ДПС за отпадането на ограничението за брой СИК в страните извън ЕС, което бе въведено в изборното законодателство и по искане на НФСБ като отпор на вота от Турция, Симеонов посочи, че на практика няма проблем с гласуването зад граница - всеки желаещ има достъп до секция. Проблемите идвали от това, че избирателите не заявявали предварително участие и на практика било въпрос на организация.

"Не, не са лишени българите в чужбина. Има до 35 секции извън ЕС. Да вземем за пример Сакраменто, Ванкувър и Измир - в Сакраменто са гласували няколко десетки души, заради което имаше секция, бяха пратени хора от България и т.н. - за десет души беше открита секция. Случаят с Лондон представлява незаявени предварително гласоподаватели. Въпрос на организация е - в провинцията не е така, както е в Лондон. Анкара, Истанбул или Измир - там също имаха възможност да гласуват, но не можеха да си попълнят декларациите, защото не знаят български език. Пратихме представители в Турция и какво ставаше - товареха избирателите на едни автобуси и ги караха от единия край на Истанбул до другия край на Истанбул, където се очакваше, че нашите представители няма да са така съвестни. А за уседналостта няма какво да обяснявате - не е предмет на ветото", обърна се съпредседателят на ОП към ДПС.

Мъжкото мЪжориратно гласуване

С мотива защита на мажоритарния елемент в дебатите се вклини и лидерът на "Воля", който е и заместник-председател на законодателния орган - Веселин Марешки, за да каже следното, обръщайки се към Симеонов:

"След като обидихте всички майки, сега обиждате включително българите от мъжки пол, като им казвате, че тяхното суверенно право, това, което желаят - мажоритарното гласуване, няма да го получат."

Какво общо има мъжкият пол с мажоритарния вот - не стана много ясно. Освен ако зам.-председателят на Народното събрание не прави връзка между мЪж и мЪжоритарност. 

"Ако смятате, че съм обидил всички мъже, не съм обидил вас - вие не сте за мен критерий за политическа мъжественост", не остана длъжен Симеонов.

"Ние сме единствените, които се борят за мажоритарна система!", не се даде и Марешки, след което от парламентарната трибуна прозвуча "политически проститутки" по адрес на "патриотите", които обещали 300 лева пенсия в предизборната си платформа.

Симеонов пак излезе на трибуната, за да обяви, че "тук няма място за политически П*."

"Радвам се, че г-н Симеонов, след като каза, че тук няма място за политически П* - напусна", продължи Марешки, налагайки си автоцензура след заплаха от председателката Цвета Караянчева за строго наказание.

БСП, машините и Мадуро

Последни думата взеха председателят на правната комисия Данаил Кирилов и председателят на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов - и двамата да атакуват липсващата левица.

"Вярно е, че изборите станаха малко като футбола - всички разбират от изборния процес. Това по принцип е хубаво, защото са ангажирани над 800 000 души - в СИК, плюс логистика, охрана и т.н. С измененията не се нарушават никакви права. А с какво наруших правата на БСП, наруших правилника - като им дадох неограничено време да се изказват", оплака се Кирилов.

И пак изчете справката на правния отдел, според която в цяла Европа преференцията е цената на едно депутатско, общинско или евродепутатско място - каквато бе и върнатата от Борисов поправка на ГЕРБ, ДПС и част от ОП. 

Цветанов пък заподозря БСП, че се противопоставяла на измененията в ИК (заради които напусна и парламента), за да си "гарантира някакви изборни победи".

"БСП няма друг полезен ход - заигра ва банк - председателят им им каза да излязат от парламента и да не участват в политическите дебати. БСП предпочете да си решава вътрешните политически проблеми. Аз не смятам, че симпатизантите на БСП искат да видят президента Мадуро в лицето на президента Радев, който изцяло води Венецуела към един режим", посочи Цветанов, визирайки машинния вот.

Паралелът с Венецуела е поради факта, че там се гласува с машини, като така бе избран и Николас Мадуро за президент. Впоследствие се оказа, че е имало измама с около един милион гласа.

След повторното приемане на измененията в ИК предстои разглеждането на проекта на ГЕРБ, с който ще бъдат върнати старите текстове за преференциите. Очаква се от НФСБ и ДПС да предложат пак текстове за вдигане на прага на този мажоритарен елемент.