Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

В българо-руските двустранни отношения има толкова много енергетика и история, толкова много дисбаланси и неравноправие, че те трудно могат да намерят равновесната си отправна точка за възходящо развитие.

Посещението на руския министър-председател Дмитрий Медведев няма да направи разлика. Макар че има предпоставки за много пиар и „доказателства“ за противното. Гледайте съдържанието.

Едно е сигурно, ще играем само на нашата врата - никакво или почти никакво място няма да бъде отделено на трудни въпроси, които стоят от българска страна, в това число недопустимите действия на агенти на ГРУ. След правителството на Обединените демократични сили (ОДС) трудните въпроси на практика престанаха да стоят в дневния ред на българското правителство, както и други теми в двустранен план – като въпроса за имотите, за дълга на СИВ (ликвидационния дял), за архивите и т.н. Няма кой да начертае новите „червени линии“, които не трябва да бъдат преминавани, да изгони дипломати, да арестува агенти или по-добрия вариант да терапира подобни прояви още на ранен етап с недвусмислена и твърда позиция.

Големият проблем на българската „външна“ политика спрямо Русия е, че в голямата си част тя е вътрешна. Липсва консолидация и консенсус по базисните национални интереси, което позволява на Москва чрез мобилизация на свързани с нея политици и бизнес, да налага своите интереси чрез вътрешна политика.

И сегашната визита няма да направи изключение. Няма да се говори за интересите на български фирми, на български граждани и българската държава в Русия, а само и изцяло за енергийни проекти и интереси на Русия у нас, които разбира се ще бъдат представени като „национален интерес“.

За пореден път няма да напуснем митологията на тези отношения. Робуваме, като заложници със стокхолмски синдром на абсурдни тези, че руският газ, нефт или атом е най-добър и най-евтин, което свива целия хоризонт на възможности в подготовката на преговорни позиции, само до това как да уточним несъществени детайли в руските проекти.

Ако подобно самозатваряне бе логично за времето преди десет години, когато нямаше особено опции и алтернативи, днес това е престъпление. Вместо да се договаряме двустранно с „Газпром“, например, без търг, трябва да изтеглим правителството от подобни преговори, да оставим пазарът да решава чрез либерализация и диверсификация, включително на транзит.

Вместо да подписваме двустранни договори, трябва да обявим търгове за доставка на всички количества природен газ, както и за наемане на всички преносни капацитети, а не да участваме в театър с предизвестен „победител“ – „Газпром“ и негови подставени лица в ЕС, а такива, които да позволят максимална конкуренция.

Погледнете им схемата за финансиране на „Турски поток“ у нас – фирмите изпълнителки щели да финансират дейността си, като работите се оформят като дълг на „Булгартрансгаз“, след което ще се изплаща от приходите?! За да скрият очевидния факт, че банки няма да финансират проект, защото е небанкируем, т.е. несъстоятелен.

Истината е, че чрез този проект е, че Бойко Борисов и Делян Пеевски се откупуват от Кремъл за изчезналите пари от „Южен поток“. Именно тази схема с търговското финансиране през фирми изпълнителки и доставчици е силно чувствителна и подходящ обект на таргетирани санкции. Не се изненадвайте, че ЕС и САЩ са против и ще ескалират недоволството си до санкции. Защото отказваме да играем по правилата и правителството играе в отбора на Москва,  що се отнася до проекцията на руските енергийни интереси в ЕС.

Другата тема АЕЦ „Белене“ е по-интересна, но и тя е предпоставено ялова, защото в рамките на текущата парадигма на двустранните отношения позитивно развития няма. България през правителство и президент, отново доброволно предоставя територията си за нов геополитически експеримент на съвместяване на руски и китайски политически и бизнес интереси срещу ЕС и САЩ. Това не е родено извън, а произведено в България политическо запъртъче, което трябва да осигури източник на финансиране на грандкорупционния модел – на всички онези политици, медии, олигарси – които нямат шанс да съществуват в условия на конкуренция. Погледнете коленопреклонното интервю в „Труд“, в което основната грижа на интервюиращия да подчертае, че Русия е в правото си да бъде недоволна и да се обижда на България?! Слава богу, подобни „аналогови“ издания и журналисти се самомаргинализират и по никакъв начин не определят лицето и посоката на развитие на българските медии в дигиталнта ера.

Същата митологема - „кат Русия няма втора“ - стои и при суровия нефт, който формира основното перо в руския внос. На практика сме се примирили с факта, че рафинерията в Бургас е екстериториална, че може да прави каквото си иска. Но не търсете причината за отсъствието на печалби и данъци върху тях извън договорената с властта схема. Вместо в държавния бюджет, неплатените данъци върху необявената печалба, отиват за смазване на съвместим с Русия модел на управление.

Иначе не е трудно държавата да си възстанови контрола: Националната агенция за приходите и митниците просто да си вършат работата, буквало да вземат под контрол и да не дават „пиле да прехвъркне“ – литър да не влиза и излиза без кесаря да си вземе своето (забележете това е напълно законно). В допълнение да освободим и изравним условията на внос на горива на конкурентите на „Лукойл“. Тук обикновено руските собственици и техните местни представители го удрят на патриотизъм – „даваме работа на български работници, плащаме данъци в българска хазна“, с което оправдават гласни или негласни привилегии. А в същност бранят собствените „поточета“ от изгоди.

В сферата на търговския обмен с Русия, в който регистрираме дефицит от близо 3 милиарда долара, няма нито една стока или услуга, на която да не можем да намерим равностойна или по-добра замяна. Най-важният факт, който трябва да осъзнаем, за да имаме силна стартова преговорна позиция с Русия и че България напълно може да се лиши от руски внос, без никакви значими сътресение за икономиката.

И това е въпрос на собствен суверенен избор, за отсъствието на който не трябва да виним други. Изводът е неутешителен, ако има нещо, от което да сме недоволни, то това е само с български адрес – хората, които искат зависимост заради собствените си политически и бизнес интереси, хора които не могат и не желаят да приемат ценностите на новите съюзи, в които членуваме.

Казвал съм го много пъти – силно надценяваме възможностите на Кремъл да определя случващото се в България и подценяваме своите. Да, има агенти, има русофили, има пета колона, има бизнес и политически зависимости, но всичко е въпрос на вътрешни баланси, защото все повече българи, особено новите поколения, се раждат без исторически и прочие комплекси. Не само правителството на ОДС, но дори и социалиста Жан Виденов, се противопостави на Кремъл.

Колкото и да се прехласват българските русофили по политиката на Кремъл, поставете ги в ситуация на избор и малцина от тях ще предпочетат да си купят руска стока или да изпратят детето си в Русия. Нито Първанов, нито Румен Петков, нито Корнелия Нинова, нито Александър Симов, нито Петър Волгин, нито Светлана Шаренкова, нито Димитър Иванов – нито един от знаковите лица на русофилията няма да предпочете да се интегрира с Русия. 

Най-големият канал за руското влияние у нас е корупцията, която върви с големите руски проекти. За това проекти като „Турски поток“ през България или АЕЦ „Белене“ се случват редовно и всяко правителство на някакъв етап решава, че трябва да се откупи, като си плати московски данък. Вероятно това е била и геополитиката, стояща зад решението да се продаде рафинерията на Лукойл – да „балансираме“.

Вместо да се борим с проблема, ставаме част от него. Но не надценявайте възможностите на тази шепа политици и олигарси, които разчитат на пъпната връзка с Кремъл за вътрешното си позициониране. Над България за пръв път е надвиснала опасността същите тези политици да попаднат под санкции, защото търгуват с Москва своето влияние върху българските институции.

Така Пеевски и Ахмед Доган, заедно с Борисов, контролират през последните десет години всички основни служби, като подмениха тотално състава със свои „библиотекарски“ кадри. Както стана известно от свидетелствата на бившия президент Росен Плевнелиев и бивш военен министър Николай Ненчев, контролът върху информацията е тотален и затворен само кръга одобрен от това трио. Така се блокират възможностите на служби да разследват агентите на чужди разузнавания, други гранд корупционните сделки, странни преводи през български банки, получаване на българско гражданство от руски олигарси и т.н. Затова и главният прокурор Сотир Цацаров обслужва цялата тази схема, за да гарантира че няма да има наказателно преследване.

На практика, без външна намеса е невъзможно сами да разследваме опитите за убийство срещу Емилиян Гебрев и сина му, или другите подозрителни случаи. Защото Борисов, Доган, Пеевски, Цацаров са поели ангажимент да не се започват или да не приключват успешно подобни разследвания. Затова и тези теми ще отсъстват от преговорите на Медведев в София.

Подобна е ситуацията и с „Турски“ – „Балкански поток“ през България. Каквото и да преговарят, отново става въпрос за поредния случай на самоограничаване на възможности от българска страна, които имат съответните монетарни измерения – следете пътя на парите. Покрай газовите има и потоци на ползи, най-вече материални, към отделни личности и компании.

Затова срещите между българските и руски управляващи ще приличат все повече на срещи между организирани и заинтересовани групи, а не на загрижени за отношенията между двете страни и народи държавни мъже.

Коментари

:) :) :)

" в това число недопустимите действия на агенти на ГРУ. " - ?!?! „Васил Василев – агент, секретен сътрудник, псевдоними „Паскал”, „Бобев”, ДС, ВГУ, отделение „ЧЖ”; ПГУ, отдел IХ; оперативен работник на обществени начала (ОРОН) ДС, ПГУ, отдел 09, отдел 03; 1990 г. - член на предизборния щаб на БСП; 1991-1992 г. - открива безмитни бензиностанции на изходните пътни коридори от България към Турция, Сърбия и Румъния с разрешение на Ив. Костов – финансов министър на СДС в правителството на Ф. Димитров; 1992 г. - официален вносител на „Пежо”; 1996 г. - приватизатор на хладилния завод „Мраз”; 1996 г. - финансира кампанията на П. Стоянов за президентските избори; 1998 г. -представител на марките Cariter, Bvlgari, Chaumet, IWC и Montblanc; 1999-2003 г. - участва в програмата „Петрол срещу храни” със съдружник Асен Агов, когато са изтъргувани над 7 млн. барела петрол; 2000-2005 г. - основател и първи председател на Съюза на работодателите“ В.Василев днес води "патриотични" организации, срещнали се с Корни и пРезидента. "Патриотични" организации, които Клубът не ще да коментира.

:)

Поредната излагация на Сашо... Нефтохим: "Цитирам дословно: „Нефтохим” беше продаден на руска фирма, защото е с руска технология и преработва руски нефт. И затова представляваше интерес само за руски фирми. Винаги ме е впечатлявала способността на държавниците да изричат публично неистини, без да им мигне окото. От справка за вноса на суров петрол за периода 1991 – 2003 г.[7], официално поискана от Лъчезар Тошев, народен представител в тогавашното 38-мо Народно събрание, и официално издадена от Изчислителния център на Министерството на финансиите, става ясно, че съвсем не сме купували и преработвали само руски нефт." http://corruptionbg.com/Sdelkata-Za-Neftohim

Много истини са казани, но и

Много истини са казани, но и с по-малко думи може да се заключи, че ние не сме мръднали в руските си зависимости от тошово време, че всички партии и политици са руски агенти, че у нас промяна с избори не може да се очаква! По-лошо е и от тошово време, защото страната се обезбългарява. Напразни са били жертвите, националните катастрофи, репарациите, бедността. След войните все пак на хората са им оставали нивичките, а сега и те са изкупени от руски фирми. Да се чуди човек, как така са се родили сред този народ Раковски, Караджата, Левски!!!!!!Не се чудя, а знам, че нито един от тези не си е падал по ракийката и салатката. И за това си изчезваме, че ракийко-салатката са всичко за нас!
 's picture

Бобо

Ватника Ганев

Ганев русолюбецо жалък , ма много си се престарал бе ватнико , чак си объркал опорните точки ...

141 г руско иго стигат!

Ще гласувам за този, който издигне този плакат!

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.