По повод червените и сините лампи се сетих за следното.

Някъде в средата на 80-те години, усетила наченките на вятъра на промяната, баба ми ме предупреди относно „кумуниститя”:

„И от баира да го видиш, че е бяло, кумуниститя кат’ рекат, че е черно – черно ще му викаш... Хич не обичат да им ся противоречи. Много зли стават, кат’ същи оси...”

Мина се не мина едно поколение и днес пак сме там, където бяхме тогава. Ти го виждаш, че е дюна, „кумуниститя” ти викат: "Нива е!" Гледаш – изсичат гора. Ама не било гора.

Е, какви са тия дървета, дето ги изсичат на Арапя, ако не е гора? И каква е тая нива в пясъка в Градина, дето, вместо да садят картофи, строят летни селища за морски туристи, да са на първа линия (на нивата...)?

Сегашните обаче са с едни гърди пред тогавашните „кумунистя”. Ония просто искаха да ни научат, че като видим нещо, трябва да го обявим за точно обратното на това, което е. Тези, сегашните, са си поставили по-амбициозна цел: да убият доверието ни в елементарната причинно-следствена логика.

Под ваканционно селище св. Тома се появи свлачище. В нормалната човешка логика, следствието от това би трябвало да бъде – укрепителни мероприятия на брега. Не и у нас, обаче. Според строителите, изливащи бетон на мятстото, свлачищата се спират със... строителството на ваканционни селища.

Почва се свлачище, строиш едни вилички и – фокус, мокус, препаратус – свлачището се отказва да се свлича. Просто вдига ръце и вика: „Не мога да се оправя с тез чутовни херои...”

Или: да си припомним, както любезно ни подкани тия дни царевският кмет инж. Лапчев, миналогодишния казус в Силистар. Нямало било общински път през частен парцел. Решението? Описано е в ЗУТ. Или собственикът доброволно се съгласява през него да мине път; или кметът обявява път със заповед. Това пише в закона и то, общо взето, съответства на човешката логика.

Не и за инж. Лапчев, обаче. Според него, за да се появи път през частен парцел, трябва... на собственика да му се позволи да построи вилно селищенце. Малко като свлачищата. Отговорът на всичко е – строим селищенце.  

Да не говорим, че общински път през въпросния парцел има. Просто някой в Община Царево го е скрил, за да не се появи в кадастралната карта. Нека инж. Лапчев, както е поканил прокуратури да огледат документите за Арапя, да ги заведе в архивата си да видят случая със Силистар. И да намерят документален отговор на въпроса: Кой скри пътя?

Прекалено логично е. Затова едва ли ще се случи. Не и докато „напреде ни”, както би казала баба ми, са „кумуниститя”.

Защо обаче е тази мобилизация, официални лица на ГЕРБ да ни отучват от причинно-следствената връзка? Целта е ясна: докато се чешем по тила и се чудим, дюните дали са дюни и Земята дали пък не е плоска, те да откраднат едни пари. Или една природа.

Кой се оказа собственик на парцела с гора край Арапя? Общински съветник в Община Царево. От коя партия? От ГЕРБ. Я, каква изненада... Не може да бъде.

Кой ще се окаже собственикът (или съсобственикът) на парцела край Силистар?

Хайде сега, напук на властта, да си припомним малко логика. Първо: теренът е на територията на Община Царево. Второ: Община Царево се управлява от ГЕРБ. Влезте им в сградата и се огледайте. Фрашкана е с гербаджии. Извират отвсякъде и пъплят по коридорите на същински орди. А на бюрата им се кипри официалната снимка на Бойко Борисов от времето, котато още не беше чак толкова дебел и омърлушен и дори гледаше изкусително.

Нещо неясно?

Дюните не били дюни, гората не била гора, бетонът не бил бетон. А – както попита един във Фейсбук: „Затворът затвор ли е?”