Тази седмица в германския град Аахен се състоя историческо събитие. Лидерите на Федерална република Германия и Франция Ангела Меркел и Еманюел Макрон подписаха нов договор за сътрудничество - в допълнение към договореностите от 1963 г. Според експертите тези два документа могат да станат "пътна карта" за помирение на воювали страни - включително, например Русия и Украйна. 

Аахенското споразумение (или Договорът за сътрудничество и интеграция между Франция и Германия), което подписаха във вторник Еманюел Макрон и Ангела Меркел, провокира скандал още преди публикуването на текста на документа. Във Франция, след лавина от съобщения в социалните мрежи и критики от опозицията, на Елисейския дворец се наложи да направи специално изявление, написано на максимално понятен език:

"Не, Елзас и Лотарингия няма да преминат под контрола на Германия. Не, техните жители няма да бъдат задължени да учат немски и да говорят на него. Не, Франция няма да дели мястото си в Съвета за сигурност на ООН с ФРГ". 

Впрочем, съмнение имаше и от другата страна на границата: не се ли кани Франция да плаща модернизацията си от германския бюджет?

Съдържанието на документа обаче съвсем не е така революционно.

"Документът, от една страна, потвърждава привилегированите отношения, установени през 1963 г. от (лидерите на двете страни) Шарл де Гол и Конрад Аденауер, предвиждащи съгласуване на политическите стъпки, - заяви пред "Комерсант" шефът на Центъра за френски изследвания при Института за Европа на Руската академия на науките Юрий Рубински. - От друга страна, това е важен жалон, който отразява преди всичко радикалните промени, протекли оттогава: Германия се обедини, измениха се тоналността на отношенията със САЩ, балансът на силите в Европа и света. И в новия договор става дума не само за политическо, но и, което е принципно важно, за отбранително и икономическо сътрудничество, при това не в рамките на ЕС и НАТО, а в двустранен план."

Особено след Брекзит френско-германското взаимодействие ще стане крайъгълен камък на европейското сътрудничество.

"Укрепването на връзките между гражданските общества, в областта на икономиката и културата, особено в крайграничните райони, е важен инструмент, включително и за противодействие на засилването на популизма в Европа", добавя политоложката Забине фон Опелн от Берлинския свободен университет.

Като специалист по френско-германското сътрудничество и офицер на ордена на Почетния легион, тя влезе в консултантската група по подготовка на документа. 

"Президентът Макрон предлагаше да обновим договора от 1963-та още през 2017 г. в рамките на усилията по задълбочаване на френско-германското и европейското сътрудничество, но тогава германската страна зае изчаквателна позиция - по вътрешнополитически съображения, - спомня си експертката. - Предстои документът да бъде изпълнен с конкретно съдържание, но още сега той е символично свидетелство за укрепване на вътрешноевропейското сътрудничество." 

Като едно от нововъведенията изглежда задължението на Франция да подкрепя Германия за получаване на постоянно място в Съвета за сигурност на ООН. Според дипломатически източник на "Комерсант" в ООН, обаче,Франция и преди е оказвала всестранна подкрепа на този стремеж на ФРГ. Главен проблем пред германците на този етап са позициите на САЩ и Русия

"Във Вашингтон, въпреки декларирания равноправен и стратегически характер на американско-германските отношения, продължават да игнорират обещанието на правителството на (предишния президент) Бил Клинтън Германия да се разглежда заедно с Япония за кандидат за постоянен член на Съвета за сигурност на ООН. Последните събития, свързани със заплахите на американския посланик в Берлин към германските компании, потвърждават факта, че във Вашингтон продължават да гледат на ФРГ като на васал, - казва източникът на Комерсант". - От руска гледна точка присъствието на германска територия на военни бази и на един от най-големите военни контингенти на САЩ в чужбина обективно поставя под въпрос суверенитета на Германия. Допълнителен дразнител за Русия е това, че американците активно задействаха въпроса за разполагане на територията на ФРГ на елементи от своята глобална система за противоракетна отбрана. Освен това, при положение, че Берлин прилага санкции срещу Русия, не може да се очаква официална Москва да подкрепя кандидатурата на ФРГ за постоянен член на Съвета за сигурност на ООН."

Впрочем, полза за себе си от договора могат да извлекат не само Париж и Берлин. "Елисейският договор бе един от редките примери на двустранни споразумения между европейски страни и е естествено, че сега в него се внасят уточнения и допълнения. Ние, от своя страна, бихме могли да заимстваме много неща от тези документи, изграждайки отношенията си както с Франция, така и с Германия", каза пред "Комерсант" бившият руски посланик във Франция, сега изпълнителен секретар на координационния съвет на "Трианонския диалог" Александър Орлов. 

От тези документи можем да вземем като пример и "пътната карта" за уреждане на отношенията между враждуващи страни-съседи.

"Тези две страни в продължение на три поколения воюваха три пъти с променлив успех, но в крайна сметка осъзнаха необходимостта и целесъобразността от сътрудничество, успяха да се помирят, да възстановят взаимното си доверие и да намерят общ знаменател на интересите си. Този опит може да бъде не само френско-германско изключение, но и пример за други страни, сред които безусловно са Русия и Украйна", каза и Юрий Рубински.

Статията е публикувана в "Комерсант", преводът е на БТА