През последните години дебатът за тоталитарните режими в Европа не се състоя.

Мнението изрази българският евродепутат Андрей Ковачев (ГЕРБ, ЕНП). Той говори по време на организираното по негова инициатива обсъждане от Европарламента в Страсбург на доклада за образованието и паметта за тоталитарното минало в Европа.

„Мисля, че Европа днес се нуждае от рестарт на дебата. В момента не правим достатъчно, за да се справим с възкръсването на духовете от миналото. Национализмът и популизмът се подсилват от липсата на памет за нашата история, за ролята на европейската интеграция в преодоляването на дълбоките рани от тоталитарните режими“, каза Ковачев.

Според него е достатъчно да се обърне поглед към някои държави, където заради разочарованието от несигурното икономическо настояще млади хора подкрепят крайно леви и крайно десни партии. Така ще се убедим колко е голяма опасността от повтаряне на трагичните грешки от миналото.

„Затова е толкова важно да предаваме паметта, за да не стават младите европейци жертва на политически играчи, които предлагат лесни решения на много сложни политически проблеми“, смята българският депутат.

Той допълни, че позволяваме младите да бъдат лесно подвеждани от пропаганда и дезинформационни кампании както за националсоциализма, така и за комунистическите режими, които днес се радват на носталгия поради незнание за мащабите и продължителността на техните престъпления. А до какво води това, е видно в Русия и други държави, където има притеснителни тенденции за нарастване на носталгиите по сталинизма

Универсалното решение на въпроса е образоването, убеден е Ковачев. И младите трябва да изучават обективно историята на миналия век.

„За демокрацията и човешките права, които имаме днес, са се жертвал милиони. И, както казваше Роналд Рейгън, свободата е винаги на едно поколение от изчезване и трябва да се отстоява“, продължи Ковачев.

Евродепутатът изрази притеснение, че след едно поколение много неща се забравят и има риск да се повторят страданията, независимо дали са от националсоциализма, хитлеризма, фашизма, болшевизма, комунизма. Това са страдания за милиони хора, което е довело до идеята в Европа вместо да се избиваме по бойните полета, да сме заедно в един демократичен, свободен ЕС.

Въпреки ужасните си престъпления си комунизмът не е достатъчно осъден, изтъкна литовският евродепутат Бронис Ропе от Групата на Зелените/Европейски свободен алианс.

„Заради съветската окупация загубихме 800 000 души от населението ни. Огромна част от тях бяха осъдени на студ и глад в Сибир. Една трета от тях, сред които жени и деца, умряха заради чудовищните условия“, каза той в кратко, но много емоционално слово.

Всички усещаме днес последиците от неосъждането на комунизма. Сталинизмът в Русия днес се насърчава, съветският режим бива издиган в култ, възмути се Ропе.

Гръцки отпор срещу Германия, фашизма и капитализма

На гърка Николаос Хундис от Конфедеративната група на Европейската обединена левица - Северна зелена левица обаче явно не му хареса идеитена предишните оратори. Според него дебатът не адресира предизвикателствата пред инвестициите в образованието. Самото то е атакувано и не е в състояние да изпълнява историческата си роля, а задоволява нуждите на пазара.

„Виждаме как хората бързат да пренапишат историята и това се отразява в някои от мерките, предприети от някои страни членки срещу комунизма“, заяви той, без обаче да споменава имена.

След което насочи гнева си към Германия:

„Вижте какво става в Германия. Тя отказва да плаща на хората, станали жертви на нацизма в моята страна.“

Хундис продължи с обвиненията, като следващият обект бяха икономиите в Гърция – също резултат от атака според него.

Сънародникът му – комунистът Константинос Пападакис (независим евродепутат), обвини Полша, Унгария и балтийските страни, че възраждат фашизма. Но всички се опитвали да сложат фашизма в един кюп с комунизма. След което спомена за червените знамена, забити на Райхстага. И завърши със следните думи:

„Капитализмът в ЕС не е еднопосочна улица. Всички трябва да се борим за Европа на социализма.“

Испания  - уникална заради безнаказаността

Испанският евродепутат Мигел Урбан Креспо от крайно лявата партия „Подемос“ пък направи нещо, което съмишлениците му по света имат навика да наричат „клевета срещу родината“ - но само когато тя идва отдясно. От трибуната той заяви, че родината му е изключителен случай на безнаказаност в Европа. Причина е наличието там на паметници на Франко и на фашистката му диктатура.

„Испания е на второ място в света след Камбоджа по броя на безследно изчезналите“, заяви Урбан Креспо.

Той обвини първия ам.-шеф на Еврокомисията Франс Тимерманс, че на няколко пъти отказал да приеме близки на жертви на франкизма.

Двама германски еврадепутати успяха да вземат думата между изказванията на левите си колеги. И заявиха, че престъпленията и на националсоциализма, и на комунизма трябва подробно да се изучават и да се осъждат.

Естонецът Индрек Таранд от Групата на Зелените/Европейски свободен алианс прибягна до литературата.

„Недей да питаш за кого бие камбаната: камбаната бие за теб“, цитира той стиховете на Джон Дън, от които е взето заглавието на знаменитата книга на Ърнест Хемингуей.

И продължи:

„Тези думи трябва да бъдат пред очите ни, докато дебатираме днес. Тоталитаризмът може да бъде от всякакъв цвят. Но най-важното е да го разпознаем и да се справим с него, когато още е семе, а не разцъфнало дърво.“

За всичко е виновен Борисов

От трибуната на Европарламента Момчил Неков посочи виновника Бойко Борисов.

Накрая се изказа и българският социалист Момчил Неков.

„Историческата памет за тоталитарното минало е тема, към която трябва да се подхожда деликатно и от необходимата дистанция навремето. Особено що се отнася до времето на комунизма в страни като България. Спомените за този период в българската история са все още живи и смятам, че когато комунизмът се изучава в училище от днешното поколение, историческият прочит трябва да бъде обективен, а не идеологизиран и политизиран“, започна Неков, прочул се с това, че влезе в Европарламента през 2014 г. благодарение на „феномена  15/15“.

Той изтъкна, че в най-новите учебници у нас комунизмът бил описан като най-черния период от историята ни, по-лош от турското робство.

„Действителността обаче е друга. Изследвания сочат, че една значителна част от българите биха предпочели да живеят по комунистическо време“, продължи Неков.

Виновен за това се оказа... премиерът бойко Борисов.

„Ще ви кажа защо – защото българите в периода на прехода и след него действително живеят по-зле и едва свързват двата края. Защото през последните 10 години политиката на Борисов задълбочи още повече неравенствата в обществото. Питам се защо ли управляващите вместо предизборно да разделят нацията на комунисти и антикомунисти и да правят опити за подмяна на историята не се съсредоточат...“, каза Неков, но не можа да довърши изказването си.

Полагащата му се една минута време изтече, микрофонът бе изключен, а с това приключи и дебатът.

Почит към Ян Палах

Ян Палах

Дебатът се състоя в деня, в който се навършиха 50 години от самозапалването на студента Ян Палах на Вацлавския площад в Прага. Младежът протестира по този начин срещу нахлуването на Варшавския договор в Чехословакия и смазването на Пражката пролет.

Саможертвата му бе припомнена в заключителното изявление на чешката еврокомисарка Вера Йоурова, отговаряща за правосъдието.

„Дадох си сметка колко символично е, че говорим за тоталитаризма точно в този ден“, каза Йоурова.

Тя припомни как, когато била 15-годишна, научила от майка си кой е Ян Палах. И майка й я помолила никога да не споменава това име публично, но и никога да не го забравя. Дошъл януари 1989 г. и чехословашките младежи отново скандирали това име.

„Трябва да знаем, че тталитарните режими вървят заедно с цензура и репресии, предизвикват емиграция, разрушават морала и етиката. Колкото до образоването, не вярвам, че някой в ЕС желае децатада учат една единствена версия на историята. Това е тоталитарна характеристика. Искаме историята да се изучава обективно“, изтъкна Йоурова.