Мнозина бяха шокирани от новината, че Тръмп изтегля военния контингент на САЩ от Сирия – при това само дни след като министрите на отбраната и на външните работи обявиха за засилване мерките срещу "Даеш", евентуална турска намеса и иранското присъствие в Сирия. Изтеглянето на американците на практика означава, че Русия и Иран ще получат контрол върху намиращите се досега извън техния обсег територии. Това ще е и краят на сирийската революция. Но няма да е краят на регионалната война, която се води на сирийска територия и във въздушното ѝ пространство. В страната ще остане Иран и неговите милиции, както и групировката „Ислямска държава“, а Турция ще продължи битката си за северна Сирия.

Тръмп изненада собствената си администрация и обърка сметките на ключовите министерства. Нарушени бяха обещанията, дадени от Вашингтон. Същевременно неговият ход зарадва Москва, Техеран и Дамаск. Въпреки това обаче, американският президент си остава единственият, който се противопоставя на режима на Иран – при това с по-голяма решимост, отколкото администрацията на Обама.

Иран постигна Пирова победа в Сирия. Това е така, защото режимът в Техеран не знае кога и къде да спре. Неговите експанзионистични стремежи и желанието му да установи контрол представляват и предизвикателство към великите сили и завръщането в региона на Америка, независимо дали следващите американски избори ще оставят на власт Тръмп или ще бъде избран нов президент. Проблемът с Техеран е проблем както на Запада, така и на страните от Близкия изток.

Американските военни в Сирия не бяха нито многобройни, нито разполагаха с много техника. Техният брой бе около 2000 души, плюс няколкостотин служители на разузнаването и на Държавния департамент. Значението на американското военно присъствие обаче бе в това, че тази велика сила заяви своя политика и формира сирийски милиции, които бяха на страната на САЩ. Става дума за разположена на изток от река Ефрат въоръжена сила от над 30 хиляди бойци, по-голямата част от които са кюрди. Напускането на американските военни, както и оставката на шефа на Пентагона Джеймс Матис, ще усложнят нещата в Сирия и около нея. При новите условия Иран едва ли ще се изтегли, а обратното – ще укрепи присъствието си. Това на свой ред ще доведе до по-"мускулеста" реакция от страна на Израел. Спящите клетки на "Даеш" ще излязат от убежищата си, а именно борбата срещу „Ислямска държава“ бе главната причина за военното завръщане на Америка в този регион, след като „Джебха ал-нусра“ и "Даеш" завзеха големи територии в Сирия, които при това са богати на нефт. На свой ред това в крайна сметка щеше да се обърне против САЩ и техните интереси, както се бе случило преди това в Ирак, а преди това и в Афганистан.

Всичко това противоречи на твърдението на Тръмп, че е ликвидирал "Даеш" и че администрацията му не е готова да финансира войните на другите. Защото конфронтацията с Иран и битката срещу „Ал-Каида“ се водят в името на сигурността на САЩ и техните интереси, а и в интерес на региона и света.

Независимо дали мотивите на американския президент са били вътрешнополитически, т.е. част от подготовката за предстоящите след две години избори, или са свързани с разбираемия му стремеж да се измъкне от сирийското блато, най-вероятно е да направи онова, което стори и президентът Обама – отново ще върне войските си в Сирия. Защото ако не бъдат изтеглени иранските сили и подкрепяните от Техеран милиции, положението няма да се стабилизира, а обратното – ще продължи да стимулира намеса от външни сили – от региона или от света. А в условията на хаос терористичните групировки отново ще се възродят. При положение, че Тръмп продължава да смята изолирането на Иран за основна цел на външната си политика, решението му за изтегляне от Сирия изпраща тъкмо обратното послание до всички, включително - до самия Иран. То е в обратна посока и на досегашната война на думи с Москва, която е безпрецедентна в руско-американските отношения след края на Студената война.

Дали тази стъпка не цели отслабването на съюза между Ердоган и Путин, спирането на сделката по закупуването от Анкара на руските противоръздушни ракети С-400 и завръщането на Турция към съюз с американците и НАТО? Или пък на желанието на Тръмп да накара Путин за се удави в сирийското блато, защото американското изтегляне ще доведе до възобновяването на регионалното противопоставяне в борба за повече влияние, което отново ще отвори вратите на ада за световната сигурност и ще доведе до нова терористична вълна под ново име – не само в Ирак и Сирия, но и в Европа – Брюксел, Париж и накрая и във Виена? Или ще доведе до сблъсък между Русия и Иран, от една страна, и Турция – от друга, поради стремежа на Анкара да овладее кюрдските територии и да извърши етническото им прочистване, което на свой ред ще накара кюрдите да прогонят сирийските араби и туркмени. Както е известно, Ердоган въоръжи и формира нова военна формация от араби и туркмени за борба срещу кюрдите, както и за недопускане овладяването на прочистените кюрдски територии от иранските сили и техните съюзници в Сирия – това е и целта на предстоящата военна акция на Анкара в северна Сирия.

По мое мнение изтеглянето на САЩ ще доведе до засилване на регионалната конфронтация, респективно ще ликвидира шансовете за мир. Иран се заблуждава, ако мисли, че тази стъпка е поражение на САЩ и следователно е в негов интерес. Без постигането на споразумение в Сирия между всичките участници, респективно без формирането на преходно правителство с участието на сирийската опозиция, което да подготви провеждането на честни избори под контрола на ООН, които да сложат край на управлението на окървавилия се президент Башар Асад и неговата престъпна камарила, кризата в Сирия ще продължава да се задълбочава.