Емил Табаков е сред водещите съвременни български диригенти. Композитор е на девет симфонии, дирижирал е концерти в цял свят. Тази година под неговата палка беше представена Осма симфония на Густав Малер, наричана още "Симфония на хилядата", която събра в един концерт повече от 400 музиканти. На 14 декември маестро Табаков ще дирижира концерт в НДК от поредицата "Виртуозите", в който ще се включат световноизвестният български цигулар проф. Минчо Минчев и холандският контрабасист Рик Стотийн. Тадиционният новогодишен концерт на 1 януари 2019 г. в НДК ще бъде под мотото „Магията на танца“. Първият ден от новата година ще събере на една сцена най-добрите музиканти на столичните оркестри в лицето на Фестивалния симфоничен оркестър с диригент Маестро Емил Табаков, а гост-солист ще бъде флейтистът със световна слава – Патрик Галоа.

- Маесторо Табаков, в началото на година вие дадохте първия акорд на културната програма на българското европредседателство с голям концерт в НДК. Какъв е за вас духът на Европа?

Важно нещо е. Добре би било като се каже Европа да има един единствен дух, всички да я чувстват по един начин. Европейците от Германия, Франция, от нашия регион все още не го чувстваме всички по еднакъв начин. Но постепенно започваме да се изравняваме и би трябвало да бъде така. Хайде, като възможности по-трудно става, но като критерии в изкуството и в политиката вървим натам. За духа е една наша стара идея на НДК около новогодишните концерти, в които сме свирили „Духа на Франция“, „Духа на Италия“, „Духа на Русия“. А тази година обединихме всичко като „Духа на Европа“, в който представихме произведения от всички 28 държави на Европейския съюз (ЕС). За нас това беше много интересно, а и за публиката, защото успяхме да слушаме произведения и композитори, които никога не бяхме чували в България. Творците от всяка държава имат различно усещане към музиката.

- Какво прави толкова специален новогодишният концерт?

Новогодишният концерт има по-различна специфика от останалите. В него трябва да има по-кратки произведения, популярни, празнични, а това никак не е лесно, след като не познаваме толкова добре музиката и културата на всяка една от европейските държави. Така чухме произведения от Кипър, Малта, Естония, Литва, Латвия, Словения, в които не сме имали възможност да се допрем до техните музикални постижения. За мен беше голямо предизвикателство да подберем тези произведения чрез посолствата, приятелства в чужбина. Помогна ни и утъпканият път от новогодишния концерт от 2007 г., когато ни приеха в Европейския съюз.

- Чуват се критични гласове на различни политици и общественици, които казват, че духът на Европа е разклатен. Ще се съгласите ли с подобна теза?

Да, доста е поразклатен като се имат предвид различнията между отделните държави. След последното ми пътуване до Швейцария ми беше много интересно да разбера защо те не са в Европейския съюз. И на мой въпрос ми казаха, че не искат. Те са определили всички свои кантони като отделни правителства, близо 50 различни в тази малка държава. И въпреки че са толкова различни вътре в себе си са постигнали толкова високо ниво на развитие, на живот, на постижения. По същия начин си го обяснявам и с някои държави в Европа, които не са съгласни с някои неща, които се изискват от централата на ЕС и би било по-добре за тях да бъдат отделно. Започнаха да се чуват такива гласове, видяхме какво се случи и с Великобритания. Това са различните хора, различен е техният манталитет. За мен е изключително важно да сме в един съюз, особено за една малка държава като България, която е в периферията на Европа. Важно е да сме в крак с тези хора, които са по-напред от нас, това ще ни помогне по-бързо да растем.

- Как гледате на тезите, че мястото на България е в евразийския съюз, по-важна е близостта ни с Русия, отколкото със Запада?

Аз бих искал, ако може и Русия да е по-близко с Европа. Отделни държави в Азия много бързо напредпредват, те имат много постижения и са виско развити. Те са по-развити от нас, но са просто други хора. Дълги години бях главен диригент на частен оркестър в Анкара и много добре знам какви прекрасни условия имат, но са други хора, въпреки че в оркестъра имаше музиканти от 12 националности. Извън оркестъра обаче турците живеят по различен начин, мислят по различен начин. Вижте и държавите в Близкия изток, които са постигнали много. Но нашето място е, разбира се, в Европа. А Русия би трябвало да бъде пример за нас, защото след всички тези сътресения и промени, те знаят какво е култура, как се прави култура и си я пазят. Въпреки че руската школа вече не е същата, там знаят какво означава да се прави култура, колко е важно за една нация, народ и културната идентичност. Аз бих искал да сме с Европа, да сме с Русия, всички да сме заедно, въпреки че не е възможно. Тук политиката и политиците много се бъркат във всичко.

- Защо?

Много се бъркат. Например хората на изкуството няма да кажат аз съм против Русия или против Турция, защото имаме други цели. Защо сме един срещу друг някои държави, кой го прави? Това не го правят хората на изкуството, а политиците, които ръководят държавите и успяват да създадат настроения, които разделят.   

-----

* Цялото интервю с маестро Емил Табаков очаквайте в първия брой за 2019 г. на сп. "Клуб Z".