Проф. Нели Огнянова е юрист и университетски преподавател по медийно право.

- Проф. Огнянова, какъв е Вашият прочит на евродоклада за България в областта на медийната среда?

Някои от читателите на доклада споделят удивлението си, че оценка на медийната среда присъства в доклад, по начало посветен на съдебната власт. Европейската комисия изрично е обяснила  интереса си към медийната среда: въпреки че тези въпроси излизат извън конкретния обхват на Механизма за сътрудничество и проверка, медийната среда е фактор, който влияе върху напредъка на реформите. „Медийната среда е от особено значение за независимостта на съдебната власт на фона на целенасочени атаки срещу съдии в някои медии, свързани с непрозрачни интереси, и трудности при намирането на ефективни средства за правна защита“, се казва в доклада. Според Комисията медийната среда влияе отрицателно. Комисията се позовава на международни  наблюдатели, които констатират  тенденция на съществено влошаване на медийната среда в България. Впрочем вътрешните наблюдатели казват същото.

- Трябва ли да се прави разлика между „свобода на изразяване“ и „медиен плурализъм“ и каква е тя?

Това са свързани ценности. Българската конституция и Конвенцията за правата на човека защитават правото на свободно изразяване на мнение. Хартата за основните права на ЕС  - като най-нов акт в тази област - изрично предвижда и защита на медийния  плурализъм. 

Правото на свободно изразяване на мнение е понятие с по-широк обхват. Осъществяването на това право предполага забрана на цензурата,  право на защита на тайната на източниците, медиен плурализъм, а Съдът за правата на човека основателно подчертава, че няма свобода на изразяване без достъп до информация. Да напомня колко трудно беше да се говори и пише за Корпоративна търговска банка, докато на обществото се предоставяше крайно ограничена информация за нея. Информационният монопол е работещо средство за ограничаване на критичните гласове.

Плурализмът според британския регулатор се свежда до две изисквания -  първо, да  има разнообразие на съдържанието в отделната медия и в медийната среда като цяло и, второ, да не се допуска отделен субект в информационната сфера да има твърде голямо влияние върху общественото мнение и политическия дневен ред. Естествено, че такъв субект няма да се оплаче от липса на свобода на изразяване  - казвам го заради политици във властта, които  ни информират от екрана, че имало свобода на изразяване, защото можели „да ходят навсякъде да говорят по медиите“. Това, че медиите са достъпни за властта, не е достатъчно, за да са налице медийна свобода и медиен плурализъм.      

- Като експерт, който от години следи медийния пейзаж в България, какъв ни е проблемът с медиите?

Няма да говоря за всички медии, сред тях има такива, които се съобразяват с европейските медийни стандарти. Проблем за средата е зависимостта на медиите. Като започнем от обществените – и тук отново не трябва да се обобщава за БНТ и БНР. Голяма част от медиите съществуват не за да информират, а за да провеждат определена политика, често и кампании за и ли против определени лица, често съвсем без оглед на фактите. За съжаление - ако съдим по решенията им - регулаторите също са твърде близо до властта, а по дефиниция медийния регулатор трябва да е независим от правителството.

- Вицепремиерът Екатерина Захариева поясни във вторник, че критиката в доклада не е към правителството, а към автоцензурата и самоконтрола от страна на медиите. Доколко е вярно това?

Автоцензурата не се дължи на това, че някой е плах по рождение, а на средата – на очакването за неблагоприятни последици, ако говори по съвест. Дължи се на това, че в ефир могат да го предупредят „за столчето“ – и пред очите на всички заканата да се изпълни. Това насърчава културата на страха в медиите и в цялото общество. Както режисьорът Стоян Радев заявява за БНР по повод новата постановка на „Опит за летене“ на Радичков, “летенето отново започна да става проблем.“

- Премиерът Борисов обяви, че е готов да извика дори еврокомисари, които да се включат в дебати за медийната свобода в България. До какво ще доведе тази инициатива, ако се стигне до нея?

Вивиан Рединг и Нели Крус слушаха българските медии. Мария Габриел е участвала скоро в самото  заседание  на парламентарната медийна комисия, на което се  обсъжда законопроекта на Пеевски и др. за промяна на Закона за депозирането на печатни издания, представила е инициатива за фалшивите новини и е напуснала заседанието, без да засегне темата Пеевски, прозрачност, финансиране.  Всяка седмица напоследък тя участва в инициативи, свързани с цифровото общество. Ако имаше порив да каже нещо за влошаването на медийната среда и причините за това, щеше вече да го е направила. 
Това не значи  да няма дебати за свободата, а само – ако може – да се прави нещо отвъд дебатите.

- Вносителите от ДПС на последните промени в закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения обявиха, че ако текстовете им бяха влезли в сила по-рано, нямало да има критики към България в евродоклада. Може ли да очакваме "подобрение" на медиите след поредната законодателна инициатива?  

След изменението на същия закон, което трябваше да доведе до прозрачност на собствеността на печатните издания от 2010 г., самият господин Пеевски години наред не се регистрира, макар че говореше за "чадър в моите медии". Подобно отношение към закона не ме прави голям оптимист.