Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Управляващата коалиция влиза с отслабени позиции в есенния политически сезон, показва тримесечно национално представително проучване на "Алфа рисърч", проведено в периода 23-30 септември 2018 г. сред 1027 души.

"След края на европредседателството правителството губи инерцията от него и външнополитическия си фокус, донесли му повишен кредит на доверие през юни. Допълнително вътрешнопартийните скандали и взаимни обвинения между "патриотите", както и поредицата от проблеми през лятото, засегнали различни социални групи - чумата по животните, сривът в Търговския регистър и особено трагичният инцидент край Своге, повишават критичността на общественото мнение към начина, по който управляващите се справят със задълженията си", коментират от социологическата агенция.

На този фон парламентарната опозиция в лицето на БСП запазва подкрепа сред традиционните си избиратели, но визията ѝ за България не се припознава от по-широки кръгове като алтернатива, способна да отговори на обществените очаквания.

ГЕРБ - 22,2%. БСП - 19,7%

В резултат от ръста на критичните настроения сред избирателите партиите от управляващата коалиция и техните лидери губят доверие, което обаче не се трансформира към опозиционните формации и лидери.

ГЕРБ губи 2,3% от електоралната си подкрепа в сравнение с юни и се установява на 22,2%. Така губи комфортната си преднина пред БСП. В края на септември ги делят само 2,5%.

 

БСП остава на позициите си от юни (19,7%), но не успява да привлече нови избиратели. Намаляването на дистанцията се дължи изцяло на свиването (моментно или дългосрочно, още е рано да се каже) на ГЕРБ. "Ключовият проблем пред лидерката на соцпартията Корнелия Нинова е, че не успява да легитимира партията като алтернатива на ГЕРБ и да предложи убедителни за българските граждани визия и модел на управление", смятат от "Алфа рисърч".

Поради това БСП не успява да надскочи електоралния си таван, на който се е закотвила от дълго време насам. Регистрираната още през юни частична загуба на електорална подкрепа за "патриотите" се затвърждава и през септември. С 4,7% вот от всички избиратели те биха прескочили парламентарната бариера, но низходящият им тренд ги поставя в по-слаби позиции. Освен това както БСП, така и ГЕРБ частично влизат в тяхната реторика, което също е фактор за разколебаване и преместване на избиратели. Нов елемент в електоралната картина е ранната мобилизация сред избирателите на ДПС. Обикновено вотът за Движението започва да нараства в проучванията около месец преди вота. Сега обаче само за три месеца достига до 6,6% деклариран вот, което може да се дължи както на специфична вътрешнопартийна мобилизация, така и на по-голямото самочувствие за тежестта на партията.

"Воля" на Веселин Марешки все така остава под 4-те процента. Лек ръст се наблюдава при "Демократична България" (2,9%). "Едва следващите месеци ще покажат накъде ще върви подкрепата за извънпарламентарната опозиция, която започва да става по-разпознаваема, но все още слабо привлича фрагментираните десни избиратели", смятат социолозите.

Спад в доверието към кабинет и премиер

Правителството отбелязва спад от 1% и ръст в негативните оценки от 41 до 43%.

Същия тренд бележи и персоналният рейтинг на министър-председателя.

Доверието към Бойко Борисов спада от 37 на 33%, с което се връща на нивата от март, отбелязват от "Алфа рисърч".

Томислав Дончев, Красен Кралев, Екатерина Захариева най-успешни

Няма значима промяна в персоналните рейтинги на министрите с изключение на един стремителен пробив към върха – този на спортния министър Красен Кралев. Домакинството на три световни първенства го изстрелва до първото място за „най-успешен министър“ (25,1%), и до второ в общия индекс на доверие веднага след вицепремиера Томислав Дончев. Външният министър Екатерина Захариева запазва третата позиция, следвана от Лиляна Павлова, министъра на културата Боил Банов и военния Красимир Каракачанов. От "Алфа рисърч" отбелязват, че през септември не са включвани подалите оставка министри, нито новите, които току- що бяха избрани, и е още много рано за обществена оценка.

На дъното на класацията по традиция остава правосъдната министърка Цецка Цачева, като компания ѝ правят министрите на икономиката Емил Караниколов, на земеделието Румен Порожанов и на здравеопазването Кирил Ананиев. 

Своге, природният газ, чумата

Събитията, които анкетираните определят като най-значими за изминалия период, показват кои са факторите, повлияли в най-голяма степен върху равнището на доверие към властта и коалиционните партньори. Топ 6 на събитията включва - катастрофите по пътищата и инцидентът край Своге (51%), поскъпването на природния газ (36%), реакциите на властите срещу разпространението на чумата по животните (32%), напрежението между правителството и президента (31%), смяната на министри от правителството (28%), конфликтите и обвиненията между лидерите на "Обединените патриоти". (25%).

Две трети от анкетираните са на мнение, че противоречията в управляващата коалиция се изострят, 31% са на противоположното мнение. Освен преките негативи, които всеки конфликт носи, тези публични взаимоотношения залагат и подългосрочни капани. Те атакуват „отвътре“ основното послание на ГЕРБ за стабилността, коментират от социологическата агенция.

Кой носи вината за напрежението между президент и управляващи

Напрежение между ГЕРБ и президента води до леко отстъпление в позициите и на държавния глава. Положителното отношение към Румен Радев намалява от 54 на 52%, а отрицателното нараства от 11 на 17%. Най-силна е промяната сред избирателите на ГЕРБ. Ако през юни около 45% от тях имаха доверие на президента, сега делът им намалява до 35 на сто. Сред останалите социални групи президентът се ползва с преобладаваща подкрепа.

Това показват и отговорите на директния въпрос: „Кой носи основната вина за конфликтите и напреженията между правителство и президент?“

Според 66% вината е основно на правителството, според 34% - на президента.

За разлика от мнението на избирателите на ГЕРБ, които в мнозинството си са лоялни към правителствената позиция, реакциите на симпатизантите на "Обединените патриоти" са по-близо до средното за страната и демонстрират по-слабо одобрение за поведението на коалиционния партньор.

Традиционно оценката за дейността на институциите в сферите на сигурността, вътрешния ред и правосъдието остава ниска.

Работата на главния прокурор Сотир Цацаров събира одобрение от 9 и 41% неодобрение.

Леко подобрение е налице в мнението и оценката за съда, която от 8% вече е 14 на сто. Всеки пети продължава да е доволен от дейността на полицията. И съдът, и полицията обаче получават около 40 на сто критични оценки.

 

ЕС  накъде?

Очевидно всички действия на политическите формации трябва да бъдат четени през призмата на техните стратегии за тези два вота - за Европарламент и за местни избори. В този смисъл, съдейки по неотдавнашния вот в Европарламента по повод санкциите срещу Унгария, всички български партии без ДПС се придвижват в посоката, изразявана от Виктор Орбан, анализират от "Алфа рисърч". Ако обаче въпросът се постави не конюнктурно, а на принципна основа - при кой вариант могат да се решават по-добре проблемите на Европа, включително на малки страни като България, общественото мнение съвсем не е така еднозначно, а напротив, твърде разделено.

54% смятат, че при по-голяма интеграция и силен ЕС ще има повече ползи за Европа и за страни като България, а според 44% по-добър за България е вариантът по-малка интеграция и по-слаб ЕС.

Както при всички европейски избори, така и при предстоящите местните теми ще имат важно значение, но с оглед ситуацията в Европа може да се предположи, че тези идеологически дебати ще доминират и в националните кампании. Аргументите "за" или "против" всяка една от позициите могат да се окажат важен фактор за избирателите и да наклонят везните в определена посока.

 

Коментари

Измерете рейтопадението на

Измерете рейтопадението на Герб в София. Ще се хванете за главите.

:)

Рейтопадението се случи в Прага на приватизатора Бабиш. Казват, че бил от тамошните десари...

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.