Руски и китайски проекти, насочени към възраждането на огромното пространство между Азия и Европа, са мечта, породена от историята. Ако Русия иска да защити вътрешния си пазар вследствие разширяването на Европейския съюз, то Китай възнамерява да установи господство точно там. Това пише във в. "Либерасион" Мишел Брюно, географ към френския Национален център за научни изследвания (CNRS) и експерт по Югоизточна Азия.

Защо изведнъж всички се заинтересуваха от "Евразия" - едно неопределено и размито понятие, което досега по мнението на повечето географи беше почти безинтересно и безсмислено? Причината е в два скорошни феномена, както икономически и същевременно политически проекти, предложени от Русия на Владимир Путин и от Китай на Си Цзинпин, които превърнаха евразийското виждане в реалност, все едно е дали този термин се приема или не. Евразийският икономически съюз бе обявен през 2011 г. от руска страна, а през 2013 г. китайската го формулира като "Един пояс, един път" и "Нов път на коприната", припомня авторът на публикацията.

Нарастващият напредък в сферата на комуникациите и създаването на инфраструктура способстват за все по-големи взаимообвързаности. Така на фона на съперничеството между две световни държави Евразия все повече се превръща във видима реалност. Русия и Китай, две мощни икономически, политически и военни сили на този континент, играят и ще продължат да играят решаваща роля при сформирането на евразийското пространство, което ще се разраства, а няма да е само название, смята експертът.

През 20-те години, след болшевишката революция през 1917 г., в руската диаспора се сформира идеологическото националистическо движение "Евразийство". По-късно в Русия то беше възобновено през 90-те години, след разпада на Съветския съюз. Причината е, че Русия-СССР е единствената имперска държава, съумяла да интегрира в един народ европейските християни и азиатските тюркски-монголски мюсюлмани. Този факт се възприема от обществото като единен евразийски характер на континента, пояснява Брюно.

Днес неоевразийството на Лев Гумилев вдъхновява Владимир Путин да превъзнася превъзходството на руснака. Евроазийският икономически съюз, основан от Владимир Путин през 2011 г., обединява Русия, Беларус, Казахстан, Киргизия и Армения в общо икономическо пространство, което създава благоприятни условия за обмен на товари и хора по примера на Европейския съюз. Това е и сигнал към ЕС да предложи алтернатива за икономическа интеграция на страните от бившия Съветски съюз.

В качеството си на регионална организация на държави, които делегират свои прерогативи на наднационални органи, сама по себе си тя представлява икономически и цивилизационен център, стремящ се да защити вътрешния си пазар от потока китайски потребителски стоки. Между впрочем през 2014 г. Евразийският икономически съюз се сблъска с отказа на Украйна, Грузия и Молдова да се включат в него. Тези държави направиха свой избор в полза на асоциирането си към Европейския съюз, посочва авторът на публикацията.

Но за да се разбере как Евразия придобива определена структура, преди всичко трябва да се обърне внимание на Китай. От края на 90-те години страната се превърна в нов локомотив на растежа в Източна и Югоизточна Азия, заобикаляйки Япония, пише ученият.

През 2013 г. китайският президент Си Цзинпин обяви проекта "Пътят на коприната през XXI век" както по суша, така и по вода, припомня авторът. "Един пояс, един път» е от две части: от една страна, коридорите (пътищата) преминават през Централна Азия, Пакистан, Иран и Русия до Централна и Западна Европа. От друга – по морски път, свързващ по вода Китай с Югоизточна Азия, от южните части на Африка до Средиземно море, преминаващ през Суецкия канал. Над 65 държави изразиха готовност да участват в проекта. Вече е оповестено заделяне на крупни финансови средства, предоставени на фонда "Пътят на коприната" - предимно китайски капитали, но и от новосъздадената Азиатска банка за инфраструктурни инвестиции (BALL) с участието на 56 държави.

Заради Китай на Си Цзинпин и неговия "Нов път на коприната" на свой ред Индия с подкрепата на Япония подготвя конкурентен проект около Индийския океан: "Коридор Азия - Африка", добил известност като "Пътя на свободата".

Това изобщо не пречи на Китай да осъществява хегемонията си над голяма част от Евразия, заключава Брюно.