Въвеждането на задължителна здравна застраховка ще увеличи данъчноосигурителната тежест, макар в коалиционното споразумение да не е предвидено увеличение на данъци и осигуровки по време на мандата. Това призна министърът на финансите Владислав Горанов днес след правителственото заседание, на което бе одобрено увеличението с 10% на бюджетните заплати от 2019 г.

Той се опита да направи уговорката, че задължителната застраховка не е точно това, което е. Вече стана ясно, че ГЕРБ смятат да въведат от 2019 г. задължителна здравна осигуровка (12-14 лева), която да се внася в здравните фондове, освен осигуровката от 8%, която всеки български гражданин плаща в НЗОК, а в случай че някой иска - може да си направи и допълнително доброволно осигуряване, за да покрива екстри при болнично лечение. 

"Въпрос на тълкуване и на казуистика е дали допълнителната застраховка е нов вид данъно бреме..."

Все пак той призова да се изчака 26 септември, когато Министерството на здравеопазването организира кръгла маса за голяма обществена дискусия по темата. Горанов заяви, че лично той е привърженик на модела за демонополизация на НЗОК, за който се говори от поне десет години. Според министъра на финансите при този модел всеки сам ще решава дали да внася 8-процентната си вноска в частно здравноосигурително дружество или в НЗОК. При този модел няма увеличение на здравноосигурителната тежест.

Засега обаче надделявала подкрепата за допълнителната задължителна здравна осигуровка.

Около 1 млрд. лева ще бъдат допълнителните разходи за ръста от 10% на заплатите в бюджетната сфера, обещани от управляващите в годината на избори - 2019 г., когато със сигурност предстоят европейски и местни избори. Запитан дали заради това се вдигат и заплатите на тези близо 433 000 души, Горанов каза:

"Всяка година има избори. Но сега се дискутира бюджета".

По думите му, към края на август превишението на приходите над разходите е близо 2.5 млрд. лева.

"Макропрогнозата за следващата година и очакваните приходи в резултат от увеличението на БВП дават възможност да предвидим от началото на следващата година 10% увеличение на разходите за персонал на цялата бюджетна сфера – това ще заседне всички служители, които работят в бюджетни администрации. Заради планираното 10-процентно увеличение на заетите в средното образование, с 20% ще бъде увеличен техният бюджет“, каза още Горанов. Очакванията на правителството са това увеличение на възнагражденията да повлияе положително и за увеличаване и на другите доходи в страната, тъй като ще засили потреблението. А растежът в България е основан предимно на вътрешно потребление.