"Правният екип на президента се запознава със закона." Така отговориха от президентството на запитване на Клуб Z ще наложи ли държавният глава вето на промените в закона за приватизацията, определяни от част от самото управляващо мнозинство като лобистки. Поправките бяха приети през миналата седмица. Поводът за запитването са информации, че Румен Радев обмисля да върне за преразглеждане и този закон. С него се "опрощават" задължения по приватизационни сделки, ако от сключването на договора са минали пет години.

Според партията на вицепремиера Валери Симеонов - НФСБ - единствената, която се опита да спре поправките, за да не бъдат гласувани, новите текстове обслужват пряко собствениците на Българския морски флот, заплашени да заплатят в края на годината неустойка от 58 млн. лв. за неизпълнение на приватизационния договор, както и "Булгартабак" и "Ню Бояна филмс".

Мотиви

Дори и държавният глава да наложи вето обаче, малко вероятно е то да не може да бъде преодоляно. Причината е, че зад спорните изменения застанаха с гласовете си депутатите от ГЕРБ, ДПС, "патриотите" (без НФСБ) и "Воля". Част от присъствалите в залата на 18 юли народни израници от БСП гласуваха "против".

Законът бе приет с предложени в последния момент изменения, които според юристи противоречат на първоначалния мотив за ревизия на текстовете. В добавка към тях нямаше приложена и сериозна обосновка предвид твърденията, че държавата може да бъде ощетена със стотици милиони левове. Бе въведено и т.нар. ретроактивно действие, което се счита за извънредно законодателство и се прави само по изключение. Такова изключение вносителите не са мотивирали - дори твърдят, че не става въпрос за обратно действие.

Как се стигна дотук

Всичко започна с едно уж невинно предложение на депутата от "Атака" Николай Александров, внесено в последния момент между двете четения на отворения за разглеждане по съвсем друг повод закон за приватизацията. На 9 юли (деня, в който е излязло решението на арбитража, с което собствениците на БМФ братя Домусчиеви загубиха делото за изменение на договора си за флота) Александров внася следния текст в деловодството на Народното събрание относно чл. 32в:

"Специфични задължения, пряко свързани с осъществявания от приватизираното дружество предмет на дейност, с изключение на задължението за запазване на седалището, предмета на дейност, за инвестиции и трудова заетост, не могат да бъдат вменени на купувача за повече от пет години."

Сам по себе си този текст не е лобистки, скандален и пр., както посочва Валери Симеонов. Но след Александров в последния възможен момент свое допълващо горния текст предложение е внесъл и Емил Димитров-Ревизоро (ВМРО). То въвежда ретроактивно действие, т.е. важи и за вече сключени сделки:

"Разпоредбата на чл. 32б-32в се прилага и за сключени приватизационни договори, по които към датата на влизане в сила на този закон няма непогасени плащания за неустойки за неизпълнени през първите пет години следприватизационни задължения."

Ревизоро вече събра доста критики и обвинения в прокарване на лобистки интереси със закона за горивата, който изкара хиляди малки производители на протест, но все пак бе приет, макар и в малко по-смекчен вариант. Оказа се, ангажимент да подпишат този текст от закона за приватизацията са поели още десетина народни представители, но накрая никой не се подписал и Ревизоро се принудил да внесе поправката от свое име. 

Два дни преди законът да бъде разгледан в зала обаче, той е депозирал писмено в НС отказ от внесения текст. След него това се е опитал да направи и Александров, но вече било късно.

Колективно

Така колективно "Атака", ВМРО и ГЕРБ приеха поправките в залата въпреки изказванията на депутатите на Симеонов, че те ще облагодетелстват неясен брой приватизатори и че противоречат на конституцията с въвеждането на обратна сила. Трите партии направиха учебникарско показно как се прокарват в зала съмнителни текстове и те потъват в колективната (без)отговорност. Един предлага, втори допълва, а ресорната комисия (в случая по икономическа политика) одобрява. 

Въпреки че Ревизоро вече бе оттеглил спорното си предложение, оказа се, че комисията вече го е припознала като свое, сменяйки само една буква - вместо чл. 32в вече се разглеждаше чл. 32г. Шефът на правната комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ) бе натоварен със задачата да брани проекта, макар и да няма формално нищо общо с него. Ревизоро не бе на работа в този ден, лидерът на "Атака" Волен Сидеров бе в парламента, но не участва в гласуването, а първоизточникът на "бедите" Николай Александров обикаляше нервно из кулоарите, говорейки по телефона, докато дебатите течаха.

След приемането на спорния закон от НФСБ обвиниха ГЕРБ, че обслужва иономически интереси, оневинявайки колегите си от "Атака" и ВМРО, внесли самите предложения. Но и заплашиха да напуснат управляващата коалиция (засега само заплаха).

Процедурата при вето

Ако има вето, то според правилника на парламента в тридневен срок от постъпването му председателят на Народното събрание възлага на водещата комисия да докладва пред народните представители указа и мотивите към него. Върнатият за ново обсъждане закон се включва в дневния ред в 15-дневен срок от постъпването на указа. Ветото бива отхвърлено със 121 депутатски гласа (формално парламентът гласува за повторно приемане на закона, който е бил одобрен).

В същото време парламентът се разпуска в едномесечна лятна ваканция на 1 август. Така - ако има вето и разглеждането му не бъде направено в спешен порядък, то законът за приватизацията остава блокиран, докато депутатите не се върнат на работа.