Новината за кравата Пенка, побягнала през границата със Сърбия, пребивавала там 15 дни и после завърнала се в бащината къща, развълнува български и европейски институции и хора от Балканите до Обединеното кралство. Бременността й се оказа фалшива, но въпреки това Пенка получи палец нагоре. И стана политическо животно, макар и не по Джеръми Паксман.

Сега "животното остава възбранено" според прессъобщението на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) в село Копиловци, но ще бъде върнато в родното Мазарачево. По силата на европейското и родното законодателство всяко живо животно, влязло в ЕС от трета страна без документи, трябва да се конфискува и унищожи, за да се предотврати евентуална зараза и да се защити икономиката.

От историята на Пенка, благодарение на глобалната свързаност, се развълнуваха мнозина. Бежанците и мигрантите, които също честичко бягат по кравешкия път в търсене на живот на Запад през Сърбия, остават анонимни и в повечето случаи - незаловени, благодарение на корупционната пропускливост на границата. (И утешението за българските власти, че така не остават у нас.)

Обаче Пенка си я искаме. Искаме си я, защото кравите не достигат - и прясното мляко поради тази причина, и затова ядем боклуци с палмово масло и сухо мляко. Защото иначе от 7 л прясно мляко излиза кило сирене. И който има повече пенки, ще яде повече качествено сирене.

Индивидуалната съдба винаги е била по-затрогваща от тази на стадото. От Турция в България например редовно влизат всякакви хайванчета - биволи, кози, крави, овце, благодарение на което огнищата на шап не стихват и периодично се избиват по цели стада в няколко български погранични общини. Стотици безименни пенки падат под ножа и никой сър не поиска помилването им. 

Разбира се, винаги можем да кажем, че след българските граждани и българските крави побегнаха на Запад. 

Но, от друга страна, Пенка се върна в мандата на ГЕРБ. Макар (поне за това) заслугата да не е на Бойко Борисов.