Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

"На Ердоган му казвам Тайпи още от времената, когато бяхме кметове”. Тези думи на българския премиер Бойко Борисов са от 2017 година, когато Реджеп Тайип Ердоган обвиняваше европейските лидери в нацизъм, а отношенията между Турция и Европа бяха крайно влошени.

Двамата са били кметове по различно време и с десет години разлика, но тук важно е обръщението - Борисов не пропуска възможност да нарече турския президент Тайпи и да уточни, че “така му казват близките приятели”. И наистина: Борисов изглежда като най-близкия на Ердоган европейски лидер. “Благодаря на Тайпи”, произнесе той за пореден път в първите дни на 2018 при откриването на реставрираната българска Желязна църква “Свети Стефан” в Истанбул. А Ердоган му върна жеста с думите “Искам да благодаря на моя приятел Бойко Борисов”.

Именно на фона на тези отношения премиерът на България ще бъде домакин на срещата на председателите на Европейската комисия и Европейския съвет Жан-Клод Юнкер и Доналд Туск с президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган, насрочена за 26 март във Варна. Надеждите са Брюксел и Анкара да възстановят прекия диалог, който на практика бе прекъснат заради масовите нарушения на човешки права в Турция след потушаването на опита за преврат през лятото на 2016 година.

Защо Борисов?

Как българският премиер се оказа в средата на всичко това? В момента България е ротационен председател на ЕС, а Европа и Турция започнаха да затоплят отношенията си - и вече им е време за нормализиране на диалога. И мигрантите, и Сирия, и Кипър са теми, които не чакат. Съвпадението във времето обаче не е достатъчен отговор - следващият председател на Съвета на ЕС е Австрия, но никой не може да си представи младия канцлер Себастиан Курц в ролята на посредник и приятел и на двете страни, който призовава към компромиси. Именно това се очаква от Борисов. При него няма опасност да постави остро въпроса за нарушаването на човешки права и да поиска прекратяване на преговорите за еврочленство на Турция, както би направил Курц.

А защо Борисов има такива отношения с Ердоган? Очевидните отговори са два - лични симпатии и респект/страх от силата на съседа. Борисов нееднократно е изразявал влечение към мачисткия стил на управление на Путин и Ердоган - силните момчета са неговите хора. Нееднократно е признавал също така, че се страхува “да не дойдат 200 хиляди бежанци от Турция”. Страхува се и от “най-голямата армия в Европа”. След срещата си с Курц Борисов припомни, че Османската империя може да е стигнала до Виена, но България е била под нейно владение в продължение на пет века. Изрече на глас и страховете от “Трета световна война” по повод действията на Турция: “Вариантите са два - или да се опитаме с дипломация, мир и такт да се измъкнем от кризата, или да докараме армия от НАТО, която да застане срещу друга натовска армия”.

Критики в България

Докато близките отношения на Борисов с Ердоган повишават цената му в рамките на ЕС (защото все някой трябва да говори с Анкара), на вътрешната сцена тази близост му създава проблеми. Българите традиционно възприемат Турция като заплаха, обяснения за което не е трудно да се открият в историята. Самият Ердоган също се старае да създава трудности на своя български приятел - през няколко месеца казва как Кърджали е или “в сърцето му”, или в “душевните граници” на Турция. Последната реплика даде повод на опозиционната БСП да поиска от Борисов да декларира пред Ердоган, че това е “провокация срещу суверенитета и националната цялост на България”.

Критиките срещу Борисов по тази линия идват както от консервативни националистически позиции, така и от либерални проевропейски - Съюзът на съдииите в България го призова “да покаже национално достойнство, самочувствие, смелост и принципност при отстояването на основни демократични принципи” и да се застъпи за задържаните над 3 хиляди съдии и прокурори в Турция. Борисов отнесе критики и през август 2016, когато София набързо екстрадира Абдуллах Бююк по искане на Анкара, без да се произнесе български съд. В този ред идват и въпросите дали обявените от Турция данни за контрабанда на произведени в България цигари не правят българските власти по-сговорчиви.

На всичко това Борисов отговаря с напомняне за потенциалната опасност от мигранти и за неговата отговорност като премиер на България. А целта си обяви още в началото на тази година в Истанбул: “Ние сме длъжни през 2018 да нормализираме и да направим отношенията между ЕС и Турция такива, каквито бяха преди само няколко години”.

Дойче веле.

Коментари

хе

никаква цена не повишава, а буквално се обезценява.
 's picture

tdrgrgv

Премиерът се е захванал

Премиерът се е захванал здраво да сдобрява Ердоган с Европа.Въпросът е защо точно той?Капацитетът му на политик е спорен.По скоро изпълнява молба на Турция,а в замяна Ердоган няма да го освети като участник в аферата с Булгартабак и контрабандата на цигари.Лично мнение.
Insider Insider's picture
Insider Insider
insider

Борисов изглежда

има проста схема на отношения в политиката. Едното "да се подмажем на госпожата/другарката" - това е отношението му с Меркел, например. "Да", "разбира се", "нека аз, госпожо" (и намигване към ашлаците зад него). Другото (с Тайпи и Путлер) е: "ние с брато се разбираме по мъжки" - с по-големите айдуци от махалата човек трябва да се държи фамилиарно, мъжки, но... с едно наум. Трябва да се засвидетелства тяхната привилигирована позиция - "е, брато, голема работа си, немаш равен", да не вземат да се ядосат. Никой обаче не иска да стане като "госпожата". Ролевият образец е "брато".

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.