В министерска седянка се превърна обявената за днес в екоминистерството дискусия по въпросите на Пирин и ски курорта Банско. Природозащитниците обявиха бойкот на срещата и така вместо да се чуят аргументите им против готвените изменения в плана за управление на планината и в концесионния договор на "Юлен" АД, настоящи и бивши управленци и организации на бизнеса споделиха общите си виждания - че страната има нужда не от стотици, а от хиляди километри нови ски писти, а противниците им служат на чужди, не на българските интереси.

Т. нар. обществено обсъждане бе разпоредено миналата сряда от премиера Бойко Борисов, след като стана ясно, че вицепремиерът Валери Симеонов и министърът на околната среда Нено Димов (който по това време беше в чужбина) вкарват извънредно в дневния ред на правителството изменение на концесионния договор за Банско. Договорът не бе обявен публично преди това, зелените вдигнаха тревога, а Борисов отложи разглеждането на точката до провеждане на обсъждане. И така днес в сградата на МОСВ заседаваха само само защитниците на идеята за строителство на писти и съоръжения не само в Пирин, но и в останалите планини. За по-голяма публичност, от екоминистерството дори предаваха заседанието на живо.

Пръв заговори Димов, който за пореден път увери, че няма да се увеличава площта, на която ще се разпростира концесионерът, каквито са основните съображения на екозащитниците против, както и че няма друга алтернатива в Банско освен изграждането на втори кабинков лифт. "Това днес е финалното настройване, за да вземем решение", даде заявка Димов.

Думата след него взе Ваня Бижева, Балкански център за устойчивост и екологичен инженеринг. Тя попита защо промененият концесионен договор включва територии, които не са държавни, като общински път, почивни бази и пр., както и кладенци, захранващи Банско с вода. Попита и защо се узаконяват обекти от незаконно строителство, които се приемат като подобрения, направени от концесионера.

Отговори Петър Петров, член на съвета на директорите на "Юлен":

"Държавата няма как да даде на концесия обекти, които не са държавна собственост. Всеки ще си заяви правата върху обектите и никой не може да му ги отнеме. Със ЗУТ от 2002 г. узаконяването на обекти вече е невъзможно. Това са твърдения само в главата на някои хора. За да е незаконен един обект, означава, че няма строителни книжа и не е въведено в експлоатация. А такива при нас няма".

В защитата се включи и бившата екоминистърка от кабинета "Борисов 1" Нона Караджова. Уточни, че говори като експерт и участник. С хиляди уговорки колко уважава природозащитните организации, Караджова се захвана да оборва твърденията им. И изброи. Първо,  България е извън обхвата на европейската директива за концесиите от 2014 г. Страните сами решават как да уреждат концесиите извън обхвата на директивата, следователно няма да има санкции от ЕК, посочи ексминистърката. Второ - по отношение на твърденията, че община Банско е можела да внесе проекта за втората въжена линия още преди години, Караджова отвърна, че това не е възможно според плана за парк "Пирин" - за "ски писта, чайна, или каквото и да е", "защото докато не се направи конкретен проект, който да очертае трасето, през което ще мине въжената линия, няма как да се направи оценка доколко би повлияла на биоразнообразието".

Караджова припомни и как в мандата си прие сигнала на еколозите, че "Юлен" се разпростира извън установената по договор площ. 

"МОСВ възложи специализирани замервания. Да, на пръв поглед установихме, че това, което измерихме противоречи на записаното в договора. Замерването показа около 50% надвишаване на площта. Тогава общината и концесионерът възразиха остро и се оказа, че не сме били прави - не сме разгледали приложенията към договора. Оказа се, че има много пропуски - в този си вид концесионният договор е абсолютно неприложим в тази си форма и трябва да се промени", констатира години по-късно Караджова, когато иначе тогава лично излезе пред медиите и обясни, че "Юлен" се разпростира извън дадените й 99,5 ха.

Министърката на Борисов обяви и ясното - че в обхвата на буферната зона няма забрана за строителство на ски писти и съоръжения. Всъщност, твърдението на зелените е, че има идеи за излизане от зоната.

"Не виждам аргументи защо изразяват несъгласие с промяната в плана за "Пирин" и концесионният договор. На практика няма и на какво да имат възражения, защото няма план за кабинка", повтори тезата на управляващите Караджова.

По отношение на притесненията за масова сеч пък заяви:

"Ще има някаква такава интервенция, но това може да бъде туширано с допълнително залесяване."

Не така обрана бе Поли Карастоянова от Националния борд по туризъм, която е и бивш депутат на Валери Симеонов:

"Всички онези усилия против тази възможност за развитие е саботаж, от който определени организации успяха да организират доходен бизнес около себе си. Тук говорим за една елементарна достъпност до българските планини, от която някой се опитва да лиши българските граждани", ядоса се Карастоянова на еколозите.

И разви тезата, че сега един човек в неравностойно положение не може да се качи в планината и да се "и да се наслаждава на това природно богатство". 

"Надявам се, че няма повече да хабите обществен ресурс да доказвате неоспорими факти и ще пристъпите към взимане на решения. Това е толкова вярно, че няма нужда от доказване. Имаме нужда от 20-30 влека!", поиска си Карастоянова не само влекове, но и писти, лифтове, големи инвеститори, клъстери и за Боровец, Витоша и т. н.

В "дискусията" се включи и министърката на туризма Николина Ангелкова и затвърди още веднъж позицията на ведомството си "за" втората кабинка, както и още една бивша министърка на околната среда - Евдокия Манева. Втората - предимно да громи екозащитните организации.

"Има внушение, че всички, участвали през годините в този процес, са мошеници и има само една група хора, които са загрижени за природата. Концесията на Банско е полезна за страната, няма никакви негативни последици. Напротив - в нашия обездвижен свят хиляди хора са имали възможност да спортуват. Нашите "приятели" днес съзнателно не участват, за да може да не се вземе решение и в сряда да се каже, че не са дали гледната си точка".

"Младите хора, които наистина обичат природата, просто не знаят за какво става дума - когато им говорите за някой член, за изсичане на дървета, може да застанат под прозорците да протестират. Всички тези неща са така манипулативно поднесени, че ако сте един чист човек, естествено, ще застанете под прозореца. Има несъвършен договор и пътят е да се измени", заяви още Манева.

И призова "да се преразгледат всички планове за управление на планинските паркове", така че да се развива туризъм в тях. След което се върна в младостта си, какви хубави екопътеки имало на Витоша.

"Вижте на какво прилича Витоша сега. За 10 години при управлението на един от зелените, вижте на какво прилича планината! Как е възможно да няма правителството смелост, след като толкова пъти сме обсъждали този въпрос. Госпожо Ангелкова, знаете, че няма никакви рискове за обекти на ЮНЕСКО. Ми съберете се и подкрепете министъра!", завърши експозето си Манева с камък в градината на еколога Тома Белев, който беше шеф на парк "Витоша". 

Включи се още един действащ министър - на спорта - Красен Кралев:

"Алтернативата на втория кабинков лифт е 130 автобуса (които да извозват хората да пистата). Инфраструктурата в момента е крайно недостатъчна за спорт. Спортът е най-големият промоутър на една държава. С 200 км писти не можем да говорим за масов спорт. Искаме още писти да се направят", заяви Кралев и допълни, че във всички ски дестинации пистите са на териториите на национални паркове и се простират на хиляди километри.

Любопитно сравнение в тази посока направи пък Бранимир Ботев, бивш зам.-министър на икономиката:

"Андора, която е по-малка от община Вълчи дол, има 380 км писти и 8 милиона чуждестранни туристи!"

Малко опозиционност се опита да внесе икономистът Красен Станчев, който посочи, че с всичките обсъждания правителствата оставят в действителност съмнение за корупция. "Беше обещано, че на сайта ще се появят договорите на всички въпроси, поставени от противниците. Това трябва да бъде направено", призова той.

Екозащитниците не участваха под формалния претекст, че късно са получили поканата и не са имали време да се подготвят. В действителност обаче те изразиха редица становища и поставиха 100 въпроса, качени на сайта на "За да остане природа в България". Следиха "дискусията" и коментираха във фейсбук профилите си. Очаква се тази сряда точката за концесията да влезе отново в дневния ред на Министерския съвет и този път да мине.

Последната дума, вече извън залата, имаше представителят на "Юлен". На въпрос на журналисти дали е удовлетворен от дискусията, Петров отговори, че тя се води от 10 години, отговорите на поставените въпроси винаги били едни и същи и после с тях се спекулирало. От 10 години казвали на правителството, че има проблем и една кабинка не може да поеме всички желаещи да се спускат по пистите. Промяната на концесионният договор била една от малките стъпки до достигането на крайната цел - изграждането на втори лифт. 

"Изграждането на втората кабинка обаче не е самоцел. Тя няма да увеличи капацитета на ски зоната, просто ще повиши комфорта на пътуване на туристите", даде заявка той за реализирането на бъдещи планове за нови ски писти и съоръжения към тях.